Brexit стигна финала: ЕС продължава с играч по-малко

След тежки преговори, продължили над 3 години, завършва 47-годишната история между Лондон и Брюксел

Снимка:  Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg

Великобритания напуска Европейския съюз (ЕС) след три и половина години на горчиви спорове за Brexit. Кралството оставя зад себе си блок, който ще е много по-различен без него, пише в свой анализ Politico.

Лондон се присъединява към блока, който по онова време е преди всичко икономически съюз, в края на 1973 г., когато най-големите европейски държави – Германия, Франция и Италия, вече са негови членки. „Присъединихме се към ЕС с 15 години закъснение. Оттогава насам работим, за да наваксаме“, пише група британски политици, включително бившият премиер Едуард Хийт, в отворено писмо през 1996 г.

И докато историята на Великобритания в ЕС е едно голямо постижение, свързано с високи идеали и дипломатически успехи, тя също така е и разказ за немалко вражди и чести прояви на сприхавост. „Ще бъде голямо облекчение, ако Великобритания напусне Европейската икономическа общност“, казва гръцкият лидер Андреас Папандреу през 1984 г. след сблъсък с тогавашния британски премиер Маргарет Тачър заради искането ѝ за отстъпки от бюджета на ЕС.

36 години по-късно желанието на Папандреу се изпълнява, но ЕС не може да избяга от оставащите белези на своите британски архитекти. Ето и една малка извадка от тях:

Единният пазар

Концепцията за единния пазар е предвидена в Римския договор от 1957 г., който създава Европейската икономическа общност, предшественик на ЕС. Бившият френски финансов министър Жак Делор, който става председател на Европейската комисия през 1985 г., дава тласък на смелата нова идея.

Задачата на Артур Кокфийлд, бивш служител на Министерството на финансите на Великобритания, е да установи как идеята на Делор може да сработи. Той изготвя амбициозен план, включващ 282 законодателни действия, които Комисията представя на лидерите на страните членки на Европейския съвет в Милано през юни 1985 г. Тогава те се съгласяват да „постигнат напълно и ефективно условията за единен пазар в Общността най-късно до 1992 г.“.

Свободната търговия

Без Великобритания в клуба, протекционистките сили сред страните членки на ЕС щяха да създадат търговска политика, много по-малко отворена към света.

Лиън Бритън, политик на Консервативната партия и бивш търговски министър, е приеман като ключова фигура за възпирането на протекционистичните интереси на страни като Франция. Въпреки че неговата твърда линия води до конфликтите му с Делор, който е социалист, Бритън остава защитник на интересите на блока.

Натискът на Лондон за свободна търговия продължава, след като Бритън се оттегля от поста. „В търговската политика Великобритания има много голямо влияние за споразуменията, които ЕС е успял да постигне“, твърди Андрю Дъф, бивш евродепутат от Либералните демократи. До момента ЕС е подписал около 40 търговски сделки.

Още по темата

Разширяване на ЕС

Настояванията на Великобритания за разширяване на ЕС често са посрещани от скептици като опит на Лондон да ограничи ролята на Париж и Берлин. Великобритания обаче искаше да попречи на страните от периферията на Европа да попаднат отново под руско влияние и да възпре множество проблеми от процеса.

В реч във Варшава през 2000 г. (четири години преди Полша да се присъедини към ЕС) британският премиер Тони Блеър предупреждава, че "без разширяване Западна Европа винаги ще бъде изправена пред заплахата от нестабилност, конфликти и масова миграция". Лондон не е сам в подкрепата към разширяването, но без нея ЕС днес можеше да е значително по-малък.

Външната политика

С постоянното си членство в Съвета за сигурност на ООН, ядрените си оръжия и готовността си да разположи войници по целия свят Лондон винаги е имал силен глас относно външната политика на ЕС.

Великобритания например играе важна роля за насърчаване на връзките с африканско-карибските и тихоокеанските страни.

Нейната значима роля във външната политика ще проличи още по-ясно след Brexit. 

Визионерите

Влиянието на Великобритания не е само по отношение на конкретни политики. В своя реч Уинстън Чърчил призовава за „Съединени европейски щати“ и за „партньорство между Франция и Германия“, което е определящ момент за блока.Това дава тласък за сближаване на европейския континент. 

Без Великобритания на борда, днес Брюксел може да се почувства по-свободен към нови методи и политики, но пък остава без един от най-енергичните си играчи в отбора.

Официалното излизане на Великобритания от Европейския съюз ще се случи на 31 януари в 23 ч. по Гринуич или в 1 часа през ноща българско време.

 

Последни новини
Още от Новини от света