Сривът на петрола и призракът на 1997

Петролът е най-евтин от 2009 г. Повтаря ли се историята от 90-те години?

11:01 | 8 декември 2015
Автор: Димитър Баларев
Бижан Зангане. снимка:  Lisi Niesner/Bloomberg
Бижан Зангане. снимка: Lisi Niesner/Bloomberg

Американският лек суров петрол с доставка януари се понижи до 37.65 долара за барел - най-ниско ниво от 18 февруари 2009 г., като реакция на липсата на решение на ОПЕК по производствените квоти. Във вторник бе демонстриран хилав опит за оттласкване от дъното, който стигна само до 37.86 долара за барел към 10:30 часа българско време. Брент се понижи под 41 долара за барел също под влияние на неспособността на ОПЕК да се справи със свръхпредлагането.
Някои анализатори коментираха, че това може би е краят на ОПЕК.

ОПЕК очевидно не изпълнява мисията си, коментира Хавиер Блас за Bloomberg. За петролния министър на Саудитска Арабия Али ал-Наими, най-влиятелният в групата, това може да изглежда като повторение на историята.
Има няколко стряскащи паралела между сегашната ситуация в ОПЕК и периода от 1997-99 г., когато групата загуби контрол върху пазара и петролът падна до по-малко от 10 долара за барел. Докато инвеститорите се чудят дали пазарът ще последва подобна траектория този път и важно да се помни, че ОПЕК, излизайки от кризата, видя ръст на цените до почти 150 долара за барел. Ако паралелът се запази, пазарите може да се готвят за шеметно препускане.

Големите в ОПЕК увеличават производството
Преди две десетилетия Венецуела имаше изблик на растеж, който увеличи нейното производство от 2.2 милиона барела дневно през 1992 до 3.5 милиона барела шест години по-късно. Саудитска Арабия отговори чрез увеличаване на собственото си производство, наводнявайки пазара. Този път Саудитска Арабия започна да добива рекордните 10.6 млн. барела дневно , докато Иран планира да увеличи дневното си производство с 1 млн. барела следващата година, след като санкциите бъдат вдигнати.

Забавяне в Азия
След като ОПЕК увеличи производството през 1997, Азия навлезе в икономическа криза. Девалвацията на тайландския бат през юли същата година предизвика финансова криза, която вкара Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд в рецесия. БВП на региона се понижи с 8.3% през 1998, сравнено с ръст от 7.5% предходната година, по данни на МВФ. Този път Азия не се срина, но Китай расте с най-нисък темп от 25 години.

Индонезийската връзка
През 1997 ОПЕК реши на среща в столицата на Индонезия да увеличи производствените квоти, точно когато започна азиатската криза, което изпрати цените на петрола до 10 долара. Ветераните петролни министри все още говорят за "духа от Джакарта". Сега Индонезия се връща в ОПЕК, след като през 2009 г. прекрати членството си.

Ел Ниньо
Спадът на петрола през 1997-99 се усложнява от Ел Ниньо, което сви търсенето за гориво за отопление, като повиши температурите в Тихоокеанския регион и направи есента и зимата в Северното полукълбо по-меки. През тази година условията са подобни  и запасите от гориво за отопление в САЩ и северна Европа са високи.

Наими срещу Зангане
Както и преди две десетилетия ал-Наими от Саудитска Арабия и иранският петролен министър Бижан Зангане бяха от двете страни на масата по време на срещата във Виена. Двамата имат дълга история на съвместна работа за преодоляване на свръхпредлагането на петрол, но този път различията и конфликтите по въпроси като Сирия, Йемен и Ирак надделяха.

Политическата промяна във Венецуела
Венецуела се изправи пред рязка политическа промяна през декември 1998, когато Уго Чавес спечели президентските избори. Той се присъедини към Саудитска Арабия в намаляването на производството, докато неговата политика бавно изгони чуждестранните инвеститори в петролния бизнес. След 16 години "чавизъм" производството на петрол намаля с 10%. В неделя, 6 декември опозицията за първи път получи мнозинство в Конгреса.