Как се променя светът след атаките в Париж?

Последиците от атаките на 13 ноември през погледа на различни коментатори

Цветя пред посолството на Франция в София. снимка: Bloomberg TV Bulgaria Цветя пред посолството на Франция в София. снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Атаките в Париж на 13 ноември променят както дневния ред на политиците, така и ежедневието на гражданите на Европа. Първите реакции на анализаторите се фокусират върху необходимостта от координирани усилия за изход от кризата в Сирия и засилване на системите за сигурност и граничния контрол. Както подсказва реакцията на министър от новото правителство на Полша, който отхвърли квотите за бежанци, скоро европейските страни ще се изправят отново пред проблема с мигрантите. В по-широк план, атаките ще имат последици и за лидерството в Европа.

Подбрахме няколко мнения, които показват променящия се дебат за геополитическите рискове.

***

В редакционна статия, публикувана на 13 май, в навечерието на срещата във Виена Bloomberg се застъпва за някои аспекти на руския план за Сирия. Най-окуражаващото в плана от осем точки е, че той отразява промяна в мисленето за сирийските бунтовници. Русия вече не отхвърля всички въоръжени противници на Асад като терористи. Сега тя иска дипломатите да изготвят два списъка - на терористичните организации в Сирия и на законните опозиционни групи, които могат да участват в мирни преговори.

Русия иска терористичният списък да бъде дълъг, за да атакува повече от противниците на Асад. Саудитска Арабия и Турция искат да бъде кратък. Всеки пробив за Сирия ще изисква също така да се излезе от задънената улица по въпроса бъдещата роля на Асад. Това може да бъде постигнато, ако сирийската страна, подкрепена от Русия и Иран, приеме по-малко важна роля за сегашния президент, чрез временно приемане на една мека подялба на Сирия, която вече се случва.

Сирийският президент не може просто да се върне на власт, отговарящ за хората, които е атакувал през последните четири години - дори след 18-месечния конституционен преход, както предлага Москва. Руският президент Владимир Путин се надява, че може да гарантира това, като продължава войната на страната на Асад. САЩ трябва да помогне за предотвратяване на тази перспектива чрез изграждане на безопасни зони и засилване на подкрепата за бунтовническите милиции, с които работи.

Но също така Асад не може просто да бъде отстранен. Това ще доведе до институционален колапс и потенциална катастрофа за около 12 милиона души, които все още са под негов контрол, много от тях религиозни малцинства, които имат основание да се страхуват от сунитските бунтовници в Сирия. САЩ, Русия и всички други играчи трябва да приемат, че по време на неизбежно дългия преход на Сирия, местната сигурност е най-добре да бъде оставена в местни ръце, позволявайки на Асад да остане на това място, без да заплашва хората в контролираните от бунтовници зони. Сирия вече е разделена на секции и обединяването ще отнеме време. Планът на Русия не е достатъчен за постигане на мир или обединение, но той е начало, завършва редакционният коментар на Bloomberg.

***

Леонид Бершидский прави паралел в статия за Bloomberg View с кървавия атентат с Беслан през 2004 г. и кулминацията на вълната от насилие в Чечня, преди руският президент Владимир Путин да прехвърли финансиране и правомощия на Рамзан Кадиров.

През 2004 г. основната война се водеше в планините на Чечня и нападенията срещу Москва и други мирни градове бяха начин за ислямистките бунтовници да внушат страх в обикновените руснаци и да повишат разходите от войната за правителството, пише той. Терористите в Париж може да имат същата мотивация. Днес основната война се води в Сирия. Ислямска държава пое отговорност в събота, както и за самоубийствените атентати в Бейрут в четвъртък, при които загинаха най-малко 43 души. Изглежда все по-вероятно, че Ислямска държава може да е взривила руския самолет над Египет миналия месец, при което загинаха 224 души, като възмездие за бомбардировките на Русия в Сирия.

Сега групата също изглежда е решена да отмъсти на французите, които разшириха въздушните удари срещу Ислямска държава от Ирак в Сирия през септември. На 5 ноември Франция заяви, че изпраща самолетоносач в Средиземно море, за да подкрепи усилията.

Подобно на чеченските терористи през 2004 г., Ислямска държава се опитва да направи скъпи военните действия срещу своята крепост. Франция не е игнорирала вътрешната сигурност след атентата срещу Charlie Hebdo. Тя увеличи антитеростичните екипи с повече от 2500 души. Разузнавателните служби постоянно следят около 1500 души, които са се борили за джихадистите в Сирия и Ирак, и са картотекирали около 11 хиляди, които считат за опасни радикали.

Бариерите пред широкото и постоянно наблюдение падат. Новият закон за разузнаването, изготвен след атентатите срещу „Шарли”, позволява на премиера да разреши наблюдение в реално време на електронните съобщения, физическо наблюдение и подслушване на домове, за да се изпреварят терористични заплахи - всичко това без съдебни заповеди. Франция също така приема относително малко сирийски бежанци, така че не се налага разузнавателните служби да проверяват стотици хиляди за терористични връзки.

