Европейският съюз има нужда да се отърси от бюрокрацията и да бъде по-конкурентоспособен, за да навакса изоставането си от САЩ и Китай. Прогнозирам, че процесът по прилагане на ESG политиките ще се забави, но ще продължи напред. Дори да има отлагане, ние трябва да впрегнем усилия да стигнем до всяко едно българско предприятие и да обясним смисъла от зелената трансформация – мерки, които дават възможност на бизнесите да бъдат по-успешни в европейски контекст. Това каза Смилен Миланов, съосновател на ESG Platform, в предаването „Made in Green“ с водеща Роселина Петкова.

Желанието на ЕС да бъде по-конкурентоспособен доведе до първите сериозни дебати относно бъдещето на Зелената сделка. Най-голямата група в ЕП – Европейската народна партия (ЕНП) изрази официално становище през януари 2025 г., че Зелената сделка трябва да бъде преформатирана с цел намаляване на бюрокрацията и осигуряване на по-добри условия за бизнеса.

Възможно е да има известни забавяния и леки промени, но процесът по прилагане на ESG политики ще продължи… Към момента нито един от европейските политици не може да даде точна оценка как ще се променят отношенията към бизнеса и регулаторните изисквания – част от наредбите е възможно да бъдат смекчени, а други – описани по-ясно

Миланов отбеляза, че според анализите на S&P Global климатичните промени изтриват 5,1% от световния БВП, затова ESG не е просто регулация, а стратегически въпрос за компаниите. Тази загриженост за околната среда е превърнало нефинансовите отчети в традиция за много от големите компании в Европа.

В България това означава, че местните филиали на европейски компании ще бъдат задължени да декларират своите нефинансови отчети, независимо от регулаторната рамка. Моето усещане е, че компаниите правят отчитането по съвест и насочено към важните за тях заинтересовани лица – акционерите, клиентите и общностите, с които работят.

Гостът заяви, че по отношение на ESG отчитането в България има 3 големи групи. Първата група компании го правят по регулаторни причини, втората под бизнес натиск, а трета група фирми виждат конкретното предимство в това да са част веригата на доставките на големите компании и ESG е голям бонус за тях.

Въпреки това у нас все още липсва осведоменост по отношение на ESG отчитането от малките предприятия, които работят за вътрешния пазар и не разполагат със съществени ресурси. Подобна липса се открива и на държавно ниво. По думи на Миланов при приемането на регулаторната промяна в Комисия в Народното събрание са присъствали две съсловни организации без становище, липсвали са синдикатите, представена е била позиция на МФ, в която се заявява, че отлагането на директивата не е възможно, защото срещу България може да започне наказателна процедура.

Ако наистина някой от властимащите може да напише, че след една година всички държавни предприятия ще имат ясно осъзната идея защо трябва да има тази трансформация, отлагането ще да бъде прието и подкрепено от всички парламентарни групи.

Въпреки това расте броят на специалистите по нефинансови одити. Макар че темата ESG е нова за много специалисти, подготовката им върви добре. Най-голямото предизвикателство пред одиторите остава събирането на точни и пълни данни.

Целия коментар вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Made in Green“ може да гледате тук.

Още по темата

Инвеститори предупреждават ЕС да не разхлабва правилата за ESG

ESG отчетите на компаниите са ключови за партньорите, клиентите и служителите им

ЕС е на път да намали изисквания за отчитане на ESG

На над 90% от българския бизнес тепърва му предстои сблъсък с ESG