Изследването Балкански барометър отчете подобряване на ситуацията в Западните Балкани

Проф. Владимир Глигоров, икономист от Виенския институт по икономика, син на първия президент на независима Р. Македония след отделянето и от СФРЮ - Киро Глигоров, Светът е бизнес, 11.07.2018

Отчита се определено подобряване на ситуацията в Западните Балкани. Очакванията на бизнес общността от региона са много по позитивни. От друга страна, населението остава доста песимистично настроено. Това каза проф. Владимир Глигоров, икономист от Виенския институт по икономика,  син на първия президент на независима Р. Македония след отделянето и от СФРЮ - Киро Глигоров, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Николай Кръстев. Коментара гостът направи по повод представеното четвърто издание на изследването "Балкански барометър" в Брюксел, което разгледа политическата обстановка в Западните Балкани.

Целите в стратегията на Югоизточна Европа до 2020 г. имат определен смисъл, но не всички ще бъдат реализирани напълно, смята гостът.

„Тази инициатива има повече от един позитивен аспект и свързва държавите в регионален план, като ги насочва към общи цели и това е добре. Как и в каква степен се реализират тези идеи, това още не е ясно“.

Гостът обърна внимание и на пазара на труда в региона, който се характеризира с три елемента: големият брой хора, които напускат страните; увеличаването на заетостта в нископродуктивните производства; увеличаването на броя назначени хора с висока степен на професионална квалификация.

„Последният аспект е много важен, защото хората разбират, че трябва да инвестират в знанието, за да могат да намерят добра реализация в региона. Но, ако все пак трябва да се погледнат всички данни на пазара на труда, този пазар продължава да бъде най-слабата точка в региона“.

Според него през последните 10 години икономиката на Сърбия демонстрира най-лоши показатели спрямо останалите страни от Западните Балкани.

„По-големите икономики, каквито са тези на Сърбия и Босна и Херцеговина, се представят значително по-зле в сравнение с по-малките икономики на Македония, Косово, Албания и Черна гора. Черногорската икономика се развива много добре през последните 2-3 години и това се забелязва най-ясно от мнението на представителите на местните бизнес среди“.

Според него Македония се намира в сложен регион, без излаз на море, и е зависима от случващото се в съседните държави. Ако регионът е силен, Македония ще се развива.

Гостът изрази мнение и по въпроса за името на Македония.

„Постигнатото споразумение между Скопие и Атина е разумно. Гърция може да бъде доволна, че Македония се ограничава в географски план, въпреки че тя никога не е предявявала териториални претенции. Това е важно и за България, която е обвързана географски с Македония“.

Според него предстоящият референдум за приемането на договора между Гърция и Македония не е продължение на онзи от 1991 г., но притежава конституционно определяща тежест.

Той смята, че в бъдеще ще е налице засилена интеграция между балканските страни в сферите на туризма, културата и индустрията.

„Когато се наблюдават търговските взаимоотношения между Румъния и Сърбия, България и Македония, се вижда напредък и връзките между тези страни ще стават все по-стабилни“.

Гостът коментира и подписаният през 2017 г. Договор за добросъседство и приятелство между Скопие и София, като го определи като много позитивен ход към подобряване на междусъседските отношения.

„България, Македония и Сърбия са много близки езиково и етнически. Те са географски ориентирани една към друга и техните представители се разбират и без преводачи“.

Вижте целия разговор във видео материала.

Последни новини
Още от Предавания