Азия се подготвя за едно по-размирно ядрено бъдеще

Преди осемдесет години през август САЩ бомбардираха Хирошима и Нагасаки, убивайки десетки хиляди хора. Тези действия спомогнаха за края на Втората световна война, но също така поставиха началото на ядрената ера.

През 2025 г. се разгаря нова надпревара в атомното въоръжаване, този път провокирана не от Русия, Китай или Северна Корея - които увеличават арсеналите си - а от търговската война на президента Доналд Тръмп и заплахите му да изтегли американския отбранителен чадър. Резултатът е свят, който става все по-опасен не само за Азия, но и за американците. 

Архитектурата на сигурността, която помогна за предотвратяване на конфликти, породени от оръжия за масово унищожение, е в риск от разпадане. В продължение на десетилетия азиатските държави разчитаха на ангажимента на Вашингтон за възпиране. Това вече не е гарантирано. 

Дългогодишни съюзници на САЩ, като Япония и Южна Корея, пресмятат цената - както икономическа, така и политическа - на развитието на собствените си арсенали. Индия и Пакистан разполагат с все повече бойни глави, което може да разпали и без това нестабилния конфликт, изострен от неотдавнашното напрежение в Кашмир. 

Глобални запаси от ядрени бойни глави до 2025 г. | Китай, Индия, Северна Корея, Пакистан, Русия и Обединеното кралство увеличават запасите си

Тръмп настоява, че Вашингтон е изтеглил късата клечка от сделките в областта на отбраната и че американската протекция запазва сигурността на света, докато други икономики печелят повече. Той има право - но също така пренебрегва историческите уроци.

След атомните бомбардировки Вашингтон призна, че подобна трагедия трябва да бъде избегната на всяка цена. Душевните размисли в американското общество бяха толкова дълбоки, че целта на всеки президент на САЩ от Хари Труман насам беше да ограничи, а не да насърчава разпространението на тези оръжия. Голяма част от тази цел беше постигната чрез договорени споразумения и договори. 

Политиките дадоха резултат. Сега само девет държави притежават такива арсенали, въпреки че много повече от тях имат възможност да създадат бомба. Но Тръмп поставя началото на една по-опасна ера. По време на предизборната кампания през 2016 г. той предположи, че Япония и Южна Корея може да се нуждаят от развиване на собствени способности. Подобни коментари оказват влияние върху общественото мнение. Проучване на Корейския институт за национално обединение от 2024 г. показва, че шест от всеки десет южнокорейци сега са за това да ги имат.

Ако Сеул избере домашно производство на ядрени оръжия, това би довело до ефекта на доминото, отбелязват доцентите по политически науки в университета „Сейнт Франсис Ксавиер“ Джейми Левин и Йонгвон Чо. Японската общественост е дълбоко против заради болезненото минало на страната, но според експертите тя разполага с пълен цикъл на ядрено гориво, което теоретично ѝ позволява да създаде хиляди бомби само за шест месеца. 

Индия и Пакистан са сред най-тревожните участници. Рискът от конфликт се увеличи тази седмица, след като при терористична атака в Кашмир загинаха десетки хора в резултат на най-тежкото насилие в региона от години. Досега те се придържаха към дипломатически мерки като ответна мярка, но винаги съществува опасението от ескалация. 

Дори в Югоизточна Азия, относително безопасна зона, рисковете са станали много по-изразени. Договорът от Банкок от 1995 г. създаде зона, свободна от ядрени оръжия в Югоизточна Азия, като забрани на членовете ѝ да разработват, произвеждат, придобиват или притежават такива оръжия. Но ако по-големите държави увеличат арсеналите си, ефектът на разпространение в Югоизточна Азия може да принуди другите да се погрижат за разработването на собствени технологии или да намерят нов защитен чадър. Непредсказуемостта на Вашингтон създаде лидерски вакуум, който Пекин ще се стреми да запълни. 

Вместо да не предлагат надеждни гаранции за сигурност, САЩ трябва да се ангажират с правителствата в Азия и да отговорят на техните амбиции в областта на отбраната. При администрацията на Байдън беше стартирана двустранна инициатива със Сеул, наречена Консултативна група по ядрените въпроси през 2023 г., която помогна да се потуши известна тревога. Подобни усилия следва да бъдат разширени и към други съюзници като Япония. 

Би било разумно да се убедят страните да се придържат към стратегиите на САЩ за възпиране. По-малките държави гледат какво правят големите, а не какво казват. САЩ все още имат възможност да играят ролята на глобален стабилизиращ фактор и не трябва да отстъпват тази роля на Китай. 

Някога светът очакваше от Вашингтон да го предпази. През 2025 г. това доверие се разклаща. Възстановяването му е в интерес на Америка, а не само на Азия.

Още по темата

Китай ще построи 10 нови реактора, увеличавайки дела на ядрената си енергия

Иран обяви, че е възможна „добра сделка“ със САЩ

Ново начало на преговорите за ядрената програма между САЩ и Иран струва 10 млрд. долара