Нетната нула: Въглеродни такси

Акшат Рати, Bloomberg

17:04 | 25 октомври 2021
Преводач: Вера Рашева

Ако се плаща за пречистване на отпадните води, защо да използваме въглерод?

С около половината от сумата от месечната ми сметка за вода се плаща водата от тръбопровода до апартамента ми в Лондон.

Другата половина от сумата отива за пречистването на отпадъчните води, които генерирам.

От това с нищо незабележимо въздействие може да се извади извод, свързан с климата.

Платили сме предварително за преработването на отпадъците, които генерираме ежедневно.

Производителите на електроника, батерии и превозни средства са задължени от правителствата да почистват след наличието на краен продукт.

Защо нямаме закони, свързани с контролиране на отделянето на въглероден диоксид?

Според група учени от Оксфордския университет би трябвало да има такива закони.

Те наричат това „задължение за обратно приемане на въглерод“.

Идеята е проста.

Компаниите, които се занимават с добив на изкопаеми горива, трябва да гарантират, че цялото количество въглероден диоксид, което се генерира при изгарянето на изкопаемите горива, се връща обратно в земята.

Вече е налице технология, чрез която това е възможно. Нарича се „събиране и съхраняване на въглерод“.

Проблемът е в това, че е скъпа.

Малко са тези, които си плащат за изхвърлянето на  въглероден диоксид във въздуха.

Въвеждането на задължението за обратно приемане на въглерод ще промени това и ще предостави възможност за по-евтина технология.

Учените предлагат да се започне от нещо малко, като до 2030 година обратно в земята се връща само 10% от отделения въглерод. След това до 2050 г., когато светът трябва да достигне до нетна нула, този процент следва да се увеличава постепенно до 100%.

Възможно е това да звучи като данък върху въглерода.

В известен смисъл това е така.

С тази разлика, че вместо да се обложи с данък замърсителят поради причиненото от него замърсяване, той се облага с данък за почистването.

Разходите са напълно приемливи, ако вземете предвид една история от 19 век.

През лятото на 1858 г. времето било необичайно горещо и сухо.

В резултат повредената канализационна система в Лондон напълно спряла да функционира.

Този период е известен като „голямата смрад“.

Гражданите били потресени.

През следващото десетилетие правителството изразходва около 2% от годишните икономически резултати за изграждане на модерна канализационна система.

И както се вижда от моята сметка за вода, лондончани продължават да харчат значителни суми, за да поддържат комунална услуга, която приемат за даденост.

Докато хората считат, че изхвърлянето на въглероден диоксид във въздуха е подобно на изхвърлянето на храна на улицата, няма да се направят необходимите разходи, за да се справим с изменението на климата.