Италианското правителство е решено да оформи своя финансов сектор по собствен вкус, което осуетява конкуриращи се визии. Това е негативно за участващите банки и техните инвеститори. Негативно е и за страната. При негативен вариант нейните компании може да станат все по-непригодни за инвеститори.
UniCredit SpA се отказа от своята оферта от близо 15 млрд. евро за Banco BPM SpA тази седмица. Решението е следствие на упоритата съпротива на италианското правителство.
Резултатът не е ужасен за UniCredit. Това е пропусната възможност за растеж, но акциите на кредитора се повишиха след отмяната на насоките за изплащане на инвеститорите през следващите три години. Без оферта за поглъщане, акциите на BPM, без да е изненада, се понижиха.
В същото време Banca Monte dei Paschi di Siena, центъра на банковите амбиции на правителството, е готова да обяви победа в офертата си за Mediobanca. За това трябва да спечели подкрепата на 35 процента от инвеститорите в целевата компания до началото на есента. С „фактическо управление“, както главният изпълнителен директор Луиджи Ловальо го определи, Monte dei Paschi би уволнила настоящия изпълнителен директор на Mediobanca и би я управлявал като отделен бизнес.
Връзката между тези две сделки е политическо търсене на дългосрочно влияние за това как и къде да бъдат инвестирани италианските спестявания. Едно от абсурдните условия, наложено от правителството на Джорджа Мелони за осъществяване на сделката за BPM беше даване на гаранции, че Anima Holding, нейното звено за управление на кредити, ще държи средствата на клиентите, вложени в определени италиански активи. Разбира се, клиентите решават какви активи искат да придобият, но това е условие, което беше потвърдено от италиански административен съд наскоро, въпреки че осъди друг.
Също така повечето пътища от тези препокриващи се сделки водят към Assicurazioni Generali SpA и политическата решимост да се спре реализиране на съвместно предприятие с френския мениджър на фондове Natixis. Отново идеята е да се изгради стена около хората, които спестяват и парите има да останат в страната.
Междувременно инвеститорите ще се притесняват, че правителството очаква да повлияе на стратегията и фокуса на Monte Paschi, дори при освобождаването от оставащия си дял в банката. Министърът на финансите Джанкарло Джорджети си постави за цел да създаде трета банкова група, която да се конкурира с UniCredit и Intensa Sanpaolo в Италия.
Първоначално искаше BPM да се слее с Monte Paschi, а това все още е възможно да се случи, след като офертата за Mediobanca бъде решена и UniCredit не се намесва. Ловальо настоява, че стратегията за сключване на сделка е изцяло негова, както и следващите планирани ходове. В момента това не изгледа да е така.
Политиците често имат предпочитания за това къде банките да насочат кредитирането си и могат да действат прозрачно по тях чрез данъчни стимули и регулации по начини, които са отворени за дебат. Когато указанията се дават зад затворени врати, нещата обикновено не завършват добре, особено за кредиторите и техните акционери. Историята на лошите заеми и спасителните планове на Monte Paschi не е далечен спомен.
Заплахата от подобно ниво на намеса би трябвало да тревожи инвеститорите в Италия и извън нея, точно както притеснява Европейската комисия.
Проведени бяха определени разговори с Италия. Европейски длъжностни лица предупредиха италианското правителство, че може да е нарушило правилата на ЕС за сливания и да е спряло опита за поглъщане на UniCredit, използвайки определени правомощия. Действията може да са несъвместими и с други закони на ЕС и относно свободното движение на капитали и надзора върху централната банка на групата.
Независимо от това и отхвърлянето на условията от местния административен съд в Лацио, правителството се готвеше да наложи изисквания към UniCredit.
Андреа Орсел, главен изпълнителен директор на UniCredit обясни, че има твърде много несигурност за банката и нейните акционери, тъй като няма признаци за решение с правителството в разумен срок. Въпреки това, ако ЕС наложи въпроса, това би помогнало на банките и инвеститорите в Италия и други държави.
„Мисля, че като цяло за всички европейци, по-голямата яснота за нашите позиции по тези сделки и приключването на ангажимента между ЕС и няколко страни е нещо добро“, обяви Орсел.
Той обясни, че не знае, дали оттеглянето на банката ще продължи процеса.
Влиянието на Испания в офертата на BBVA за Banco de Sabadell също предизвика критики от ЕС, а европейските представители вероятно ще имат желание да разглеждат възраженията на Германия за потенциалната оферта на UniCredit за Comertzbank. Двете ситуации обаче са далеч по-прости по отношение на мотивация и последствия от ситуацията в Италия.
Ако Европа не преследва правителството на Мелони, това ще бъде пречка за по-голяма интеграция и сътрудничество, от които блокът се нуждае във финансите и много други области. Италия също трябва да помисли за своите действия. Подобно влияние ще отблъсне инвеститорите и може да накара страната да търси капитал следващия път. А тогава може и да е много важно.
