Разглеждайки предложенията за ново райониране на страната, следва да си дадем сметка защо ще предприемаме такава стъпка. Дали целта е администрацията да направи нещо формално, или се цели създаването на нова, оптимизирана основа, върху която да развиваме територията и намиращите се върху нея ресурси. Ако процесът е чисто формален, то всеки един от трите варианта е подходящ.

Това посочи пред Вероника Денизова във „В развитие“ доц. Стелиян Димитров от Геолого-географския факултет на Софийския университет.

Коментарът на госта в студиото идва на фона на предложените от регионалното министерство три варианта за прерайониране на страната.

Първият вариант предвижда в страната да има пет района от ниво 2 - Югозападен, включващ областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен Централен, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; Югоизточен, включващ областите Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол; Североизточен, включващ областите Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. Вторият вариант обособява районите от ниво 2 да бъдат четири. В Югозападния ще бъдат включени областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник. Тракийско-Родопският район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян. В Черноморския район ще влязат областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен. Областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра ще формират Дунавския район.Третият вариант предвижда запазване на броя на районите - шест, но с променен обхват. В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Северният централен район ще обхване областите Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. В границите на Североизточния район ще попадат областите Добрич, Варна, Шумен и Търговище. Югоизточния район ще включва областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Южният централен район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян, като София-град ще представлява самостоятелен район.

Прерайонирането следва да бъде извършено не с краткосрочен хоризонт – например за да не се загуби еврофинансиране, категоричен е събеседникът в предаването. 

„Не е ясно как в новия програмен период ще бъдат разпределяни средствата от структурните фондове, каква част от тези средства ще бъдат насочени към кохезионната политика.“

„Трябва да си дадем сметка какво желаем да постигнем – създаването на един огромен център – София, около който да гравитира периферията, което е един дисбалансиран модел, или да направим така, че различията между регионите да бъдат смекчавани. Именно смекчавани, тъй като премахването им не е възможно“, каза още той. 

В миналото са били правени огромни грешки при районирането и планирането, произтичащи от подхода за взимане на решения през социализма – командно-административен.

По този начин бяха създадени множество ненужни и губещи предприятия, повечето от които вече не съществуват, както и такива, които деформираха дадени райони, посочи гостът в студиото. 

В подкрепа на думите си доц. Димитров приведе примера с комбината „Кремиковци“, който бива построен на изключително апетитни терени северно от столицата, които пък изкривява развитието на града, който се разширява приоритетно на юг.

„Трябва да се мисли в перспектива и да има много сериозни мотиви за последващите действия, тъй като една такава нова основа ще окаже влияние върху развитието на множество поколения.“