Месеци след задържането на кмета на Истанбул турската опозиция е под прицел

Процесът срещу Имамоглу предизвиква вътрешни сътресения и съмнения за политически мотивирано правосъдие, а в сряда той се изправя пред съда

15 July 2025 | 14:00
Обновен: 15 July 2025 | 14:00
Автор: Берил Акман и Фърат Козок
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Портретът му е свален от обществените сгради, на които е бил окачен. Профилът му в X в Турция е блокиран. Но в сряда се очаква Екрем Имамоглу отново да се появи на общественото внимание. Кметът на Истанбул, който беше временно отстранен от длъжност, след като беше задържан от властите на 19 март, трябва да се яви в съда по обвинение в заплаха към главния прокурор на града. Ако бъде признат за виновен, той е заплашен от до седем години затвор и забрана за участие в политиката.

Преди да бъде арестуван, 55-годишният Имамоглу беше смятан за най-голямата заплаха за стремежа на президента Реджеп Тайип Ердоган да удължи властта си, но изходът от процеса в сряда може да сложи край на всякаква надежда, че той ще бъде кандидат на опозицията на президентските избори през 2028 г.

Откакто кметът на Истанбул за последен път се появи публично, много неща са се променили.

Задържането му предизвика масови протести и стотици арести на фона на по-обширна репресивна кампания, която според критиците има за цел да премахне всяко противопоставяне на Ердоган в страната. Вследствие на това централната банка предприе действия, като изразходва около 50 млрд. долара от резервите си в подкрепа на лирата, което показва, че действията на съдебната власт не са лишени от икономически риск.

На 5 юли Йозгюр Йозел, председател на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) и близък съюзник на Имамоглу, предупреди, че Турция се намира в повратна точка и рискува да се превърне от демокрация в автокрация. Ден по-късно срещу него е започнато разследване за обида на Ердоган и заплахи към държавни служители - обвинения, които той отрича. Ден по-рано трима кметове са задържани в рамките на разследване срещу общини, управлявани от РНП.

През последните няколко месеца РНП - създадена от основателя на съвременната турска република Мустафа Кемал Ататюрк преди един век - се опитва да даде отпор на това, което смята за екзистенциална заплаха.

На местните избори миналата година тя нанесе изборно поражение на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, като спечели 14 от 30-те кметски места в големите градове и една трета от 973-те кметски места в общините и изпревари ПСР по брой на подадените гласове. Сега срещу десетки от спечелилите изборите са повдигнати обвинения в корупция, които опозицията заклеймява като политически мотивирани. В някои случаи тези длъжностни лица бяха „временно“ заменени от членове на общинския съвет от управляващата партия. В Истанбул заместникът на Имамоглу е член на CHP, но и той вече е обект на разследване.

Правителството отрича да е замесено в съдебното преследване. Миналата седмица министърът на правосъдието Йълмаз Тундж заяви в интервю за телевизия TV100, че изслушванията на арестуваните са „прозрачни“ и че схващането, че разследванията са насочени само срещу общини, управлявани от Републиканската народна партия, е „погрешно“. Той заяви, че през последните 10 години е имало 30 разследвания срещу общини, управлявани от ПСР, 13 от които са завършили с присъда.

Критиците обаче твърдят, че законодателните промени, подкрепени от управляващата партия, са дали на Ердоган по-голям глас при назначенията в съдебната система, а решенията на съда все повече се съобразяват с дневния ред на правителството. В доклад на Европейската комисия от 2024 г. се казва, че Турция трябва да промени начина на подбор на членовете на Съвета на съдиите и прокурорите, за да ограничи ролята на правителството при избора на някои от висшите съдебни длъжностни лица в страната. В отговор на доклада Турция определи оценката на ЕС за вътрешната динамика и политическите критерии като „несправедлива“.

Противниците на Ердоган - който все още не е изключил изрично възможността да се кандидатира за трети президентски мандат, което би изисквало промяна в конституцията или парламентът да свика предсрочни избори - са подложени на натиск и дори на затвор. През изминалите години правителството потискаше прокюрдски партии като ДЕМ и замени избраните кметове с назначени от правителството управители в населените с кюрди райони в югоизточната част на страната.

По-рано тази година обаче правителството започна процес на помирение с Кюрдската работническа партия (ПКК), която в продължение на четири десетилетия води въоръжена кампания срещу турската държава. Лидерът на ПКК Абдула Йоджалан, който е в затвора, призова групировката, обявена от САЩ и ЕС за терористична организация, да свали оръжията си, като процесът официално започна миналата седмица.

Партията ДЕМ също реагира положително на този призив. А Ердоган, който се нуждае от мнозинство в парламента, за да свика предсрочни избори или да промени конституцията, заяви през уикенда, че в бъдеще ДЕМ ще работи заедно с ПСР.

