Си не показва признаци за спасяване на Иран, докато Тръмп засилва натиска

Китай бързо осъди Израел след нападението му срещу Иран. Въпреки това президентът Си Дзинпин не показа признаци за бързане да предостави оръжия и друга подкрепа, която би помогнала на Техеран да се изправи пред най-критичното си военно изпитание от десетилетия.

Пекин многократно отправя предупреждения срещу ескалация, като отново в четвъртък призова САЩ и други държави да прегърнат диалога и да „предотвратят плъзгането на регионалната ситуация в бездната“. Въпреки това Китай все още не е предложил никаква материална подкрепа на Иран, освен да продължи нормалните си търговски отношения, подход, който предприе и с Русия.

Докато правителството на Си предостави дипломатическа подкрепа за войната на Владимир Путин в Украйна и изпрати стоки с двойна употреба на Москва, Китай също внимава да не предоставя директно оръжия, за да избегне санкциите на САЩ. Пекин по подобен начин призова за деескалация, след като неговият „железен приятел“ Пакистан и Индия се впуснаха в най-лошата си военна конфронтация от половин век.

„Китай може да предлага икономическа помощ и реторична подкрепа на Иран, но реалната военна намеса все още не е на масата за преговори“, каза Уен-Ти Сунг, външен сътрудник в Глобалния китайски център на Атлантическия съвет. „Китай не иска да рискува да попадне в капана на войната на Иран с Израел, зад който стои администрацията на Тръмп.“

Въпреки че САЩ имат история на забъркване в продължителни войни далеч от дома, нежеланието на Китай да се забърква в чуждестранни конфликти е отличителен белег на външната политика на Си. Този принцип на ненамеса позволи на Пекин да се разграничи от Вашингтон в Глобалния юг, където Китай развива връзки предимно чрез предлагане на заеми и развитие, като същевременно се е въздържал от призиви за политическа промяна.

Подходът на Пекин към Иран, който е изправен пред атаки от Израел и потенциално от САЩ, отразява този на другия му основен партньор, Русия. Подобно на Пекин, Москва критикува атаките на Израел, но не направи много в подкрепа на Техеран. След като обсъди Близкия изток по телефона с Путин в четвъртък, Си издаде предложение от четири точки за конфликта, което призовава за прекратяване на огъня и „спиране на войната“.

„Международната общност, особено големите сили, които имат специално влияние върху страните в конфликта, трябва да положат усилия, за да допринесат за охлаждане на ситуацията“, каза той, като скрито намекна за САЩ.

Китай засили дипломатическите и икономическите си връзки с Техеран през последните години, въпреки че няма официален съюз с Ислямската република. Си Цзинпин ръководеше присъединяването на Иран към клуба за сигурност на Шанхайската организация за сътрудничество през 2023 г., а след това и присъединяването му към блока БРИКС – групировки, които Пекин подкрепи, за да оспори мощта на САЩ на световната сцена.

Въпреки че Пекин подписа 25-годишно споразумение за стратегическо сътрудничество през 2021 г., което включваше китайски инвестиционни обещания на стойност 400 милиарда долара, прилагането на това споразумение е слабо. Икономическите интереси на Китай в по-широкия регион на Персийския залив сега далеч надвишават икономическите му връзки с Иран.

Търговските връзки с Иран са силно изкривени в полза на Пекин. Китай представлява около една трета от иранската търговия, докато Иран представлява по-малко от 1% за Китай, според Центъра за стратегически и международни изследвания. И докато Пекин купува около 90% от износа на ирански петрол въпреки американските санкции, Ислямската република в крайна сметка е заменим енергиен партньор за азиатската страна.

„В малко вероятния случай, че целият ирански износ бъде загубен, той може да бъде заменен от свободен капацитет от производители от ОПЕК+“, пише Fitch Ratings в понеделник.

