Молдова, малката съседка на Украйна, страда от икономическите последици от войната

Руската инвазия в Украйна стимулира отпускането на заеми в помощ на малката Молдова, за да се справи с икономическия удар от войната, която бушува в съседство. Положението е толкова нестабилно, че Международният валутен фонд вече призовава държавите да изпращат пари в брой. Конфликтът оказва натиск върху бившата съветска държава точно в момент, когато тя се опитва да реши проблема с корупцията и други структурни проблеми, пише Bloomberg. 

В някои отношения Молдова все още се намира между два свята. Тя се надява да се присъедини към Европейския съюз, но все още е енергийно обвързана с Москва. Напрежението нараства и в проруската сепаратистка територия Приднестровие, което поражда опасения, че Молдова може да бъде въвлечена в по-широк конфликт.

Войната в Украйна би могла да подтикне Молдова към решително скъсване с миналото. Правителството ускори кандидатурата си за присъединяване към ЕС, а от февруари насам има техническата възможност да премине от руски към европейски електрически и газови мрежи.

И все пак, при годишна инфлация от 22 %, срив на растежа от 14 % през 2021 г. до прогнозираните 0,3 % през тази година и прекъсване на износа и паричните преводи, конфликтът може да дестабилизира страната с население от 2,6 милиона души.

Според Роджърс Чавани, постоянен представител на МВФ в Молдова, рискът е, че за спасяването на страната от външни сътресения са взети толкова много заеми, че не остават за вътрешни реформи.

"В кой момент те ще могат да се съсредоточат върху собствената си програма?" пита Чавани, като се опасява, че тъй като институции като МВФ могат само да отпускат заеми, натрупващият се дълг ще погълне бъдещите приходи, които би трябвало да се изразходват за развитие. 

"Проблемът е, че те могат да станат свръхзадлъжнели", каза той, говорейки в офиса си в Кишинев, столицата на Молдова. "Ето защо молим двустранните донори да предложат повече безвъзмездни средства."

Отцепилият се от Молдова Приднестровски регион. Москва подкрепя Приднестровието след войната там в началото на 90-те години на миналия век.

Преди войната МВФ прогнозираше, че съотношението на публичния дълг към БВП на Молдова ще достигне 40 % през 2022 г. от 27,9 % през 2019 г. Според Чавани фондът оценява всички стойности над 45% като неустойчиви за Молдова.

Само МВФ е обещал около 815 млн. долара бюджетна подкрепа от декември насам (част от тях очакват окончателно одобрение), тъй като се опитва да запълни очаквания недостиг от 1,7 млрд. долара - около 14 % от икономиката - като голяма част от него се дължи на последиците от войната. 

Делът на Русия в износа на Молдова е намалял, докато този на Румъния е нараснал

Друг инструмент за закупуване на съхраняван природен газ за Молдова на стойност 300 млн. долара очаква одобрение от борда на Европейската банка за възстановяване и развитие и това е преди още стотици милиони за инфраструктура и друга подкрепа от съюзници и международни институции. Миналия месец ЕС предложи 150 млн. евро.

Парите също така отразяват нивото на доверие в настоящото правителство.

Още през 2018 г. ЕС спря помощта за Молдова, изтощена от привидно вечната въртележка на неизпълнени ангажименти за реформи и грандиозни скандали за пране на пари.

Година по-късно на власт дойде правителство, ръководено от министър-председателя, а сега президент, Мая Санду, която обеща да подобри управлението, да изчисти държавните предприятия, които не носят приходи, и да направи основен ремонт на хронично политизираната съдебна система. Тези усилия бяха възпрепятствани от временното ѝ отстраняване, последвано от Covid-19, рязкото покачване на цените на природния газ, а сега и от разходите за войната в Украйна, включително необходимостта да се поддържат 450 000 бежанци, 95 000 от които решиха да останат.

Друга цена, свързана с войната, са паричните преводи, които донесоха на икономиката малко под 1,5 млрд. долара през 2020 г., което е повече от 10% от БВП. Делът, изпратен вкъщи от молдовците, работещи в Русия, Украйна и Беларус, вече намалява и изглежда ще се срине. Същото ще важи и за търговията с тези страни.

Делът на Русия в паричните преводи, които молдовците изпращат у дома, рязко намалява

Добрата новина, казва Джорджи Шагидзе, главен изпълнителен директор на Moldova-Agroindbank SA, или MAIB, е, че банковият сектор - в колапс през 2015 г. - е по-силен, централната банка има достатъчно резерви и потребителите не са свръхзадлъжнели. "Тези цифри не са страшни", каза той.

"Страшното е какво ще се случи с депозитите и вътрешните инвестиции, както и с изходящите потоци в резултат на конфликта", каза Шагидзе. Стотици хиляди молдовци имат румънски паспорти и могат да пренесат парите си през границата в страната членка на ЕС, ако се чувстват несигурни в Кишинев. MAIB е най-голямата банка в страната.

Потенциално най-слабото място на молдовската икономика е дългогодишната ѝ енергийна зависимост от комбинацията от руския "Газпром" и Приднестровието, където съветските проектанти са концентрирали по-голямата част от промишлеността на републиката, включително и газова електроцентрала.

Измервателна станция за природен газ, експлоатирана от МолдоваГаз, в Кьосене. 3 май 2022. Снимка: Валерия Монгели/Bloomberg

До неотдавна Молдова нямаше алтернатива. През октомври беше открит газов интерконектор с Румъния и макар че Молдова използваше този интерконектор, за да купува малко газ на европейския спот пазар, цената беше 10 пъти по-висока от тази, която плащаше на "Газпром" по време на Covid, според държавния секретар по инфраструктурата и регионалното развитие Константин Боросан. През октомври Молдова подписа петгодишен договор за доставка на газ с Газпром.

С добавянето на бежанци към населението потреблението се увеличава. А газът, закупен от Русия по договор, остава много по-евтин, отколкото на европейския спот пазар.

Освен това Молдова вече има синхронизирана връзка с електрическата мрежа на Украйна. Въпреки това Боросан заяви, че току-що е удължил с един месец изтекъл договор с електроснабдителната компания на Приднестровието, тъй като цената му е била наполовина по-ниска от предлаганата от Украйна.

"Да, има солидарност" с Украйна, каза той, но "как можем да обясним на нашите хора, че купуваме по-скъпа електроенергия. Кой има полза?"

Анджела Сакс, ръководител на мисията на ЕБВР в Молдова, вижда пропусната възможност.

"Бяха в непрекъснати кризи, които минават директно от пандемията към енергийната", каза Сакс, като същевременно похвали реформаторския уклон на правителството. "Прозорецът на възможностите обаче не е толкова дълъг".