Glencore се готви да се раздели с империята си, изградена върху въглища

Glencore Plc изгради репутацията си - и създаде поколение милиардери - до голяма степен чрез добив и търговия с въглища. Нейният бивш шеф и най-голям акционер Иван Глазенберг веднъж каза, че светът е „дяволски пристрастен“ към горивото.

Сега компанията се готви да се раздели с него.

Суровинният гигант е подложен на нарастващ натиск да спре да произвежда най-мръсното гориво, въпреки че печалбите от неговите мини достигнаха безумни нива през последните две години. Във вторник компанията изложи своето решение: закупуване на пакет от въглищни мини за производство на стомана от канадската Teck Resources Ltd., за да се създаде още по-голяма компания за въглища, която Glencore в крайна сметка ще предаде на собствените си акционери.

Излизането на един от най-големите шампиони на въглищата бележи преломен момент както за компанията, така и за по-широката минна индустрия. След разделянето, което може да отнеме почти три години, Glencore ще остане един от най-големите в света миньори и търговци на мед, никел и кобалт, всички основни суровини за енергийния преход.

Този ход отразява главоблъсканицата, пред която е изправена минната индустрия. За производителите, които все още имат контакт с въглища, инвеститорският натиск, особено в Европа, нараства. И въпреки това постоянно силното търсене - особено след като инвазията на Русия в Украйна продължава да нарушава енергийните пазари - означава, че бизнесът остава двигател на огромна печалба.

Решението на Glencore е да листне новия комбиниран бизнес с въглища, който ще бъде най-големият доставчик на горивото в света, в Ню Йорк, с вторични листвания в Торонто и Йоханесбург. Компанията за „зелени“ метали ще продължи да се търгува в Лондон.

За акционерите на Glencore, които ще получат акции в отделянето – главен сред тях самият Глазенберг, който все още притежава близо 10% – това е голям залог за бъдещата привлекателност на въглищата на западните капиталови пазари.

„Изглежда има много, много силен апетит на пазара и особено в САЩ за бизнес с такъв размер, с този мащаб, с това генериране на пари“, каза главният изпълнителен директор Гари Нейгъл, който наследи Глазенберг начело две години преди. „Вярваме, че ще получим по-добра оценка.“

Най-мръсното гориво

Glencore отдавна е синоним на въглища. Глазенберг, който изгради Glencore в сегашната ѝ форма през дведесетилетния си мандат, проправи пътя си в компанията, като търгуваше с най-мръсното гориво и оглави придобиването на Xstrata през 2013 г. в сделка за 90 милиарда долара, която я превърна в най-големия доставчик на въглища в света. Нейгъл, подобно на своя предшественик, също започва кариерата си в бизнеса с въглища.

Залогът на Glencore върху въглищата се изплати щедро. Въпреки че традиционно се съревновава с медта като най-големият двигател на печалбите, миналата година рязкото покачване на цените на въглищата означаваше, че компанията направи рекордните 17,9 милиарда долара, много повече от всичките други подразделения.

И докато конкурентните компании напуснаха бизнеса, Glencore запази курса. Глазенберг, а след това и Нейгъл, настояха, че светът - и особено развиващите се страни - все още се нуждаят от въглищата на Glencore и че е по-отговорно самите мини да се управляват, отколкото да се продават.

Първият знак, че може да обмисля излизане от сектора, дойде по-рано тази година, когато Teck каза, че е отхвърлила предложението за поглъщане на стойност 23 милиарда долара от Glencore, в което швейцарската компания предложи комбинирането на двата бизнеса и след това разделянето им на специализирани компании за метали и въглища.

Въпреки това въглищата не бяха първоначалната награда - Нейгъл се интересуваше повече от медния бизнес на Teck и особено от огромния проект Quebrada Blanca, който граничи с мината на Glencore Collahuasi в Чили. Медта се превърна във все по-голям фокус за най-големите миньори в света, като се очаква търсенето да нарасне с електрифицирането на света, докато новото предлагане е ограничено.

По-малко въглища

Teck и неговият контролен акционер - канадското семейство Keevil - се обявиха категорично против офертата на Glencore. И докато сагата за поглъщането продължаваше, инвеститорите на Glencore продължаваха да искат по-малко въглища.

В края на май климатичният план на Glencore загуби повече подкрепа, като само около 70% от инвеститорите го подкрепиха на годишната среща на компанията. Почти 30% от акционерите също така подкрепиха резолюция, призоваваща компанията да обясни как нейният бизнес с термични въглища е в съответствие с усилията за ограничаване на повишаването на глобалните температури до 1,5C, принуждавайки компанията да се ангажира с инвеститорите и по двете резолюции.

Според Нейгъл акционерите също са били възприемчиви към идеята за обединяване на мините за топлинни въглища на Glencore с по-дълготрайните активи на Teck за производство на стомана в западна Канада, за да се създаде по-ценна компания.

„Добавянето на коксуващи се въглища към термичните въглища го прави много по-привлекателен бизнес“, каза Джордж Чевли, портфолио мениджър в Ninety One UK Ltd. „Коксуващите въглища при всеки сценарий ще са необходими много по-дълго от термичните въглища. Това предлага дълготрайност, каквато топлинната енергия просто няма. Щеше да е по-трудно да се приеме без коксуващи се въглища."

В крайна сметка, с твърдата позиция на Теck и семейния патриарх Норман Кийвил, Glencore премина към наддаване само за бизнеса с въглища. Teck беше принуденa да промени своята стратегия за подразделението, след като по-ранен, по-сложен план за отделяне не успя да получи достатъчно подкрепа от акционерите.

Във вторник Glencore обяви, че се съгласява да плати 6,93 милиарда долара за 77% дял във въглищния бизнес на Teck, докато производителите на стомана Nippon Steel Corp. и Posco, които в момента притежават миноритарни дялове във въглищните мини на Teck, ще притежават останалата част.

Привлекателни цели

След като сделката и отделянето приключат, Glencore и Teck ще бъдат много различни компании. Въпреки че и двете ще бъдат по-малки, техният фокус върху метали като мед и цинк вероятно ще ги направи по-привлекателни както за инвеститорите, така и за конкурентните компании.

Glencore има един от най-големите медни бизнеси в света и най-важното е доминиращият некитайски миньор на кобалт, който е важна за производството на батерии съставка.

Неговият разрастващ се бизнес с метали преди е бил на радара на BHP Group - най-големият миньор в света - и вероятно може да се превърне в мишена, след като въглищният бизнес изчезне.

Положението е подобно и за Teck. И докато компанията се е споразумяла за примирие с Glencore за две години след приключването на сделката, ограничението ще отпадне, ако друг миньор реши да закупи канадската компания.

Нейгъл сега има малко повече от две години, за да продаде гигантския си нов въглищен бизнес на инвеститори и да създаде апетит, който ще осигури увеличената стойност, която очаква.

„Това не е точна наука, можете да вземете 10 експерти в стаята и да получите различни мнения“, каза главният изпълнителен директор относно потенциалната оценка на новата компания, след като бъде листnata. „Мисля, че общото мнение е, че ще има създаване на някаква материална стойност и затова поехме по този път.“

Още по темата

Glencore купува основната част от въглищния бизнес на Teck Resources

Glencore възнамерява да създаде новия крал на въглищата

Glencore е осъдена да плати 700 милиона долара за глобална схема за подкупи

Британски съд глоби Glencore с 276 млн. паунда заради корупционни практики