С акслератора SCION искаме да тласък на зелените иновации в нашия район чрез практична подкрепа, обучение и възможности за растеж. Започваме десетседмична програма, насочена към стартиращи компании, научни екипи и дори неправителствени организации, които работят в сферата на т.нар. nature tech – технологии, свързани с природата и нейното възстановяване. Ние вярваме, че Централна и Югоизточна Европа имат потенциал да станат двигател на зелената иновационна революция. И искаме да създадем платформа за това. Това каза Саша Безуханова, изпълнителен директор на SCION, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Програмата е отворена за кандидатстване за участници от България и Румъния и то ще продължи до 7 септември. Инициативата е сред първите стартирани в рамките на Resolv Energy Shift и чрез платоформата Resolv Energy ще инвестира в хора и иновации с цел ускоряване на справедлив и приобщаващ енергиен преход в Югоизточна Европа.

Безуханова каза, че фокусът на SCION е върху развитието на екосистема от зелени новатори, компании и научни екипи, които търсят устойчиви решения на климатичните предизвикателства. Целта е изграждане на общност от иноватори, учени, предприемачи и хора, работещи с природата, и „изравняване на езика между хората, които работят за природата на терен и тези, които имат по-комерсиална перспектива“.

„Целта е да създадем една динамика, която да позволи на тези хора да обменят помежду си, да имат заедно доверие, да създават общи проекти, да разпознават възможностите в това, което другите развиват.“

Събеседникът коментира, че миналата година в рамките на MOVE.BG са направили национално изследване за потенциала на сектора на зелените иновации, а резултатите са били повече от обнадеждаващи: 40% от стартиращите зелени технологични компании има патенти или търговски марки, 26% от научните екипи работят по разработки на световно ниво от България и 16% от организациите, които прилагат базирани на природата решения на терен, имат иновативни модели за адаптация и опазване на природата.

Въпреки това липсва държавна подкрепа и достъп до финансиране, заяви Безуханова. Едва 20% от зелените стартиращи компании са получили рисков капитал, а само 2% от научните разработки в тази сфера са били финансирани с публични средства от Фонд „Научни изследвания“. Тя призова за повече ангажираност от страна на държавата като създаването на публично-частен фонд за зелени иновации, подкрепа от Българската банка за развитие по примера на повечето страни от ЕС.

„Много се надявахме, особено в контекста на „Зелената сделка“, България да има такъв тип приоритетна политика, която да окуражи частните пари да инвестират и да се развие този процес. Но това за момента не изглежда приоритет и затова ние решихме да създадем една програма, която да стимулира, ускори и подготви такъв тип компании.“

В акселератора освен технологични проекти, научни разработки ще се включат и бизнеси и организации с нефинансова възвръщаемост – като възстановяване на екосистеми.

„Искаме да стимулираме тази култура, че всъщност ние не трябва да мерим само през финансов резултат успеха на една компания. Все по-важно за всички ние е да мерим и другите аспекти. Затова възвръщаемостта през природен ресурс и добри условия за живот ни се струва много ключова.“

Друг проблем при екологичните стартъпи е и липсата на рисково частно финансиране. Гостът в предаването отбеляза, че у нас има два фонда с т.нар. „зелени вертикали“, но все още това е по-скоро изключение. Според нея в очите на инвеститорите зелените проекти обикновено изискват повече време за възвръщаемост в сравнение с например софтуерни решения. Освен това липсва и добре развита инвестиционна култура в тази ниша в България.

„Аз съм убедена, че икономиката на бъдещето е дигитална и зелена. Ние всички живеем в една променена среда заради климатичните промени. Това дава перспективи, които могат да отворят друг тип пътеки. Ние искаме да стимулираме тази култура в България и в региона.“

А България и регионът на Югоизточна Европа може да бъде лидер в тази сфера. „Ние мислим, че в нашия регион има добри предпоставки за стартиране на такъв тип проекти, които да бъдат след това развити в европейски и световен мащаб“, каза Саша Безуханова.

Вече има и добри примери за подобни компании, но те срещат проблем при скалирането си.

„Това е бариера пред конкурентоспособността на икономиката ни и основание много от най-качествените и най-перспективни млади компании да изберат да отидат в чужбина.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.

Още по темата

Германия и Франция ще помагат на европейските стартъпи да намират финансиране

Българските стартъпи и скейлъпи ще имат мощен съюзник – пенсионните фондове

LAUNCHub: Еврото ще се отрази благоприятно на стартъпите и рисковия капитал у нас

Зелените издънки на финтех дават надежда на много стартиращи фирми