Нито една от тези мерки обаче няма да предотврати по-нататъшни атаки, точно както силните и безотчетни правоприлагащи органи на Путин не успяха да спрат ужаса от 2004 г. Те също имаха списъци на заподозрените и почти неограничени правомощия да следят и подслушват. Понякога те успяват да бъдат с няколко крачки напред, но това е начинание, което не може да бъде 100 процента успешно. Ислямистките групи са добри в привличането на нови попълнения и не отнема много време, за да се организира една стрелба или самоубийствен бомбен атентат.

Путин се намеси в Сирия, отчасти защото си спомня Чечня и тъй като хиляди сепаратисти, които го воювали там, вече са се присъединили към редиците на ислямската държава и сирийския франчайз на Ал Каида - Джабхат ан-Нусра. Тези хора представляват заплаха като този на Русия през 2004 г., защото една нова война осигурява нова цел и нови източници на финансиране.

Залогът на Путин сега е същият като в Чечня: Той помага на безмилостния местен лидер Башар Асад срещу всички, който се вдигнаха на оръжие, независимо дали ислямисти, терористи или сепаратисти. Франция и други водени от САЩ коалиционни страни трябва да приемат, че са потенциални цели за нападения като тези в Париж. Те трябва да решат дали да възприемат метода на Путин на изкореняването на тероризма. Той се оказа ефективен в Чечня, макар че не можем да знаем дали ще сработи в Сирия.

Едно е ясно: Докато сирийският конфликт бъде разрешен и Ислямска държава бъде победена в епицентъра й, нито една страна не е в безопасност от нападения като тази в Париж, заключава Бершидский.

***

Ако се потвърди официално, че сред атентаторите има хора, които са влезли в Европа като бежанци, това ще даде нови измерения на кризата с мигрантите, коментира BBC.

Това вече може да се види в Полша. Избраният министър по европейските въпроси Конрад Шимански заяви: „Ще приемаме бежанци, само ако имаме гаранции за сигурност.”. Полша трябва да приеме 4500 бежанци и сега това е под въпрос.

Президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер предупреди срещу това, което той нарече „ниски реакции” по бежанската криза.

Всяко доказателство, че бежанските маршрути са били използвани от терористи ще означава нови проблеми за германския канцлер Ангела Меркел. Тя вече вижда значителен спад на рейтинга си и е под натиск да затвори границите, което би било политическо поражение за  нея, коментира BBC. Този уикенд тя сравни криза с предизвикателствата на Обединението на Германия.

Началникът на BfV, вътрешното разузнаване на Германия, Ханс-Георг Маасен каза: „Наблюдаваме, че ислямистите специално се насочват към бежанци в приемащите страни. Вече знаем за повече от 100 случая”.

Ако Германия затвори границите, това ще рефлектира върху останалите страни, особено Западните Балкани. Напрежението между страните може да нарасне застрашително.

На второ място BBC посочва въздействието върху свободното движение на хора, както е гарантирано от споразумението от Шенген.

***

В редакционен коментар „Файненшъл таймс” заявява:

Както винаги с такива атаки - в Ню Йорк и Вашингтон през 2001 г., през 2004 г. в Мадрид, Лондон през 2005 г., Мумбай през 2008 г., и Париж по-рано тази година - терористите се стремят да убиват идеали. Те са насочени към ценностите на отворените общества, на личните свободи и колективни права. Изключително важно е, тези ценности да се защитават на фона на глъчката на популистки политици, предлагащи опростенчески - а често и контрапродуктивни - решения.

Може да се наложи да бъдат предоставени допълнителни правомощия на полицейските, гранични и разузнавателните служби в цяла Европа.

Средносрочният отговор във Франция и цяла Европа изисква тя да се справи с отчуждението на малка част от своите собствени граждани. FT се обявява за по-нататъшна интеграция, а не демонизация на малцинствените общности.

Дългосрочният отговор трябва да включва Сирия, където подобни зверства са ежедневие. Необходими са координирани действия от всички заинтересовани външни сили, за да унищожат тази тоталитарна заплаха (идваща от Ислямска държава). Трябва да има еднаква решимост в защитане на цивилното население в Сирия, което е травматизирано от Ислямска държава и режима на Башар Асад. Според Върховния комисариат на бежанците, повече от 9.5 милиона души от 23 милиона население на Сирия отпреди войната вече са прогонени от сраженията. Около 3 милиона са избягали в чужбина.

Според вестника политическият преход в Сирия трябва да направи разлика между интересите на сирийската държава и тези на режима на Асад.

