Прима балерината на балета на Ню Йорк Сити за новия документален филм, част 3

Като погледнете следващото поколение танцьори, което идва, имате ли надежда, че са достатъчно способни да продължат това по начинът, по който стоят нещата и дори повече икономически жизнено и доходно?

Отчасти затова написах книгата „Голямата сестра на балерината“, защото ние сме в една форма на изкуството, в която не използваме своите гласове. Сега живеем във време, в което сме насърчени да го правим. Написах това отчасти мемоари, отчасти като пътеводител за следващото поколение, за да им помогне да намерят своя глас, да се използват един друг в здравословна конкуренция, да се подкрепят, да станат най-добрата версия на себе си. Всичко онова, което съм почувствала когато ни впускат в тази кариера на много мллада възраст и сякаш се очаква да знаем всичко. Затова си помислих, че е добре ако мога да направя нещо, за да им помогна, това би оначавало много за мен.

А публиката като цяло?  Знам че през годините имаше опити да се разшири публиката на балета. Виждали сме отдалечаване от класическите интепретации към по-модерни. Знам че има смесени реакции на това. Това ли е най-добрията начин да се достигне до хората, които нямат досег с балета?

Трябва да има една красива комбинация защото да, вълнуващо е да има нова публика в новите модерни времена, но все пак тя трябва да бъде обучена и възпитана с красивата история на класическия балет. Точно тук можем да бъдем по-креативни с прогарамата, което се опитвам да правя в градския център и хората си тръгнаха снощи, мислейки си, „Дори не знаехме, че това би могло да е балет.“ Просто трябва да се обмисли достъпността му и как да се превърне в нещо, с което лесно да се свържем, но не мисля че трябва да се отдалечаваме от класическата форма. Това се опитвам да правя в Нюйоркския градски балет. През пролетта ще излезе нов балет, чиято хореография погтовям. Не се отдалечавам от нея. Цял живот работим за този тип естетика, нека да се покажем.