България и 12 страни от НАТО се включват в германския план за общ противоракетен щит

Европейският противоракетен щит беше обявен за първи път от германския канцлер Олаф Шолц в реч в Прага през август

12:23 | 13 октомври 2022
Обновен: 12:33 | 13 октомври 2022
Автор: Наталия Дроздиак и Майкъл Нинабер
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Четиринадесет държави от военния съюз НАТО подписаха писмо за намерение да се присъединят към дългосрочен германски проект за създаване на европейски противоракетен щит, който ще подсили защитата на голяма част от континента.

Системата ще има няколко сегмента за прехващане на различни видове ракети от различни височини, вероятно свързвайки израелските системи за противовъздушна отбрана Arrow 3, както и произведените в САЩ Patriot и германските Iris-T, и ще може да бъде напълно разгърната чрез НАТО.

Участващите държави са Германия, Великобритания, Словакия, Норвегия, Латвия, Унгария, България, Белгия, Чехия, Финландия, Литва, Холандия, Румъния и Словения.

14-те страни, включително Германия, „искат съвместно да се справят с това усилие за затваряне на пропуските в противовъздушната отбрана“, каза германският министър на отбраната Кристине Ламбрехт пред репортери в кулоарите на министерската среща на НАТО в Брюксел. „Става дума за това да сме оперативно съвместими, става въпрос за това да можем да определяме цени, става дума за това да можем да се подкрепяме взаимно, така че това е печеливша ситуация за страните, които са част от него.“

Ламбрехт посочи повишените рискове за сигурността в Европа след нахлуването на Русия в Украйна и свързаните с това заплахи, отправени от руския президент Владимир Путин. „Сега трябва да действаме бързо“, каза тя. „Важно е тези пропуски (в нашата защита) да бъдат затворени, защото всички виждаме в какви времена живеем, това са опасни и предизвикателни времена.“

Ламбрехт каза, че други страни също може в крайна сметка да се присъединят към плана, който все още е в начален етап. Той трябва да преодолее производствените затруднения и забавянията на доставките в много компании в частния сектор. „Ние сме отворени за всички и знаем, че много страни проявяват интерес“, каза Ламбрехт, добавяйки, че Германия вече е започнала преговори.

Германският началник на отбраната каза миналия месец, че системата Arrow 3, ако бъде избрана, няма да започне да функционира най-рано до 2025 г. „Ако решим в полза на системата и сключим договори точно сега и ако след това индустрията също може да достави незабавно, тогава в идеалния случай бихме могли да започнем обучение през следващата година“, каза Ламбрехт в интервю за медийната група Funke.

Противоракетният щит беше обявен за първи път от германския канцлер Олаф Шолц в реч в Прага през август, когато той каза, че страната ще инвестира значително в своята противовъздушна отбрана през следващите години, тъй като континентът има „много да наваксва“. Той каза, че такава интегрирана система би била по-ефективна и рентабилна, отколкото ако всяка нация изгради свои собствени сложни системи.

Системата Arrow има три основни модула: ракета прехващач Arrow 3, радар ELM-2080S Super Greene Pine за сканиране и предупреждение за изстрелване на балистични ракети, както и командно-контролна станция.

Пред месеци бе съобщено, че радари ще бъдат инсталирани на три места в Германия, за да осигурят 24 часа следене за руски ракети. Обсегът им може да покрие не само Полша, но и Румъния. Това би дало на Германия ключова роля в европейската противоракетна защита. Но партньорските страни ще трябва да закупят системата Arrow 3, за да могат да се възползват от данните от радара.