Опазването на египетския танц

Ейми Салтън, основател и директор на Колектив Тараб

14:00 | 24 януари 2022
Обновен: 20:34 | 24 януари 2022
Преводач: Петя Кушева

Колектив Тараб е инициатива, която стартира през 2018 г., за да допринесе нещо към света на танца, от който идвам.

Причината, поради която почувствах, че това е необходимо беше, че съм в тази професия в продължение на години, от 2015 г. насам. Продължавах да се занимавам в постоянния лабиринт от сватби или събития. Почувствах, че трябва да разработя продукт, който може да бъде представен за театъра.

От една страна, този танц се практикува от жени в много патриархално общество.

В продължение на години жените не са имали истинско желание да навлязат в тази професия, просто защото тя обективира жените. Имам предвид, че ако виждаш само някой, който танцува на места, където има огромни количества алкохол, ние сме облечени в изключително разголен костюм и постоянно се подлагаш на различни форми на насилие. Бихте се чувствали неохотно да се впуснете в това, освен ако не сте отчаяни за пари или оцеляване.

Ние всъщност създаваме безопасно пространство за жени, които искат да практикуват този танц в безопасна среда и където могат да мислят за развитие на своето изкуство, а не да оцеляват.

Има три стълба на Тараб. Първият е Таутийк. По принцип това е изследователския проект, който правим, за да представим файла на ЮНЕСКО, за да можем да регистрираме танца като национално нематериално наследство, което спешно се нуждае от запазване.

Номер две ще бъде Таксийм, който ще е институт, в който ще се преподават танците и съпътстващата музика на танца по подходящ академичен начин.

Третият е продуцентската компания Тараб, която произвежда съдържание, свързано с този вид изпълнителско изкуство. И едно от представленията, които сме продуцирали е почит към златната епоха на египетското кино.

Беше голямо предизвикателство да се справим с начина, по който обществото гледа на танцьорите, с начина по който обществото гледа на самия танц, опитвайки се да навлизаме в пространства, в които обикновено този вид танц не влиза.

Това, че успяхме да го постигнем само по себе си беше предизвикателство.

Мисля, че няма огромно припокриване в начина, по който става културната реставрация в Кайро, както и възстановяването, върху което работя от моя страна по египетския танц просто защото всяка култура има своите форми на изразяване, с които е известна.

Затова е много важно Египет да се занимава с тази част от своето наследство и наистина да го утвърждава.