Симеон Дянков: 2% дефицит е твърде висок

Като гледам как върви фискалната политика, увеличението на данъците е неизбежно, заяви бившият финансов министър в предаването Boom&Bust.

12:25 | 26 октомври 2015
Автор: Димитър Баларев
Симеон Дянков. снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Симеон Дянков. снимка: Bloomberg TV Bulgaria

"За мен 2% дефицит през 2016 г. (колкото предвижда проектобюджетът - б.р.) е твърде висок. Аз бих се стремял да го намаля до 1%, така че през 2017  година правителството да се цели в балансиран бюджет." Това заяви финансистът Симеон Дянков в предаването Boom&Bust на Bloomberg TV Bulgaria.

От една страна, може да се каже, че в сравнение с близо 6% дефицит (5.8% дефицит за 2014 г. - б.р.), 2% изглежда като много голямо подобрение, признава той. "Но всъщност не е, ако се вземе 2012, когато дефицитът бе под половин процент. И като се има предвид, че европейските страни вървят много по-добре през 2013-2016 г., отколкото преди това"

"И ако изглежда, че това не е от съществено значение за икономиката на България, примерът е Португалия", продължава Дянков. "Тя преди кризата в еврозоната водеше политика на малки дефицити. В момента, когато имаше по-голямо напрежение в европейските икономики, икономиката на Португалия рухна. Нещо подобно може да се случи и с България през следващите няколко години. "

Според него политиката на малки дефицити ще доведе до ръст на данъците.

"Като гледам как върви фискалната политика, увеличението на данъците е неизбежно."

Дянков коментира и последните данни и притесненията си за имиджа на страната като първенец по фискална дисциплина.

"За три години успяхме от отличници да се превърнем в една от най-лошите държави от гледна точка на фискална десциплина в ЕС, дано да е за кратко.", каза той.  По думите му макар дефицитът за 2014 г. да е свързан с еднократен ефект (изплащането на депозитите в КТБ - б.р.), това, което не е еднократно, е, че се увеличи близо два пъти и външният ни дълг - от 16% през 2008 г. до близо 28% в края на миналата година.

"Този дълг ще продължи да тежи, по него ще се плащат лихви. Така че аз не бих казал, че това е еднократно явление, или, ако е еднократно явление, то води доста по-дългосрочни и по-негативни последици."

Бившият финансов министър отново защити политиката на финансова дисциплина:

Обвиняват ви, че сте превърнал фискалната стабилност в свещена крава, но това си има цена - растежът?

- Първо, основната задача на всеки финансист е да се опита да балансира бюджета. От тази гледна точка работата ни по съкращаване на държавните разходи през 2009-2013 е точно това, което всеки финансов министър трябва да направи

В страни като България има и вторична причина. Колкото по-малко разходи прави държавата, толкова по-малко корупция. Всички знаем много примери, включително в България, където големите енергийни проекти като „Цанков камък” и „АЕЦ „Белене”, но не само енергийни проекти – и на национално ниво, и на ниво общини, където по-големите разходи водят и до по-голяма корупция.

Винаги съм смятал, че работата на финансовия министър е да балансира бюджета, особено в страни като България, които все още имат проблеми с корупцията. Практиката в последните няколко години в Европа и като цяло в света в по-дълъг период, показва, че страни, които имат по-добра фискална дисциплина, растат по-силно. Не е вярно това, че ако имаш по-големи фискални дефицити, растеш по-добре. Виждаме Полша, виждаме Холандия, Финландия, Германия – всъщност това са държавите с най-ниски дефицити и дори имат излишък в публичните си финанси.

Чуйте още във видеото