The Economist: Ако не внимавате, всяка история ще започва с Тръмп

Алесандра Галони, главен редактор на Ройтерс: Като новинарски служби, очевидно Ройтерс и Bloomberg бяха засегнати от това, че просто са премахнали кабелите от Овалния кабинет, от самолета, където преди винаги е имало журналист на борда, дори повече от един. Просто има постоянна липса на хора, които да задават въпроси, които не са в духа на подобните на: „г-н президент, как изглеждате толкова здрав и толкова по-млад, отколкото в предишните Ви администрации“?

Зани, в малко по-различна ли сте позиция с The Economist? Но знам, че очевидно имате почти същата журналистическа мисия. Как се е променила тя? Как се справяте с различния подход, който има тази администрация?

Зани Минтън Бедоус, главен редактор The Economist: Първо, ние сме с малко различна визия. И за протокола, не мисля, че Блумбърг е врагът. Нито пък Ройтерс. Приятно ми е да съм тук, има много приятели. Ние свързваме точките между геополитиката, бизнеса, технологиите, за да помогнем на нашите читатели да разберат накъде отива светът. Тази мисия е същата, каквато винаги е била. А в администрацията на Тръмп не сме като агенция за новини, репортажи минута по минута. Тя промени нашата рамка, защото администрацията на Тръмп е толкова доминираща в почти всяка глобална история. За мен едно от нещата, които се промениха е, че прекарвам много време, за да се уверя, че правим разлика между сигнала и шума.

Ако не сте внимателни, всяка история за всяка част от света може да започне с Доналд Тръмп. Прекарах доста време буквално, или преносно, задрасквайки първите параграфи, които споменават твърде много Тръмп, защото би било невероятно скучно, ако всяка една история беше оформена по начин, принадлежащ на Тръмп.

Този вид разграничаване на сигнала от шума също означава да не страдате от синдрома на разстройство на Тръмп и да сте справедливи по отношение на начина, по който отразявате тази администрация. Имаме много читатели републиканци, много хора от администрацията на Тръмп, читатели, които подкрепят Тръмп. И мисля, че е много важно дори хора, които не споделят светогледа на Economist, а както знаете, вярваме в либералните ценности, защитаваме ги, те движат това, което правим, но аз съм много убедена, че дори хората, които не споделят този възглед, трябва да смятат, че нашата журналистика е полезна. Затова трябва да бъдем стриктно базирани на фактите. Трябва да направим всичко възможно, за да сме сигурни, че сме безпристрастни в нашия анализ. И това е двойно по-важно в този момент за начина, по който се справяме с него.

Разбира се, нещата се промениха за нас. Всички мои неамерикански журналисти, когато отиват в САЩ сега, включително аз, носим формуляр G 29. Това е формуляр, който, ако ви спрат от митническата и гранична служба, подписвате го. Сигурна съм, че и вие го имате. И те трябва да се обадят на нашия адвокат в САЩ. Разчиствам телефона си, преди да отида, за всеки случай. Трябва да кажа, че съм ходила в САЩ всяка седмица този месец и имам глобален достъп, и всичко е наред.

Бих казала, че не сте известна с неприлични публикации.

Зани Минтън Бедоус, главен редактор The Economist: Точно така. Но мисля, че е разумно и това е странно чувство. Била съм в Китай много пъти и никога не съм разчиствала телефона си. Вземала съм анонимен лаптоп.  Различно е поведението ми там. Но обстановката е променена. Без съмнение. Но сега е време, в което благодаря на щастливите си звезди, че The Economist е истински независим. Нямаме собственик, който да ни казва какво да равим. Имаме система на попечители, която подкрепя независимостта ни. В момента е важно, че можем да се фокусираме върху това, което ние смятаме за значимо за нашите лидери. Това е дълъг отговор на въпроса Ви, но ме кара повече да ценя независимостта си. Кара ме да мисля как отразяваме нещата, за да не сме нито синдром на разстройството на Тръмп, нито да нормализираме нещо, което е ненормално. Това е баланс. Смятам, че трябва да мислим как наследниците ни ще преценяват какво сме правили. Дали сме прекрачили границите поради синдрома на разстройството на Тръмп или сме нормализирали абсолютно ненормално поведение и не сме успели да дадем знак за ставащото с американската демокрация. Балансът между двете е това, което търся.