Вече се появяват признаци на промяна. С нарастващите опасения относно разширяването на вторичните санкции, китайските частни рафинерии намалиха покупките си през последните седмици. Потоците от ирански петрол към Китай паднаха до около един милион барела на ден през май, достигайки тримесечно дъно, според данни, проследени от Vortexa.

^{Потоците от ирански суров петрол към Китай намаляват | Потоците се забавят, тъй като търсенето намалява заради заплахата от санкции}

Докато Пекин посредничи за дипломатическо разведряване между Иран и Саудитска Арабия през 2023 г., той до голяма степен остана встрани, тъй като нови конфликти разтревожиха Близкия изток.

Иран, изправен пред превъзхождаща израелска армия, вероятно ще се нуждае от усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана и изтребители - подкрепа, която Китай е малко вероятно да предостави. От 2005 г. насам Китай официално прекрати продажбата на основни оръжейни системи на Техеран, въпреки че по-рано тази година САЩ санкционираха шест хонконгски и китайски компании за предполагаема помощ на Иран за снабдяване с части за дронове.

Друг вариант би могъл да бъде да се помогне с посредничеството. Но дори и Си да беше готов, не е ясно дали някоя от страните би го приветствала. Израел е малко вероятно да приеме Китай, след като Пекин се е присъединил към палестинската кауза. Китай също предпочита да работи чрез многостранни рамки като Организацията на обединените нации, вместо да поема водеща роля.

„Си изрази готовност да помогне. Но какво могат да направят той или Китай?“, каза Джицюн Джу, професор по политически науки и международни отношения в университета Бъкнел. Посредничеството „е трудна задача, която е трудно постижима без сътрудничеството на други ключови играчи, особено на Съединените щати“.

Може би най-големият риск за Пекин е конфликтът да се превърне в регионална война, която пряко включва САЩ и би могла да застраши енергийната сигурност на Китай. Втората по големина икономика в света е нетен вносител на суров петрол, а около 45% от тези доставки преминават през Ормузкия проток.

Рязкото покачване на цените на суровините също би притъпило способността на Китай да стабилизира растежа, в момент, когато политиците вече се борят с нарастващите търговски бариери и дългогодишната криза на жилищния пазар, която натежава върху потребителските разходи.

„Докато Пекин ще продължи да осъжда конфликта, той също така ще се стреми да балансира връзките си с Израел и държавите от Персийския залив и да насърчава стабилни енергийни потоци“, според анализатори на Bloomberg Economics, включително Алекс Кокчаров.

Ограниченият конфликт, който занимава Вашингтон, може да има една положителна страна за Пекин, добави той в бележка в четвъртък: По-голямото участие на САЩ в Близкия изток би „разсеяло Вашингтон от стратегическата конкуренция с Китай“.

Това изчисление се отразява в смесените мнения на коментатори в китайските социални медии, където някои националистически гласове призоваха Пекин да помогне на Техеран.

Политическият коментатор Ли Гуанман твърди, че провалът на Иран би бил „геополитическа катастрофа“ за Китай. Падането на иранския режим би подкопало инициативата „Един пояс, един път“ на Си, би компрометирало сигурността на икономическия коридор Китай-Пакистан и би позволило на САЩ да си възвърнат контрола върху регионалния петрол, удължавайки своята „хегемония на петродоларите“, каза той.

В крайна сметка Пекин цени стабилността във външните си отношения и рядко подкрепя насилствена смяна на режими в чужбина, според Нийл Томас, сътрудник по китайска политика в Центъра за анализ на Китай към Института за политика на обществото в Азия.

„Стратегията на Китай в Близкия изток е да поддържа добри отношения с всички, за да увеличи максимално икономическите си печалби и геополитическо влияние“, добави той.

Още по темата

Сделка, а не бомби, е единственото разрешение на иранската ядрена заплаха

Сателитни снимки показват, че Иран спешно изнася петрол в чужбина

Рекордните петролни резерви на Китай му дават сигурност при ескалация в Иран