Цената на петрола се повиши – след спад от почти 3% в петък – докато инвеститорите претегляха последиците от решението на президента Джо Байдън да не се кандидатира за преизбиране, докато горските пожари застрашиха част от производството в Канада.
Глобалният бенчмарк Brent се покачи до 83 долара за барел, след като отчете най-големия си еднодневен спад от началото на юни, докато West Texas Intermediate беше близо 81 долара. Байдън се отказа от кандидатурата си за втори мандат, тъй като се засилиха опасенията, че не може да победи Доналд Тръмп, и подкрепи вицепрезидента Камала Харис. Щатският долар се понижи по време на азиатската търговия, облагодетелствайки суровините, оценени във валутата.
В Канада жегата около петролни полета в Алберта предизвика вълна от горски пожари. Приблизително 348 000 барела на ден производство са изложени на риск, според данни на Alberta Wildfire и Alberta Energy Regulator.
Петролът поскъпна тази година, тъй като ОПЕК+ ограничи добива, създавайки условия за намаляване на глобалните запаси през лятото в северното полукълбо. Геополитическото напрежение също беше на преден план, като войната на Израел срещу "Хамас" и сблъсъците с подкрепяните от Иран групи, включително базираните в Йемен хути, предизвикаха опасения за регионална нестабилност, която може да застраши доставките.
През уикенда Израел удари цели около контролираното от хутите пристанище Ходейда в Червено море в отговор на атака с дрон срещу Тел Авив. Въздушните удари бяха насочени срещу съоръжения, включително места за съхранение на гориво, като управляван от хутите телевизионен канал показа пламъци и дим, бушуващи в съоръженията, които изглежда са били ударени.
Пазарните показатели сочат затегнати условия в краткосрочен план. Бързият спред на Brent - разликата между двата му най-близки договора - беше повече от $1 за барел в обратно контанго. Преди две седмици разликата беше 76 цента.