Молдова се стреми да влезе в ЕС до 2030 г. заедно с окупирания от Русия регион

Молдова спечели статут на кандидат за ЕС миналата година и разчита на помощта на Запада за вълната от бежанци, предизвикания от войната недостиг на електроенергия и двуцифрената инфлация

10:57 | 31 май 2023
Автор: Андра Тиму и Ирина Вилку
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Москва се опитва да дестабилизира Молдова, но малката бивша съветска република може да се присъедини към Европейския съюз до 2030 г. заедно с отцепилия се регион Приднестровие (Транснистрия) въпреки сегашното присъствие на руски войски, каза нейният президент.

Тайната за разрешаване на сепаратисткия конфликт в Молдова ще бъде в преследването на икономическите реформи и борбата с корупцията. Това ще постави 2,6-милионната нация – една от най-бедните в Европа – на ясен път към ЕС и ще покаже на хората в Приднестровието, че връзките с блока, а не с Русия, ще бъдат от полза за живота им, каза президентът Мая Санду.

„Колкото по-бързо повишим стандарта на живот, толкова по-скоро ще имаме шанса за обединение“, каза 51-годишната Санду в интервю в Кишинев във вторник, два дни преди да бъде домакин на срещата на върха по сигурността на европейските лидери. „100%, това е нашата цел.“

Подобно на Украйна, където протестите свалиха подкрепяния от Москва лидер Виктор Янукович през 2014 г., когато той се отказа от сделката, позволяваща по-тясно сътрудничество с ЕС, Молдова спечели статут на кандидатка за блока миналата година.

Оттогава страната разчита на подкрепата на Запада, за да преодолее финансовите сътресения, вълната от бежанци от войната в съседна Украйна, предизвикания от войната недостиг на електроенергия и двуцифрената инфлация. Кризата с разходите за живот възпрепятства усилията за повишаване на жизнения стандарт на хората и фокусирането върху реформите, необходими за присъединяване към ЕС, особено на съдебния фронт, каза Санду.

В същото време правителството в Кишинев обвинява Русия, че се стреми да отмени аспирациите на Молдова за членство в ЕС чрез подклаждане на нестабилност, подкрепа на прокремълски политически сили и организиране на протести срещу реформите, насочени към увеличаване на прозрачността и върховенството на закона.

Москва многократно е отричала да се намесва в делата на Молдова, но поддържа повече от 1000 войници в Приднестровието, което според западни военни анализатори представлява риск както за стабилността в Молдова, така и за сигурността в Украйна на изток. През февруари Санду цитира разузнавателна информация, получена от Украйна, според която Русия се опитва да свали нейното правителство.

"За съжаление Русия ще продължи да бъде източник на нестабилност в продължение на много години напред", каза Санду. „Усетихме опитите на Русия да дестабилизира страната ни и да подкопае усилията ни за изграждане на силни институции и силни демократични процеси и затова интеграцията в ЕС е толкова важна за нас“, каза тя.

Предприсъединителните реформи на правителството, които включват усилия за борба с корупцията и репресии срещу олигарси, обвинени в източване на публични финанси, също се сблъскаха с опозиция от проруските политически партии, които призоваха за оставката на Санду.

Но тя каза, че се готви да се кандидатира за преизбиране през следващата година, за да поддържа проевропейските настроения и да избегне спад в подкрепата за излизане от орбитата на Москва.

Съществува и необходимост от мирно разрешаване на противопоставянето с Приднестровието, което води война с Молдова през 1992 г., след като обяви независимост през 1990 г. Докато частта от територия, в която живеят по-малко от 500 000 души, не е призната от нито един член на ООН, замразеният конфликт може да торпилира всеки шанс за присъединяване към ЕС.

Друг фактор е сигурността. Докато неутралитетът на Молдова е заложен в нейната конституция, разрушенията, причинени от войната на Русия в Украйна, предизвикаха публична дискусия дали да се проучи присъединяването към НАТО.

Това настроение беше само подкрепено от коментари от Москва. През февруари руският външен министър Сергей Лавров нарече Молдова „следващата Украйна“ във връзка с противопоставянето на страната му срещу присъединяването на бивши държави от Източния блок към западни съюзи като ЕС и НАТО.

„Разбира се, че не се чувстваме в безопасност“, каза Санду. „Днес мнозинството от хората все още вярват, че трябва да се запази неутралитет. Какво ще се случи след шест месеца или след година, предстои да видим."