Бремър: НАТО е в прокси война с Русия, част 2

Иън Бремър, президент на Eurasia Group

20:31 | 2 февруари 2023
Обновен: 01:32 | 3 февруари 2023
Преводач: Мария Попова

На по-ранен етап имаше притеснения от ядрена война, нещо за което заговори Путин. Но поне за момента, вече не е така. Остава обаче въпросът дали можем да бъдем въвлечени в такава война. Ето и въпрос на зрител свързан с този риск: Ако американски кораби от търговския флот пренасят оръжия, могат ли да се превърнат в цели на руския военен флот? Не съм уверен, че руският военен флот има такива възможности, но независимо от това, има ли риск да бъдем въвлечени в тази война?

Ние сме въвлечени във войната. Факт е, че Западът осигурява въоръжение за десетки милиарди долара с цел да бъдат убити повече руснаци, които нахлуват в Украйна. Осигуряваме разузнаване, има пряко обучение на украински военни на място, в Съединените щати и в държавите от НАТО. Това е война чрез посредник на НАТО с Русия! Това не е студена война, това е гореща война. Факт е, че за момента руснаците са разбрали, че ако поставят силите на НАТО на директен прицел, може да накара страните от НАТО директно да се намесят във войната с Русия.

Говорим за война, но във вашите бележки вие разглеждате баланса между военните и икономическите аспекти като твърдите, че ние трябва да подсилим икономическите. Докъде сме стигнали в това отношение?

Говорим за танкове, сега и за F-16 и за значителна консолидация във военната подкрепа за украинците, която да помогне поне за замразяването на напредъка на руснаците на бойното поле и за отблъскването им. Икономическите аспекти включват всички санкции, десет пакета от санкции, които имат единодушната подкрепа на европейците, на американците и въпреки това, през миналата година руската икономика се е свила с едва 3,5%. Причината за това е, че много от нещата, които Русия произвежда са все така много нужни на останалия свят. Съединените щати няма да наложат вторични санкции на държави като Индия и Китай, които купуват огромни количества ресурси. За Китай бизнесът си продължава както винаги и дори още по-интензивно. Америка смята, че това ще доведе до по-големи последици и проблеми в отношенията с тези страни, а тя не иска това. Европейците имат същия проблем. Те намалиха значително покупките на газ, но петролът продължава да тече. Не само това, ами и много от компаниите, които казаха, че ще напуснат Русия все още не са оттеглили инвестициите си. А аргументите им са: Е, ние продаваме само на руските олигарси, не е кой знае какво. И това  е точен аргумент, но означава, че нивото на натиск  над руската икономика е по-ниско отколкото му се иска на Запада. Както вече ме попитахте, готовността на Путин да промени поведението си заради военния и икономически натиск се вижда в единствената промяна на поведението му и тя е към ескалация.