Инвеститорите се нуждаят от коренно различна стратегия през 2023 г.

Новата глобална среда изисква преосмисляне на знанията и за акциите, и за облигациите

11:01 | 4 декември 2022
Автор: Николета Рилска
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

Купувайте акции, когато цените им падат. Намерете убежище в държавните облигации, когато притесненията за растеж нарастват или настъпи рецесия. Такива основни стратегии служеха добре на инвеститорите в продължение на десетилетия. Но сега не работят, пише Жан Бойвен, ръководител на BlackRock Investment Institute и бивш заместник-гуверньор на Канадската централна банка.

Периодът на стабилни растеж и инфлация – през 40-е години преди пандемията, известен като Голямата умереност – вече приключи. Днешният свят е оформен от производствени ограничения, което затруднява работата на икономиките, без да се предизвиква инфлация. Това поставя централните банкери през избор. Те могат да повишат лихвените проценти достатъчно, за да стабилизират скоро инфлацията при целта от 2%, което обаче ще удари растежа, цените на акциите и ще навреди на публичния дълг – намиращ се на рекордно високи нива. Като алтернатива, пазарите все още трябва да се приспособят към постоянно по-високата инфлация - това ще бъде лошо за облигациите. Няма перфектен резултат.

И това няма да се промени. Заложени са три дългосрочни тенденции за поддържане на производствените ограничения и на инфлационния натиск. Първо, застаряващото население намалява предлагането на работна ръка и произтичащият от това производствен удар едва започва да се материализира в много големи икономики. Второ, пренастройката на глобализацията и необходимостта от изграждане на по-устойчиви вериги за доставка означава по-високи производствени разходи. Трето, преходът към свят с по-ниски въглеродни емисии причинява несъответствия в предлагането и търсенето на енергия, като също така увеличава производствените разходи.

Централните банки, разбира се, могат да действат, за да укротят този инфлационен натиск. Но най-важното е, че това означава, че те няма да се притекат на помощ, когато настъпи рецесия, както повечето инвеститори са свикнали през последните 40 години. Всъщност става точно обратното. Централните банки умишлено предизвикват рецесия чрез прекалено затягане на политиката, за да овладеят инфлацията. Това води до рецесия, предвидена за 2023 г. Тогава е вероятно централните банки да се откажат от повишенията на лихвите, тъй като икономическите щети ще станат реалност. Това означава, че инфлацията ще се охлади, но ще остане трайно над целта от 2%.

Този нов режим изисква нова инвестиционна стратегия. Пазарните настроения вероятно ще станат по-положителни през 2023 г. Когато това се случи обаче, то няма да е прелюдия към нов десетилетен бичи пазар. Това, което ще има най-голямо значение за инвеститорите, е непрекъснатата оценка на това каква част от икономическите щети са отразени в пазарните оценки. Оценките на акциите, например, все още не отразяват вероятните бъдещи щети. Времето за бичи нагласи към акциите е след като щетите са включени в ценообразуването и предвидимостта за тях подобрява рисковата среда.

Новата стратегия също така изисква преосмисляне на знанията за облигациите. По-високата доходност е подарък за инвеститорите, които отдавна са гладни за приходи. Но те не трябва да отиват далеч нагоре в рисковия спектър, за да я получат. Поради тази причина краткосрочните държавни облигации и ипотечните ценни книжа са привлекателни.

Според остарелите стратегии дългосрочните държавни облигации биха били част от пакета, защото в миналото те са предпазвали портфейлите от рецесия. Не и този път.

Възвръщаемостта на акциите и облигациите падна и вероятно ще падне едновременно. Защо? Малко вероятно е централните банки да намалят бързо лихвените проценти в условията на рецесия, която самите те са предизвикали, за да забавят инфлацията. Освен това, инвеститорите ще искат повече компенсации за държане на дългосрочни държавни облигации предвид инфлацията, централните банки, които намаляват притежанията си, и рекордните нива на дълга.

Нарастващите разходи за обслужване на дълга ще хвърлят различна светлина върху публичните финанси, които ще бъдат допълнително притиснати от застаряващото население. Видяхме това в Обединеното кралство със скока в доходността, чиято цел беше да накаже разточителните фискални политики.

Изводът е, че новият инвестиционен наръчник трябва да включва по-чести промени в портфолиото, калибрирани чрез балансиране на оценката на цялостния апетит за риск с прогнозите за това какво е включено в цената. Той призовава за фокусиране върху сектори, региони и класове подактиви, а не върху широки експозиции. Дори дългосрочното разпределение на активи трябва да бъде по-динамично: волатилният режим е тук и това няма да се промени.

* Материалът не е препоръка за взимане на инвестиционно решение.