***

Това бе кошмарният сценарий, за който предупреждаваха службите за сигурност, коментира The Economist. Това, което значително увеличи уязвимостта на Европа от такива атаки е продължаващата гражданска война в Сирия и появата на Ислямската държава (IS), като още по-мощен магнит за кандидат-джихадисти от „Ал Кайда”

Лекотата, с която тези новобранци бяха в състояние да пътуват до крепостта на IS в Рага, Сирия, като просто получат самолетен билет до Турция и след това продължат по суша, не съответства на способността им да се завърнат по домовете си. Агенциите за сигурност и полицията правят всичко възможно да ги наблюдават и преследват, ако имат доказателства. Но се смята, че най-малко половината от джихадистите, които са отишли в Сирия през последните четири години, са се върнали радикализирани и са се включили в технически усъвършенствани мрежи за подкрепа. Във Франция и Великобритания може да има около 400-500 такива хора. Към тях се добавят неизвестен брой местни радикали, които никога не са напускали дома, но са убедени от непрестанната джихадистка пропаганда в социалните медии да извършват така наречените "Lone Wolf" атаки.

С оглед на внимателна координация и безмилостна ефективност на операцията би било изненадващо, ако нападателите в Париж не са получили обучение в лагер в Сирия или в Йемен. Планирането трябва да е продължило няколко седмици и обхваща повече от непосредствените извършители. Това, което е най-тревожно, е как такъв заговор е могъл да бъде организиран, без да бъде засечен на радарите.

Трудно е да се оценяват последиците, продължава The Economist. Атаките увеличават усещането за криза през порестите външни граници на Европа. Разбираем е страхът, че сред бежанците, стичащи се от Сирия, има обучени бойци. Атаките също така увеличават загрижеността за вътрешния враг. Програмите за борба с радикализацията в страните със значително мюсюлманско население са със съмнителна ефективност.

По-широкият въпрос е какво може да направи Европа, за да намали риска от тези атаки. Един по-фокусиран опит за слагане на край на войната в Сирия и разрушаване на халифата на Ислямска държава може да намали притока на бежанци, но не премахва заплахата. Една основна грижа трябва е достъпността на автоматичните оръжия в Европа (но не във Великобритания) и преместването им от една страна в друга.

Ако започнат да се провеждат мащабни терористични атаки навсякъде, където хората се събират на големи групи, от спортни стадиони до железопътните гари, това означава ли въвеждане на проверки за сигурност като в Израел? Това би било немислимо политически и икономически катастрофално и е най-ясният признак, че терористите са спечелили.

***

Френските медии свързват атаките с ангажимента на страната в Сирия. Le Figaro пише за това, че всички експерти са чакали терористичната атака. Мерките за безопасност са били засилени. Вече 571 джихадисти от Франция са заминали в Сирия и Ирак, за да воюват на страната на Ислямска държава. Естествено е, че тяхното завръщане ще бъде бомба с отложено действие. Le Monde посочва три основни проблема пред Франция – безопасността, заплахата от международен тероризъм и участието на Париж във военни действия на чужда територия. Франция води едновременно няколко операции в различни страни (Мали, Ирак, Сирия – б.р.) Трябва ли Франция да преразгледа външната си политика, пита изданието.

***

Горкият Париж. Убит от самодоволство. Така завършва коментарът на историка Найъл Фъргюсън в The Times. Той прави паралел с падането на Рим през 5 век. „Не зная достатъчно за 5 век, за да цитирам римлянин, който описва всеки нов акт на варварство като безпрецедентен, дори когато се е случвало многократно преди; който благочестиво настоява за солидарност след падането на Рим, дори когато да стоят заедно означава да паднат заедно; който издава празни заплахи за безмилостно отмъщение (препратка към изявлението на Франсоа Оланд – б.р.), дори когато всичко, което прави е, да постигне мелодраматична поза”, коментира Фъргюсън. Той се позовава на Брайън Уорд-Пъркинс. „Римляните преди падането на империята са били сигурни, както ние сме днес, че светът им ще продължи вечно и без съществени промени. Те сгрешиха. Би било разумно да не повтаряме тяхното самодоволство. "

***

В коментар за „България он ер” Калин Манолов, автор и водещ на „Видимо и невидимо”, заяви: "Тези атентати, които със сигурност няма да спрат потвърждават тезата, че Ислямът води безсрочна война със западния свят и че тази война се води и с оръжия, както тази нощ, но всъщност това е културна война, която поразява западния начин на живот, западното разбиране за живота, западния начин на мислене и свободата, която има на Запад.

Бомбите и взривовете са само стратегия за сплашване, която ислямистите използват, за да прекършат духа на Европа, да я сплашат, да я обезкуражат и да убият душите и идеите ни. Западът е изгубил страстта си и трябва да си я върне, защото за да живееш трябва да имаш страст – трябва да откажеш да се подчиниш. Иначе отново ще се възстанови световният халифат, за който воюват ислямистите."

Последни новини
Още от Анализи