От проф. д-р Ганчо Тодоров Ганчев
Публичните дискусии, посветени на бюджета на България за 2023 г., са фокусирани основно върху два проблема- връзката между бюджетния дефицит и високата инфлация от края на 2022 и началото на 2023 година и възможността България да се вмести в прословутите 3% бюджетен дефицит, включени в Маастрихтските конвергентни критерии. Последните придобиват стратегически значение, предвид плановете на страната да се присъедини към еврозоната във възможно най-кратък срок.
По първия въпрос следва да се отбележи, че у нас връзка между бюджетния дефицит и в по-широк план между държавния дълг и ценовото равнище няма и не може да има. Страната е във валутен борд. Това изключва зависимост между държавния дълг и бюджетния дефицит, от една страна и инфлацията от друга, тъй като държавните ценни книжа не са част от активите на БНБ и не влияят върху паричното предлагане, а следователно и върху и ценовото равнище. Инфлацията все пак, както отбелязва Милтон Фридман, е монетарно явление.
Когато държавата емитира облигации на вътрешния финансов пазар, тя изземва известно количество пари от обръщение, което връща, когато изразходва съответните ресурси. В случаите, в които правителството привлича финансов ресурс от международните пазари връзката е по-сложна, но свободното движение на капитали при фиксиран валутен курс изключва някакво самостоятелно въздействие на фискалния и монетарния сектор върху вътрешната инфлация. Ускоряването на инфлационните процеси през последните месеци отразява почти изцяло въздействието на такива външни фактори, като енергийните цени, инфлацията в ЕС, както и специфичните пазарни несъвършенства, свързани с вътрешния пазар на страната. Позицията на фиска играе маргинална роля. Преекспонирането на проблема с бюджетния дефицит в контекста на инфлацията има изцяло политически генезис в рамките на взаимните обвинения между политическите партии за високата инфлация.
Проблемът с бюджетния дефицит обаче е по-сложен. Дефицитът е важен както от гледна точка на фискалната устойчивост, така през призмата на изискванията за присъединяване към еврозоната.
Дефицитът, както е известно, е разликата между приходите и разходите на държавния бюджет. Законопроектът за държавния бюджет, предложен от служебното правителство на 28 април 2023 година предвижда отрицателно бюджетно салдо от над 11 млрд. лева или от над 6% от прогнозния БВП. Бюджетният дефицит като дял от БВП зависи както от качеството на разчетите за приходите и разходите на държавата, така и от реалистичността на допусканията за динамиката на икономиката и инфлацията.
Ще отбележим, че отношението на служебното правителство към проектобюджета са 2023 г. е доста странно. От една страна се предлага бюджетна програма с неприемливо висок дефицит, който на практика зачерква перспективите за присъединяване на страната към еврозоната в обозримо бъдеще, а от друга се представя система от мерки в приходната и разходната част на бюджета, които да преодолеят недостатъците на проектозакона за държавния бюджет, подготвен от същото това правителство. Това шизофренично отношение към държавните финанси може да се проследи и в по-големи детайли.
Ще се спрем само на най-неясните хипотези, заложени в проектобюджета, предложен от служебното правителство. Основният проблем произтича от предвиденото незначително нарастване на данъчните приходи. По изчисления на самото министерство на финансите, при така наречените неизменни политики, данъчните приходи биха нараснали с около 4 млрд. лева. Обяснението за този феномен крайно неясно. То се обвързва с финансирането на програмите за преодоляване на последиците от повишаването на цените на електроенергията и природния газ, повишаването на прага на регистрация по ДДС, ограничителните мерки по отношение на Русия и т.н. Голяма част от тези мерки биха могли да отпаднат, както съветва Европейската комисия, а и тяхното въздействие в отбелязания обем е съмнително.
Неясно е и въздействието на бюджетните средства от Европейския съюз. Предвижда се постъпленията на европейски средства да намалеят от приблизително 6 на около 4 млрд. лева през 2023, в сравнение с предходната година. Същевременно разходите за финансиране на европейски проекти следва да нараснат от 3,2 на 6,5 млрд. Това води до влошаване на салдото получени-изразходвани средства от порядъка на 5,3 млрд. лева. Тези разчети са условни, тъй като България ползва ресурси не само по линията на Плана за възстановяване и устойчивост, но и в рамките на средносрочната фискална програма на ЕС.
Недостатъчно обоснованите съкращения на данъчните приходи и влошаването на финансовото салдо в отношенията с ЕС вече представляват сумарно около 9 млрд. лева, при общ дефицит от 11 милиарда. Фискалната програма позволява допълнителни икономи от субсидии, административни разходи и т.н. С други думи, дефицит от порядъка на 3% от БВП е напълно реализуем.
Трябва да се отбележи също, че не само предвижданото в проектозакона бюджетно салдо изглежда завишено, но и цялостната средносрочна бюджетна прогноза по отношение на потребностите от финансиране на публичния сектор и нарастването на държавния дълг изглежда необосновано висока.
Фискалната програма, както и всеки бюджет, е свързана със значително допълнителни рискове. Допусканията, свързани с валутния курс на еврото, цените на нефта и газа, лихвените проценти на международните кредитни пазари, темповете на растеж на световната, европейската и българската икономика допускат отклонения от базовия сценарий както нагоре, така и надолу. Неопределен фактор остава инфлацията, която в бюджетната прогноза е вероятно подценена, макар че съществува и известен риск от дефлация в края на 2023 г.
Войната в Украйна представлява основен фактор, създаващ несигурност от гледна точка на движението на финансовите и търговските потоци в европейския регион и на световните пазари. България е особено уязвима по линията на енергийните доставки, търговията с пшеница, слънчоглед и други важни за страната ни култури. Европейските санкции срещу Русия също могат да окажат неблагоприятно въздействие върху доставките и търговията с нефт, нефтопродукти и газ. Това налага залагането по-големи буфери в бюджета.
Но всъщност отбелязаните неточности, проблеми и рискове, са най-малкото, което следва да ни безпокои. Първо, ние все още нямаме приет бюджет за 2023 г., което само по себе си е сериозен проблем. Второ, съставянето на консистентен бюджет, отговарящ на Маастрихтските конвергентни критерии, макар и възможно, ще се сблъска с противоречивите предпочитания на представените в парламента партии. Възможно е предизборни съображения да доведат до бюджет с още по-голям дефицит, от този, предложен от служебното правителство на Гълъб Донев.
Предлаганата ротационна схема за бъдещо правителство също е свързана със сериозни рискове. Партията, която оглави министерството на финансите, ще поеме едновременно с това всички рискове при съставянето, одобряването и изпълнението на бюджета. Каквато и да бъде бъдещата приета от парламента фискална програма, тя ще бъде атакувана и дискредитирана от опозицията. Отсъствието на стабилно парламентарно мнозинство и липсата на консенсус в обществото относно стратегическите икономически приоритети на държавата, е основният риск пред всяка бъдеща фискална програма.
