Могат ли заплахите да сплотят Европа

САЩ и Русия представляват в момента еднакво голяма опасност за европейците

Жан-Клод Юнкер, президент на ЕК (вляво), разговаря с британския премиер Тереза Мей по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 22 март 2018. Снимка: Dario Pignatelli/Bloomberg Жан-Клод Юнкер, президент на ЕК (вляво), разговаря с британския премиер Тереза Мей по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 22 март 2018. Снимка: Dario Pignatelli/Bloomberg

Дебатът около покушението с нервнопаралитичното вещество в Солсбъри бе по-дълъг и по-разгорещен от очакваното. В крайна сметка обаче всички бяха единодушни: "най-вероятно" за атаката срещу Скрипал е отговорна Русия. Британската министър-председателка използва данни от тайните служби, за да убеди европейските си колеги в тази теория. „Руската агресия е насочена срещу цяла Европа“, подчерта Тереза Мей.

Германският канцлер застана твърдо на страната на Великобритания и даде повод на страни като Гърция или Италия да се преосмислят резервите си спрямо една по-настъпателна политика към Русия, пише в свой анализ за Deutsche Welle Барбара Везел.

Редица правителствени ръководители дори обявиха, че в отговор на смъртоносната атака, извършена на европейска земя, гонят руски дипломати от страните си. Това би била и възможно най-суровата дипломатическа мярка.

Изглежда, че британският премиер възприема тази европейска подкрепа като лична победа. Само че тя греши.

Година преди излизането на страната ѝ от ЕС, Тереза Мей още веднъж усети силата на европейската солидарност: европейските ѝ колеги застанаха категорично зад нея срещу Путин. В бъдеще тази задружна подкрепа ще ѝ липсва безкрайно. Защото, въпреки всички уверения на Мей, че и след Brexit ще има чудесно партньорство по въпросите на сигурността, когато Великобритания се превърне в трета страна и вече няма да участва в срещите на върха на ЕС, Лондон ще усети драматичен спад във влиянието си.

В Брюксел европейските правителствени ръководители очертаха и договорените следващи стъпки в преговорите за Brexit. Бе постигнато политическо единодушие за това как трябва да изглежда преходният период за британците, както и за това, че основата на бъдещите двустранни отношения ще бъде едно споразумение за свободна търговия. Това е възможно най-малкият общ знаменател на международните отношения. Само че, както се казва почти със съжаление, червените линии на британците в момента не позволяват нищо повече. И все пак те биха могли да променят мнението си.

В преговорите за Brexit вече има и утвърдена схема: първоначално британската страна предявява големи претенции, след което обаче свежда глава - когато види, че ЕС няма да промени курса си. Прозрението, че накрая Обединеното кралство няма да излезе победител, явно вече е достигнало и до Острова.

Европейската солидарност се запазва и по отношение на заплахите на американския президент. ЕС реагира с предупреждение за ответни мерки, после изпрати посредници във Вашингтон и в крайна сметка спечели малко време. Но за обсъждането и решаването на съществуващите проблеми в двустранната търговия е необходимо повече време. Освен това европейците не са съгласни да водят преговори с опрян в главата пистолет.

ЕС продължава да се застъпва за свободна, но контролирана световна търговия и същевременно се опитва да защитава собствените си интереси. Европейците предупреждават американския президент, че не може да има победител от търговските войни - всички страни са губещи. Само че Тръмп не обича да се вслушва в думите на другите, а следва собствените си импулси. В този смисъл в момента той е най-голямата заплаха за растежа, благоденствието и социалния мир в Европа.

Фактът, че от Белия дом си тръгнаха съветници с богат икономически опит, не вещае нищо добро. Търговската война със САЩ - в една или друга форма - не е предотвратена, а изглежда само отложена.

Буреносните облаци над САЩ се сгъстяват и във външната политика. Назначението на "ястреба" Джон Болтън за съветник по въпросите на националната сигурност застрашава разговорите със Северна Корея. Както и ядрената сделка с Иран. Европейците вече обмислят какво от това биха могли да спасят, ако САЩ се оттеглят от споразумението. Това именно е и заплахата за нова международна криза. Същевременно войната в Сирия продължава, а с похода си срещу кюрдите турският автократ Реджеп Ердоган само я усложнява.

Международното положение е толкова тревожно, че успява да сплоти европейците. Първите стъпки за реформиране на еврозоната бяха отложени за лятото, защото ЕС в момента се занимава с нещо друго. А именно: да оцелее в тези буреносни времена. Европейските правителствени ръководители разбраха, че само когато са заедно, са достатъчно силни, за да могат да устоят на ударите, които получават от стари врагове и от бивши приятели.

Последни новини
Още от Начало