Русия отхвърля заплахата на Тръмп за мита заради войната в Украйна

Русия отхвърли натиска от Доналд Тръмп, след като президентът на САЩ заплаши да наложи строги икономически санкции на Москва, ако не прекрати военните действия с Украйна в рамките на 50 дни, въпреки че Кремъл посочи, че ще преразгледа последната му позиция.

„Преди всичко отбелязваме, че всякакви опити за отправяне на искания – особено ултиматуми – са неприемливи за нас“, заяви руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков във вторник, според държавната информационна агенция ТАСС. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че изявлението на Тръмп е „сериозно“ и Москва се нуждае от време, за да го проучи, съобщи ТАСС.

Тръмп заяви в понеделник, че ще приложи санкции под формата на „вторични мита“, ако Кремъл не спре бойните действия. Президентът на САЩ не предостави подробности, но е използвал термина в миналото, за да опише митата, наложени на страни за търговия с американски противници. Заплахите напомнят санкциите, посочени в двупартиен законопроект в Конгреса, който би наложил 500% мита на страни, купуващи руски петрол и газ, като Китай и Индия.

„Ще наложим много тежки мита, ако не постигнем сделка до 50 дни, мита от около 100%“, каза Тръмп по време на среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Белия дом, където той също обеща нови оръжия за Киев.

Ходът на американския президент да окаже натиск върху руския си колега Владимир Путин дойде след няколко месеца неуспешни опити да убеди Москва да спре офанзивата си в Украйна и да договори мирно споразумение. Русия засили атаките си с дронове и ракети срещу украински градове през последните седмици.

Петролът се понижи за втори ден, тъй като търговците се съмняваха, че планът на Тръмп ще представлява съществена пречка за енергийния износ на Москва. Световният бенчмарк Brent падна под 69 долара за барел, след като загуби 1,6% в понеделник.

По-късно Тръмп заяви, че е „разочарован“ от Путин, но не е „приключил с него“, по време на интервю за BBC.

На въпрос дали Тръмп е имал предвид по-широко известния инструмент „вторични санкции“, министърът на търговията Хауърд Лътник заяви пред репортери, че санкциите и митата са „и двата инструмента в неговия арсенал“ и че „можете да използвате и двата“. Служител на Белия дом заяви, че Русия може да се изправи и пред двете мерки, ако не подпише споразумение за прекратяване на огъня до началото на септември.

Мат Уитакър, посланикът на САЩ в НАТО, заяви, че планираното действие на практика представлява вторични санкции срещу страни, които купуват петрол от Русия. „Става въпрос за мита срещу страни като Индия и Китай, които купуват техния петрол“, каза той пред репортери. „И това наистина, мисля, ще окаже драматично влияние върху руската икономика.“

Тръмп не даде подробности за правомощията, които ще използва, за да наложи вторични санкции. Той каза, че не е сигурен, че „се нуждаем“ от действие на Конгреса, но каза, че законодателството „може да бъде много полезно“. Лидерът на мнозинството в Сената Джон Тун каза, че сега не е моментът да се гласува пакетът от санкции, но законодателите са готови да действат, ако е необходимо.

Китай разкритикува усилията на САЩ да окажат натиск върху Пекин относно енергийните му връзки с Москва. Китайският президент Си Дзинпин призова за по-задълбочено взаимодействие с Русия на среща с руския външен министър Сергей Лавров във вторник в Пекин. Говорителят на китайското външно министерство Лин Джиен заяви, че страната му се противопоставя на „силовата юрисдикция“.

Коментарите са поредният сигнал за нарастващото нетърпение на Тръмп към войната на Москва в Украйна, която се проточи от 2022 г. И все пак, споразумението рискува Москва да продължи баражната си атака на бойното поле, преди да се върне към преговори. Путин настоя, че иска първо железни гаранции за разрешаване на това, което той нарича коренните причини за конфликта, включително чрез прекратяване на амбициите на Украйна за НАТО и западната военна подкрепа.

Тръмп заяви, че САЩ изпращат пакет с „първокласни оръжия“, който включва батареи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“. Президентът заяви, че държавите-членки на НАТО ще платят за оръжията, които ще бъдат изпратени в Украйна.

„Ние не ги купуваме, но ще ги произвеждаме“, каза Тръмп. „Те ще плащат за него.“

Голяма част от това, което Киев ще получи, ще зависи от способността и желанието на Европа да направи покупките. Украйна се нуждае от системи за противовъздушна отбрана и прехващачи на дронове, както и от постоянно снабдяване с артилерийски снаряди и ракети, тъй като Москва нанася рекордни въздушни удари.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви в понеделник в публикация в X, че е разговарял с Тръмп, който го е информирал за разговорите си с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

„Обсъдихме необходимите средства и решения с президента, за да осигурим по-добра защита на хората от руски атаки и да укрепим позициите си. Готови сме да работим възможно най-продуктивно, за да постигнем мир“, каза Зеленски. „Съгласихме се да се срещаме по-често по телефона и да координираме стъпките си и в бъдеще.“

Германският канцлер Фридрих Мерц приветства съобщението на Тръмп. „Президентът Тръмп и аз обсъждахме това няколко пъти през последните дни“, каза Мерц в имейл изявление. „Уверих го: Германия ще допринесе решително.“ Правителството на Мерц е спряло ограниченията за дълга върху разходите за отбрана както за германската армия, така и за военна помощ за Украйна.

Тръмп приветства съобщението от понеделник като голяма промяна в курса, но детайлите на решението отразяват и приоритетите на Тръмп: това няма да струва нищо на САЩ и Тръмп не отделя ново американско финансиране за Украйна, поне засега.

Тръмп насочи по-голямата част от гнева си към Зеленски през първите няколко месеца от мандата си, но е все по-разочарован от това, че Путин все още отказва исканията му за прекратяване на огъня.

Главният изпълнителен директор на НАТО заяви, че блокът ще координира действията си между съюзниците, за да задоволи военните нужди на Украйна, включително оборудване за противовъздушна отбрана, ракети и боеприпаси. Германия ще играе основна роля, наред с Финландия, Дания, Швеция, Норвегия, Нидерландия и Канада, според Рюте.

„Това отново е знак, че европейците се засилват“, каза Рюте, добавяйки, че Путин трябва „да приеме преговорите за Украйна по-сериозно“.

Още по темата

Тръмп обеща още ракети "Пейтриът" за Киев в промяна на политиката за войната

От Северна Корея са 40% от руските боеприпаси, сочи военното разузнаване на Украйна

Зеленски заяви, че САЩ са възобновили доставките на военна помощ за Украйна