Норвегия прибегна до теглене на рекордни суми от суверенния фонд, за да се справи с кризата

Правителството на Норвегия е на път да изтегли рекордна сума от суверенния фонд тази година, като продължи с тегленията и през следващата 2021 г.

18:30 | 7 октомври 2020
Обновен: 18:50 | 7 октомври 2020
Преводач: Ирина Илиева
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Правителството на Норвегия е напът да изтегли рекордна сума от суверенния фонд тази година, като продължи с тегленията и през 2021 г., пише Bloomberg

Най-голямата скандинавска икономика изчислява, че т. нар. структурен коригиран с петрола фискален дефицит ще нарасне до 3,9% от стойността на фонда през тази година. Това се равнява на 404 млрд. крони (43 млрд. долара), в сравнение с отчетените 2,9% през 2019 г. До 2021 г. делът на въпросния дефицит ще намалее до 3%, посочват от правителството. 

Трансферите от фонда ще достигнат до рекордните за страната 433 милиарда крони (46 милиарда долара) през 2020 г. и 371 милиарда крони през 2021 г. 

„Пандемията от коронавирус е причината за най-тежката криза в норвежката икономика след Втората световна война,“ каза в изявление министърът на финансите Ян Торе Санер. „Ще направим всичко по силите си, за да гарантираме, че Норвегия ще се измъкне от тази ситуация по възможно най-добрия начин“, добави той. 

Правителството очаква БВП на континенталната част на страната да се свие с 3,1% през тази година и да нарасне с 4,4% през следващата 2021 г.

Норвегия е изправена пред по-лека рецесия от останалата част на Европа. Това до голяма се дължи на фонда от 1,1 трилиона щатски долара, който дава възможност на правителството да се справи със загубите.

Най-големият производител на петрол в Западна Европа разчита на фонда за запълване на бюджетния дефицит и тази година прибегна до тегления в безпрецедентен мащаб. Коронавирусът принуди страната да ликвидира активи, за да покрие финансовите си загуби.

Правителството заяви, че ще намали данъка върху доходите и пое отговорност за въвеждане на други мерки, с които да запази работните места. Управляващите се ангажираха да продължат политиката за намаляване вредните емисии на парникови газове, както и с допълнителна диверсификация на икономиката и намаляване на зависимостта ѝ от петрола.