Акционерите в Корпоративна търговска банка (КТБ) имат възможност да търсят отмяна на решението за отнемане на лиценза на банката след решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург  Обикновено в такива случаи, тъй като е изминал голям период от време, се търси някаква форма на реституция за потърпевшите. Отнемането на лиценза заради бездействието на контролираните от БНБ квестори е абсолютно нарушение на правата на акционерите. Това каза Димитър Калдамуков, съдружник в адвокатско съдружие KDBM Law, в ефира на предаването "Клуб Investor" с водещ Ивайло Лаков.

В началото на месеца Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе, че акционерите в КТБ са били лишени от правото да обжалват отнемането на лиценза на банката. Според съда има проблем със законодателството в България, по силата на което е отнет лицензът. България е нарушила две основни права - правото на справедлив съдебен процес и правото на собственост - се казва още в решението на съда.

"Трябва да се анализира дали може да се води колективен иск. Има доста пречки за завеждането на колективни искове по българското законодателство, доказване на финасова способност на представляващите колектива, доказване на капацитет, но решението със сигурност отваря интересни врати, включително и за анализ за такъв иск от страна на вложителите. Акционерите са тези, които би следвало да направят нещо."

Правото на собственост е основно както в Конституцията, така и във всички договори, които България е подписала от 1990 г. насам, напомни Калдамуков. Нарушените права на собственост се обезщетяват и акционерите могат да търсят справедливо обезщетение чрез нов процес.

"България трудно може да изчисти името си след този кошмарен сигнал към инвеститорите... Проблемът е, че ние имаме върховенство на закона, но нямаме върховенство на правото. В административното съдопроизводство в България обикновено се действа много формално и консервативно - там правният интерес се тълкува изключително стриктно, намират се хиляди аргументи, за да се твърди, че жалбоподателят е нямал правен интерес, а много често той има. В случая говорим за абсолютно грешна интерпретациа на правото от страна на прокуратурата и върховните административни съдии в България. Това не е прецедент."

Решението не беше изненадващо, като това е третото банково дело (другите бяха за Международна банка за търговия и развитие и Минералбанк), което България губи, каза Калдамуков.

"Даже в самото решение съдът ни казва "това ви се случва за трети път, вземете се в ръце и вижте проблем ли имате със законодателството или с неговата интерпретация". Решението съдържа много от аргументите на особеното мнение на съдия Соня Янкулова в акт на ВАС, където тя посочва, че отнемането на възможността на КТБ на оспорва отнемането на лиценза пряко нарушава правото на собственост по Конвенцията за защита на правата на човека. В целия процес българскатата прокуратура твърдеше, че Конвенцията изобщо не се прилагала в случая, което очевидно е грешно. Нарушено е правото на собственост и правото на справедлив процес."

На въпрос дали може да се търси отговорност от замесените лица в процеса, Калдамуков каза, че това е изключително трудно що се отнася до участници в колективни органи като съдебен състав, обвиненението

"Ако искаме да се развиваме и да вървим напред като общество, без отговорност не можем да минем. Много е трудно със съществуващата съдебна практика в България и интерпретация на правото, която повечето от съдиите прилагат, да стигнем до успешна реализация на такава отговорност."

Щеше ли случаят с КТБ да се развие по същия начин, ако България беше член на еврозоната може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да намерите тук.