„Преди това врагът беше ДЕМ и ПКК“, заяви пред Bloomberg Вели Агбаба, заместник-председател на РНП. „Сега това е РНП.“

Икономическата цена и политическите залози

На Имамоглу му предстояха броени дни преди да обяви кандидатурата си за президент на изборите през 2028 г., когато през март беше задържан от полицията по обвинения в корупция и тероризъм. По това време той заемаше втората по важност изборна длъжност в страната след Ердоган, като от 2019 г. е кмет на Истанбул, най-населения град в Турция с бюджет в размер на поне 10 млрд. долара годишно. Възприеман от поддръжниците си като харизматичен, образът му е бил поставен из целия град върху обществени сгради.

В резултат на ареста му и предизвиканите от него безредици се стигна до срив на пазара, който накара централната банка да похарчи значителни средства за подкрепа на лирата и да обърне цикъла на намаляване на лихвените проценти. През 18-те месеца преди ареста в министерството на финансите и в Комитета по паричната политика на централната банка бяха привлечени благоприятни за инвеститорите личности. Това спомогна за възстановяване на доверието, след като години наред на неортодоксална парична политика бяха подхранили инфлацията - която достигна своя връх от 85,5% през 2022 г. - и валутната криза.

Серкан Йозджан, политически и икономически съветник на Имамоглу, казва, че колкото по-дълго кметът остане в затвора, толкова по-вредно ще бъде това за икономиката. „Турция има дефицит по текущите си сметки, който трябва да финансира, и за това се нуждае от инвестиции“, казва Озкан. „Докато тези арести, разследвания продължават, мисля, че ще осъзнаят, че тази ситуация не може да продължи икономически.“

И все пак през последните седмици инвеститорите отново стават по-оптимистично настроени към Турция, отчасти защото политическият риск все още не изглежда да се е пренесъл върху икономическата политика. През първата седмица на юли например се наблюдава най-голямото постъпление на чуждестранни облигации в лири от повече от година насам според последните данни.

Миналия четвъртък Турция получи поръчки за три пъти повече от продаваните от нея облигации на стойност 1,5 млрд. евро, като европейските и американските инвеститори са закупили почти 85% от дълга.

„Неотдавнашните задържания на членове на опозиционни партии доведоха само до временно разширяване на спредовете, най-вече от страна на държавните облигации“, коментира Арно Буе, съ-ръководител на отдела за корпоративни облигации с фиксирана доходност на развиващите се пазари в Bank Julius Baer в Цюрих. „Забелязахме, че тези спредове бързо се свиха след първоначалната реакция, което показва, че пазарът вече е оценил потенциалните рискове, свързани с подобни събития.“

Обвиненията, които ще бъдат повдигнати на Имамоглу в сряда, са отпреди ареста през март. През януари той беше обвинен в „заплаха“ и „обида“ на Акин Гюрлек, главния прокурор на Истанбул. По това време Имамоглу твърди, че „съдебната система се политизира“. Впоследствие му бяха повдигнати обвинения, а прокурорите заявяват, че ще поискат седемгодишна присъда, ако бъде осъден. Срещу него има и други висящи дела, по които също може да бъде осъден на лишаване от свобода.

Критиците твърдят, че възстановеното значение на страната за Европа и САЩ при президента Доналд Тръмп в областта на сигурността е довела до приглушена реакция от страна на съюзниците на Турция спрямо репресиите на Ердоган.

Йозел от РНП е изправен пред риска да бъде лишен от депутатски имунитет в резултат на последното разследване, обявено на 6 юли. Междувременно РНП се бори с отделно дело, което може да анулира конгреса ѝ, на който той е избран за председател, и да наложи промяна в ръководството на партията.

На председателя се приписва, че е събрал подкрепата на обикновените хора и е изградил по-динамична опозиция от своя предшественик Кемал Кълъчдароглу. Обратът се видя на местните избори миналата година, които послужиха като важен барометър за обществените настроения към Ердоган, въпреки че той не беше включен в бюлетината.

Занапред РНП има ограничени възможности. Една от тях е да накара правителството да проведе частични избори. Но това е високорискова стратегия, тъй като партията ще трябва да принуди поне 22 от 135-те си депутати да подадат оставка - при условие, че това бъде одобрено от парламента - и след това да проведе избори в тези освободени провинции.

„От 19 март насам се наблюдава процес на репресии срещу РНП - първо с Имамоглу, след това с други кметове и делото за анулиране на РНП“, казва Себнем Гюмюшчю, който е писал много за Турция, ислямистките правителства и демократизацията и е доцент по политически науки в колежа Мидълбъри в САЩ. „Мисля, че всички те са с цел потискане на опозицията, отслабване и опитомяване на партията.“