Поведението на Руската федерация през последните години е насочена изцяло към създаването на една нова ос - алтернатива на Западните, либерални, разпадащи се ценности (по мисленето на Путин и кръгът около него) - новата Евразийска общност, която ще предложи алтернативен културен модел. В този смисъл проблемите тепърва предстоят, дори и да предположим, че успее да постигне военна победа в Украйна, това в никакъв случай не означава, че проблемите ще приключат, както за света, така и за самите две държави. Това каза Христо Панчугов, политолог, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. 

Една от най-големите заплахи за Путин продължава да бъде изборът на украинските граждани - два поредни пъти, който минаха през много силно и популярни протести в Украйна, при което страната каза, че не вижда себе си като част от един евразийски проект, каза гостът. 

"Най-неприемливото за Украйна от руските предложения за преговори касае членството в НАТО. Това е диктат, откровен диктат от страна на една друга държава върху външната им политика. Определянето на външната политика винаги се е считало за висша форма на суверенитет". 

Не са затворени всички врати за развръзка на конфликта между Русия и Украйна и "всъщност има много изненади", посочи политологът. "Самият конфликт беше изненада за голяма част от анализаторите, но, както каза един колега, наскоро: "няма как да бъде предвидено нещо, което е патология". Защото липсваше стратегическо предимство от нахлуването на Русия в Украйна. Напротив, поддържането на конфликтите там е нещо, което Русия прави от години. Опитите да се дестабилизира Украйна през това бяха гаранция, че Украйна може би никога няма да влезе в НАТО. Защото НАТО никога няма да рискува приемането на държави с нерешени конфликти, още повече, когато тези конфликти включват Русия. От стратегическа гледна точка това беше много по-дългосрочната перспектива на руската политика и много по-изгодната за самата Руска федерация". 

За това се стига до въпроса за психическото здраве на човека, който взима тези решения или за много тежко подценяване на възможната реакция, каза събеседникът.

"Единият възможен сценарий от тук нататък е продължаване на военните действия достатъчно дълго, за да може Руската федерация да спечели войната в Украйна. От там нататък каква точно е целта е трудно да се каже - дали ще видим присъединяване на Украйна към Общността на независимите държави или Руската федерация, или ще видим уставоняването на един марионетен режим, който се опитва да играе по картата на независимостта на Украйна, но в оста на евразийската интеграция".  

Единствената друга опция, която стои, е фундаментална промяна в руската политика или през смяната на Путин, през смяна на режима в Русия, което няма да е нито лесен, нито много кратък процес, той ще мине през много тежки трансформации в руското общество и в руската държава като цяло, подчерта Панчугов. "Другата опция е да видим продължаване на военните действия достатъчно дълго, за да се изтощи желанието на руския елит да превзема Украйна и тогава да видим някаква форма на споразумение". 

"Мисля, че всички подценихме украинската съопротива. Всички подценихме способността и желанието на украинските лидери и на самите украинци да защитават свободата и независимостта си и това в най-голяма степен прави развоя на събитията от тук нататък много трудно предвидим". 

Усещането от края на Втората световна война, че където има армия, там ще може да бъде наложен определен социален политически и икономически строй, вече е нереалистично, добави гостът. "Може да наложите влияние в една територия, но не можете да диктувате усещането за легитимност. Няма как да бъде наложена на хора, живеещи в съвременния свят с достъп до информация. Особено при обективните процеси на развитие на украинската националност през последните години". 

"Ние свикнахме да виждаме един доста пресметлив Владимир Путин, човек, който използваше доста умело слабостите на западните демокрации и всички вакууми в международните отношения бяха запълнени от Русия". 

Но в момента много трудно можем да видим някакъв калкулиран резултат в следствие на инвазията в Украйна, подчерта експертът. "Това рационалното във взимане на решения все по-трудно можем да си го представим. Тук има две обяснения. Едното е свързано с психическото състояние на Путин (не бих искал да спекулирам с тази тема). Другото е потенциалното подценяване на реакцията на Запада. Тоест, тази абсолютно единодушна оценка за нахлуването в Украйна, изключително сериозните санкции, които бяха възприети от почти всички Западни демокрации".

На въпроса как гледа на опцията, "Москва и Пекин да се прегърнат, за да се компенсират икономическите санкции", гостът каза, че е "съмнително" в каква степен това е желано. "Второ, това е процес, който тече много отдавна. Ние виждаме създаването на една ос между Москва и Пекин, която всъщност е фокусирана върху няколко елемента. Единия е опитът да се преформулира международният дневен ред и международната система на взаимоотношения, която да е свързана с нов тип ценности за защита на традиционните култури - руската и китайската. Има и втора ос, която е чисто икономическа. Тя е свързана с енергийните ресурси и взаимовръзката на двете икономики и има имперското усещане за това, че всички останали са по-малко и от Русия и от Китай".

"Въпреки че тече създаването на такава ос и опитът за преформатиране на международния дневен ред, китайската икономика е все още много по-зависима от западната икономика, отколкото от руската. В този смисъл виждаме и много колебливи реакции на Китай спрямо инвазията в Украйна. Въпреки че не я осъдиха директно, те не рискуваха до този момент да се изправят директно срещу решението за санкции".

Тук е и ролята на Запада обаче, подчерта Панчугов. "Той трябва да се откаже от илюзиите си и от това, което си мисли, че знае, и за Китай, и за Русия и трябва да се подготви за това, което следва. Тоест, тук имаме нужда от много силно застъпени дипломатически (и не само) действия, насочени към Китай,  които да предотвратят възможността той все пак да реши да" застане плътно до Русия. 

Ще бъдат ли успешни преговорите в Турция? Илюзорно и измамно ли е усещането на украинската страна, че Русия вече буксува във военно отношение? Има ли избор Украйна по време на преговорите или единственият избор, който й се предлага е отказ от суверенитет под една или друга форма? Как си представя Путин победата? Ако чрез оръжие се постигне победа, това означава ли, че Руската федерация ще постигне истинско приемане, истинско влияние в Украйна - сред гражданите на Украйна и в правителството на Украйна? Решение ли би било там да се инсталира някакъв диктаторски рижим? Доколко санкциите и притискането на Русия представляват риск от ескалация, защото ако не се остави "вратичка, през която да мине", за Москва остава "единствено ядрената опция или ескалация на конфликта, или изваждане на войната извън границите на Украйна"? Има ли риск Китай да реши, че точно сега е подходящия момент да нахлуе в Тайван? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.