fallback

Драги направи каквото е необходимо, за да спаси еврото, Лагард прави… каквото иска

Колкото и непредвидима да е паричната политика на САЩ за инвеститорите, тя е като отворена книга спрямо действията на Европа

09:03 | 23 юли 2022
Обновен: 10:46 | 23 юли 2022
Автор: Николета Рилска

Европейската централна банка може би премина от режим ще направи „каквото е необходимо“ към режим ще правим „каквото си искаме“, пише The Wall Street Journal.

В четвъртък централните банкери се опитаха да затвърдят решителността си в борбата с инфлацията и повишиха основните лихви за пръв път от 2011 г. насам. Ироничното е, че Марио Драги подаде оставка от поста си на министър-председател на Италия в същия ден. Това е мъжът, който няколко години по-рано беше начело на ЕЦБ и стана известен с ангажимента си да направи „каквото е необходимо“ за да спаси еврото.

Този път обаче инвеститорите останаха объркани. Централните банкери посочиха по-рано, че през юли цените по заемите ще се увеличат от рекордно ниското ниво от -0,5% до -0,25%. В крайна сметка те повишиха лихвите двойно. Доходността по облигациите в евро и на еврозоната първоначално се повиши, но след това отслабна.

Междувременно пазарите все още ценообразуват много бавно затягане на паричната политика в еврозоната. За разлика от това, в САЩ кривата на доходността отразява агресивната политика на Федералния резерв.

Една от трудностите пред ЕЦБ да повишава лихвите е рискът, че това може да доведе до сривове в страните от еврозоната. Докато Фед действа на единен пазар, ЕЦБ има 19 суверенни страни, с които да се справя. Във времена на трусове облигациите на по-слабите държави се търгуват с по-голям спред спрямо германските държавни ценни книжа, което заплашва да направи лихвените плащания непосилни. Преди десетилетие Драги показа, че единственото решение на този проблем е изкупуването на такова количество дълг, колкото е необходимо за понижаване на този спред.

Той имаше едно предимство спрямо настоящия гуверньор Кристин Лагард: По онова време лихвените проценти се понижаваха, така че разхлабването на политиката реши и двата проблема. Решението от четвъртък предполага, че вместо това Лагард ще трябва да търси баланс между централните банкери, които искат повишаване на лихвите, и онези, които са против. В замяна на по-голямо увеличение на цените по заемите ЕЦБ обяви нов инструмент, който може да позволи на централните банкери да изкупуват толкова облигации, колкото се налага.

И все пак това не компенсира скорошното увеличение на спредовете при италианските държавни ценни книжа. Може би тук играе и важна роля фактът, че все още няма особено голяма яснота относно употребата на този инструмент. Той може да бъде активиран, за да се противопостави на хаотичната пазарна динамика, обяви ЕЦБ. Остава въпросът какво точно представлява подобна пазарна конюнктура  - достатъчна ли е една политическа криза, подобна на тази в Италия? По същия начин ЕЦБ, по свое усмотрение, ще изключи страни с „тежки макроикономически дисбаланси“ или такива, за които се счита, че не спазват фискалните правила на ЕС. Това отново поставя регулатора в ролята на институция, която трябва да дисциплинира някои правителства, както се случи с Гърция през 2015 г.

В по-дългосрочен план изглежда малко вероятно ЕЦБ да увеличи разходите по заемите до много високи нива, като се има предвид слабостта на икономиката на еврозоната и рисковете около руските енергийни доставки, най-вече тези на природен газ. Тук може да се обърне внимание и на спада в стойността на еврото. Освен това Италия и Испания вероятно не могат да обявят дефолт, без да застрашат самото съществуване на ЕЦБ, което предполага, че новият инструмент на банката ще започне да действа, ако спредовете станат изключително големи.

В краткосрочен план обаче ЕЦБ пренебрегва собствените си насоки и не предоставя нови такива, като същевременно си позволява по-голяма свобода при покупките на облигации. Колкото и непредвидима да е паричната политика на САЩ за инвеститорите, тя е като отворена книга спрямо действията на Европа.

 

fallback
fallback