Горските пожари в България зачестяват, а пораженията от тях стават все по-сериозни. Според анализ на WWF България, страната ни не само изостава значително от съседни държави като Гърция и Турция в областта на противопожарната техника, но и не е подготвена институционално и организационно за справяне с бедствието. Над 90% от пожарите в страната са причинени от човешка небрежност или умишлени действия. Той алармира, че миналата година България е била сред водещите страни в Европа по площ на опожарени територии, въпреки че климатичните условия тук не са най-екстремни, това коментираха Костадин Вълчев, старши експерт "Гори" в WWF България и Владимир Иванов, ръководител "Комуникации" в WWF България, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов. 

Не сме готови за тези предизвикателства – нито като общество, нито като институции. Липсват достатъчно превантивни мерки, а използваната техника е остаряла и ограничена, коментира Вълчев. Той призова за спешни инвестиции в съвременни технологии за наблюдение, ранно предупреждение и авиация, която да се включва до няколко часа след избухване на пожарите – ключов фактор за ограничаването им.

„Ние като общество не сме готови, не сме адаптирани за промените. Ние не си променихме навиците. Много често пожари възникват покрай пътища - най-често от изхвърлени фасове. Тази мярка е много евтина и би спестила много щети, би намалила рисковете за имущество, селскостопанство, инфраструктура и къщи, които са строени, поколения наред. Видяхме как изгоряха сега. Хората изгубиха нещо, което е изграждано с поколения.“

Иванов представи доброволческа кампания, целяща набиране на средства за закупуване на екипировка. Един добре екипиран доброволец може да струва около 1000 лева, но приносът му на терен е безценен, подчерта Иванов. Той посочи, че близо половината от над 260 доброволчески формирования в страната не са достатъчно организирани или оборудвани.

Според Вълчев, липсата на унифицирана система за събиране на данни пречи на цялостната оценка на щетите от пожарите. Преките загуби се изчисляват главно на база унищожена дървесина и повредена инфраструктура, но косвените щети за водните ресурси, биоразнообразието и екосистемите остават извън официалната статистика.

Като ключови спешни мерки експертите препоръчват по-добра координация между институциите, използване на прогностични модели за разпространение на пожари и незабавна инвестиция в летателна техника за гасене.

„Трябва да имаме налична специализирана летателна техника за гасене на горски пожари, която да се включва максимално бързо, особено в рисковите райони. И там пак идва ред на моделирането, защото в един от дните в края на юли, ние имахме, според официални данни, 268 горски пожара за един ден. Така че за тези 3 или 5 летателни средства, трябва да знаем къде е най-полезно да ги използваме.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Пожарите у нас не са просто бедствия, а отразяват системен проблем

Само 10% от имотите у нас са застраховани въпреки зачестяващите природни бедствия

Гърция планира да обедини стотици фирми за водоснабдяване заради засушаването

Лято 2025 поднася по-малко валежи, което повишава риска от пожари