Чипове, коприна и хартия – опазването на търговската тайна е по-трудно, отколкото изглежда

Китайски учени изглежда са разработили чип, който може да се съревновава с някои от най-съвременните полупроводници произвеждани в Запада. Този факт може и да разтревожи експертите по отбрана и поддръжниците на санкциите в САЩ, но това развитие не би трябвало да ни изненадва. Почти невъзможно е да се опази една индустриална тайна за дълго, както и самите китайци знаят. Това, което в момента наричаме интелектуална собственост от хилядолетия е преминавало в чужди ръце чрез търговия, кражба или война. Никой не може да задържи монопол върху иновациите.

Напредъкът към равенство със Запада беше разкрит след като екип на Bloomberg News разглоби на части последния модел смартфон на Huawei Technologies Co., който използва чип произвеждан от базираната в Шанхай Semiconductor Manufacturing International Corp. Чипът Kirin 9000 все още изостава с 2 поколения от най-развитите европейски продукти. Той е с дебелина 7 нанометра и скоро ще изостане още повече от по-тънките 3 нанометрови чипове, които Apple Inc. ще използва в следващите си модели iPhone. Това обаче е показателно за пропускливостта, която позволява на информацията да премине през строгите американски санкции.

В историята има много примери за технология, която се разпространява въпреки усилията на правителствата да ѝ наложат монопол – основно в ущърб на Китай. Китайците разработват бубарството преди хиляди години и в продължение на стотици години успяват да запазят в тайна как превръщат гъсениците в дрехи. Владетелите в Китйа обаче имали нужда от коне от Централна Азия, за да водят войни за контрол на територията си. Както Джесика Роусън разказва в своята магистърска теза Живот и живот след смъртта в Древен Китай, почвата в долината на река Яндзъ е съдържала прекалено малко селен, което не е позволявало там да се развъждат военни породи коне с достатъчно силни кости и мускули. Ето защо те продавали коприна за подходящите животни и бързо предизвикали търсене за плата извън страната. Тъй като коприната била от основно значение за нуждите на китайските бойни коне, тайните ѝ се пазели изключително строго. Нарушаването им се наказвало дори със смърт.

Въпреки тази опасност, облагите от търговията довели до разпространението на материала на запад както по земя, така и по море през така наречените „пътища на коприната“, което довело до един от първите търговски дисбаланси в историята.

Според изчисления Римската империя е харчела сума равна на 1% от своя брутен вътрешен продукт за плата. Легенда разказва, че китайският монопол е бил нарушен от византийския император Юстиниян 1-ви през 6-ти век, когато по негово нареждане двама Несториански монаси внасят какавиди от копринени буби в своите бастуни, както и семена от черница, с чиито листа се хранели те. Подозирам обаче, че търговците вече са били пренесли познанието за производството на коприна на Запад много по-рано, просто защото такива неща трудно остават скрити. Юстиният превръща коприната в част от индустриалната политика на Византия и нейното производство започва да процъфтява. Византийците просто стават по-добри в това от китайците.

Още по темата

Саудитска Арабия и ОАЕ се надпреварват за чипове на Nvidia за своите AI амбиции

TSMC се превръща в глобалния доставчик на чипове, какъвто нямаше амбиция да бъде

САЩ санкционират руски компании, търгуващи с микрочипове

Монополът на Китай в създаването на хартия е бил нарушен много по-рано, (6 века, ако трябва да сме точни), но по много по-драматичен начин, когато имперската армия губи битка в Централна Азия от разширяващия се Абасидски халифат. Сред затворниците попаднали и хора, които можели да произвеждат хартия, те донесли със себе си тайната в Близкия изток, а оттам, тя се разпространила и на запад. (Произходът на барута за военни цели и оръжия е обгърнат в малко повече мистерия, но технологията вероятно се е разпространила чрез същите пътища в Централна Азия.)

Порцеланът, който предизвиква революция в областта на здравеопазването и хигиената, тъй като се почиства лесно, е много желан и извън китайския свят. Дотолкова, че Китай все още е синоним на тези изделия. От XII в. нататък китайските императори използват керамиката по същия начин, по който използват коприната, за да спечелят влияние върху съседните държави, които искат да развиват заради престиж или политически цели. В същото време търговците продават чинии и буркани, предназначени за специфични пазари в ислямския свят и в Европа. Едва през XVIII в. фабриките в Майсен, Германия, и Лимож, Франция, откриват необходимия вид глина и откриват техниките за изпичане, за да създадат истински порцелан..

Историята на чая е по-позната, но и до днес е изпълнена с остатъчно геополитическо недоволство. Както и при римляните, британците се сблъскват с огромен дефицит, тъй като Китай доминира в един продукт, в този случай - чая. Освен това императорите в Пекин не са чувствали нужда да либерализират търговските си политики, за да облекчат чуждестранните тревоги. И така, англичаните решили да поправят дисбаланса и безизходицата, като вкарат контрабандно в Китай опиум, който бил забранен. Това веднага променя търговското уравнение. Възраженията на китайците водят до това, че англичаните водят две опиумни войни, започващи през 1838 г., за да отворят страната в името на свободната търговия. В края на века каскадните ефекти на унижението и стагнацията довеждат до падането на династията Цин.

Така че Китай влиза в надпреварата с полупроводници с много... хм, чипове на рамото си. Военното противопоставяне със САЩ не допринася с нищо. Китайските патриоти обичат да изтъкват, че страната е трябвало да "открие" свой собствен път към технологията на атомната война, за да преодолее съвместния монопол на Вашингтон и Москва върху бомбата. Сега задушаването на полупроводниците от администрацията на Байдън се разглежда просто като последния опит на Запада да потисне предначертания път на Китай обратно към първото място. Войнствеността на Пекин се задълбочава от собствените му хилядолетни и погрешни опити да постигне автаркия - сякаш "Средното царство" може да процъфтява без останалия свят.

Възможно е китайците все още да не са в състояние да произвеждат усъвършенствани чипове в големи количества. Или да произвеждат най-съвременните полупроводници, които Западът вече внедрява в потребителските продукти. Отново няма да е изненадващо, ако те просто станат по-добри в това - особено ако правителството набира 40 млрд. долара в подкрепа на местната индустрия за чипове, както съобщава Ройтерс. САЩ винаги могат да затегнат санкционните си режими и да засилят предпазните мерки, за да забавят разпространението. Но търговията почти винаги ще изважда на светло технологичните тайни.
Общата картина е по-зловеща. Ако Китай и САЩ продължат да използват търговията и технологиите в игра с нулев резултат за световно господство, всички ние вероятно ще се окажем в нулевия край на уравнението.

Още по темата

Йелън каза, че експортният контрол ще е за чипове, AI, квантови компютри

Вашингтон обмисля още ограниченията за износ на чипове за AI за Китай

Чиповете са новото злато