Добра идея ли е да стартираме бизнес с приятели?

Питър Райнхард, главен изпълнителен директор на базираната в Сан Франциско технологична компания Segment, среща един от съоснователите на бизнеса си в средното училище. По-късно двамата обединяват сили с други двама студенти от Масачузетския технологичен институт и започват да преследват предприемаческата мечта. Нанасят се в къща в Силициевата долина през 2011 г. и си осигуряват значително финансиране, разказва Ким Макраел за BBC.

„Първата година играхме на сляпо. Изгубихме половин милион долара“,

казва Райнхард.

Първите им две бизнес идеи се провалят, докато Райнхард се опитва да поддържа екипа мотивиран, като избягва да споделя с приятелите си онова, което може да се възприеме като негативно.

Когато третият им опит – създаване на платформа за данни за клиенти, която сега се използва от Deliveroo и Levi’s – за първи път показва признаци на успех, Райнхард си спомня, че се е чувствал както приповдигнат, така и много изтощен.

 „Разбрах, че съм бил интелектуално нечестен“, казва той. „Толкова исках да поддържам екипа развълнуван от това, върху което работим и никога не съм искал да съобщавам лоши новини“, добавя предприемачът. 

Опитът на Райнхард отразява както скритите капани, така и ползите от създаването на компания с приятели. Изобилстват и други примери за тези, които са успели: Бен Коен и Джери Грийнфийлд – съученици от седми клас, които създават едноименния си сладолед, както и основателите на Airbnb, Microsoft и Hewlett-Packard. Но тези истории скриват по-малко известната истина: за съжаление много бизнеси, основани от приятели, не оцеляват. 

В книгата си The Founder's Dilemmas Ноам Васерман (тогава професор в Harvard Business School) изучава 10 000 стартиращи фирми в областта на технологиите и науките за живота, от които 40% са основани от приятели. Неговото изследване, публикувано през 2012 г., показва, че подобни компании са по-малко склонни да работят, както и че всяка социална връзка в учредителския екип увеличава вероятността за напускане на основател с 30%.

В момента, сред най-дълбоката глобална рецесия от години, американците започват нов бизнес с най-бързия темп от повече от десетилетие според данните на Бюрото за преброяване на населението на САЩ, а подобна тенденция се наблюдава и във Великобритания. Много от тях ще бъдат основани от хора с вече осъществена връзка по между си. Като се има предвид, че един на всеки пет стартиращи бизнеси се проваля в рамките на една година и само половината стигат до пет години, как тези начинаещи предприемачи могат да гарантират, че приятелството им се превръща в положителен инструмент за изграждане на бизнеса им, а не в нещо, което води до неговата „смърт“?

Изследвания на Весерман, декан на University’s Sy Syms School of Business, показват, че най-стабилната структура за създаване на компания всъщност е група непознати, а не колеги, семейство или приятели. Причината е, че непознатите имат по-малко очаквания един към друг, няма загриженост за застрашаване на приятелството при повдигане на въпроси, свързани с грешки или проблеми.

"Компаниите, създадени от приятели, са по-склонни да се провалят по взаимно зависими причини, свързани с това, че хората са прекалено самоуверени и неподготвени - приятелите често нямат опит помежду си като професионалисти", посочва той.

„Предполагаме, че се познаваме, но виждали ли сте някога най-добрия си приятел в работен контекст и знаете ли как действа там“, коментира Васерман.

Експертът допълва, че често срещано явление сред приятели е склонността да се избягват необходимите, изпълнени с напрежение разговори от страх да не се развалят отношенията между тях. Но това може да има ужасни последици, защото избягвайки момента за обсъждане на този лош сценарий и как бихме могли да го предотвратим, ние всъщност увеличаваме шансовете той да се случи в действителност.

Въпреки тези предизвикателства, Габриел Адамс, социален психолог от Университета на Вирджиния, вярва, че влизането в бизнес с някого, когото вече добре познаваме, има предимства.

„Добрите приятели знаят как да решават конфликти. Това означава, че няма да е нужно толкова време, за да се изработят нюансите на комуникацията, като например как да общуваме или какво могат да означават определени реакции“,

коментира Адамс.