За какво лобирате? Всяка страна-членка има своя принос към посланието на Брюксел към Съединените щати. Какво бихте искали да бъде част от това послание по въпроса за полупроводниците?
Няма да навлизам в подробности за полупроводниците, но се нуждаем от свободна търговия. Свободната търговия е в наш интерес. Митата не са.
Ако се притеснявате за търговските си дефицити и фискална консолидация, не ви трябват мита. Това е просто данък върху американските потребители. Увеличава инфлацията. Лошо е. Продължаваме да го повтаряме.
Едно от опасенията на Европа, е свързано с търговските бариери между Съединените щати и Китай. Те увеличават капацитета, като го прехвърлят в Европа. А тя е единственият пазар, съпоставим със САЩ, който поема част от този капацитет. Това, разбира се, заплашва част от конкурентоспособността, един от големите приоритети на Европейския съюз в момента. Нуждаем ли се от по-високи търговски бариери за Китай в Европа, за да предотвратим това?
Разбира се, не искаме дъмпинг от китайските продукти на европейските пазари, което също ще ни навреди. А Съединените щати се притесняват, че излишъкът в Европа ще отиде при тях. Това е пример как търговските войни не са в интерес на никого. Европейската комисия следи това много отблизо.
Европейската комисия проектобюджет преди няколко дни за 2 трилиона евро. От Берлин изразиха недоволство. Говорихме и с шведския министър на финансите, която има проблем с тази цифра. 2 трилиона твърде много ли са?
Твърде много са и това предложение е безнадеждно още в началото.
Няма да навлизам в тази тема, но продължавам да казвам, че в Нидерландия се нуждаем от по-малък бюджет, а не от по-голям. Значи трябва да пренаредим приоритетите си. Не мисля, че трябва да търсим кого да облагаме с данъци и как да харчим повече. Трябва да харчим по-малко. И това е важно и за двете страни на Атлантика.
Какво мислите за корпоративните данъци, които бяха предложени от ЕС, особено в духа на конкуренспособността, която се опитват да наложат. Вашата позиция по този въпрос?
Разбира се, не подкрепям това. Но не искам да навлизам в дискусията кого можем да облагаме с данъци. Дискусията трябва да е за бюджета, как да пренаредим приоритетите си и да харчим по-малко. Отправната точка никога не може да бъде данъчното облагане, и особено не на компаниите.