Руската война на изтощение се прицели в търговията на Украйна

Сергей Рилов чу удара, когато руска ракета беше свалена край Билгород-Днестровский, град на черноморското крайбрежие на Украйна, където той живее, след като избяга от боевете на изток преди месец.

Непосредствената му мисъл беше, че този ден ще държи дъщеря си вкъщи и няма да я пусне на детска градина. Втората? "Войната също идва тук."

Опитът за ракетен удар миналия петък все още беше рядкост в сравнение с вече познатата рутина другаде в Украйна след нахлуването на Русия на 24 февруари, пише Марк Чемпиън за Bloomberg. Но доскоро най-югозападният ъгъл на Украйна, който се извива между Молдова и Румъния, беше до голяма степен недокоснат от войната, осигурявайки транзитен коридор за товари, които вече не могат да използват морските пристанища, които някога обработваха 70% от търговията на Украйна.

Административната столица на региона, Одеса, само на 50 км, нещата не изглеждаха толкова добре. В понеделник градът отново беше ударен от множество ракетни удари. Мариупол, по-на изток, бе превърнат в руини.

И докато инвазията се превръща във война на изтощение, в която логистиката играе решаваща роля, този етнически смесен и традиционно проруски регион, известен като Бесарабия, придобива стратегическо значение.

Страховете нарастват от 27 април, когато ракети два пъти удариха пропускателния пункт при Затока, който осигурява единствената пътна и железопътна връзка между Бесарабия и останалата част от Украйна.

Не беше ясно дали ракетната атака в петък е допълнителен опит за унищожаване на стоманения мост, на около 20 км от мястото, където стоеше Рилов, държейки ръката на дъщеря. Журналистите бяха връщани на контролно-пропускателен пункт 12 км преди моста

Доскоро пътят на запад към границата с Румъния, член на Европейския съюз, беше задръстен от камиони за зърно, гориво и контейнери. Верига от предимно 18-колесни превозни средства, чакащи да преминат в Румъния и нейното оживено черноморско пристанище Констанца, се простираше на около 3,5 км.

Тъй като руската блокада на морските пристанища около Одеса принуди търговията да се пренасочи, обемът на товарите през по-малките дунавски пристанища на Украйна се е увеличил четирикратно от началото на войната до 850 000 метрични тона през април, според украинското министерство на инфраструктурата.

Министерството казва, че има за цел да увеличи това до 1 милион метрични тона на месец и да увеличи капацитета за железопътен товарен превоз до ЕС. Русия може да има други планове.

„Взривяването на моста беше преди всичко опит да се нанесат сериозни икономически щети на района и да се наруши логистиката“, каза Александър Коваленко, базиран в Одеса анализатор, който пише за уебсайта Inforesist.

Камионите вече трябва да карат през Молдова, за да стигнат от едната част на Украйна до другата или до и от румънската граница. Този път пресича втори мост, чието унищожаване ще завърши изолацията на региона от останалата част от Украйна.

Няколко локомотива все още теглеха вагони за зърно по трасето, което минава от Затока през уикенда, което предполага, че мостът може да не е напълно разрушен. Във вторник мостът отново беше ударен от ракетен удар.

Малко преди войната Коваленко беше сред анализаторите, които казаха, че виждат унищожаването на моста като ключов риск за Одеса, тъй като това може да позволи на Черноморския флот на Русия да извърши десант без да срещне съпротива на пясъчните плажове на Бесарабия, защото украинските отбранителни сили няма да могат да ги достигнат.

Оттам войските на Путин биха могли да се придвижат на кратко разстояние до проруската сепаратистка територия на Молдова в Приднестровието, като се присъединят към руския гарнизон, разположен там заедно с местните военни, за да се обърнат на юг и да заплашат Одеса.

Загубата на главния път през Затока остава сериозна тревога за правителството на Молдова. То вижда риск страната да бъде въвлечена във войната, ако бъде възприета от двете страни като позволяваща 8-километровият участък от пътя, който сега е единствената връзка между две части на Украйна, да се използва за военни цели, според служител, който поиска да не бъде назован поради чувствителността на въпроса.

Но това е знак за това колко зле протича инвазията за Москва - макар и да не е невъзможен, десант за осигуряване или дестабилизиране на Бесарабия в този момент може да е извън руските възможности.

„Ако направят такъв опит за десант, това ще бъде самоубийствено за тях“, казва Коваленко. Не само, че местната отбрана е допълнена почти три месеца след войната, но и капацитетът на руския флот в Черно море за десантни действия се е свил след загубата на няколко специализирани кораба, ударени от украински ракети. Русия също загуби флагмана на Черноморския си флот - крайцера "Москва".

Това потенциално е още по-дразнещо за Кремъл, защото Бесарабия традиционно е била проруска. През 2015 г. регионът видя — макар и неуспешен — опит за отцепване от Украйна, когато група сепаратисти свикаха пресконференция в ресторант в Одеса, за да обявят планове за Бесарабска народна република. Малцина отговориха на призива и лидерите или изчезнаха, или бяха арестувани.

„Нещото, което трябва да запомните, е, че тук имаме няколко национални групи“, казва Игор Скоробреха, който организира доброволческата охрана срещу руско нахлуване в Измаил, най-големият град в региона на северния ръкав на Дунав, който образува границата с Румъния. Сред тях са украинци, българи, молдовци, православни турци, известни като гагаузи и др. Техният лингва франка е руски и връзките с Киев, каза той, винаги са били слаби.

Българите, гагаузите и по-бедните в селските райони все още са предимно проруски настроени, но недостатъчно, за да се бият за Москва, ако дойде такова време, според Скоробреха.

„Честно казано, мислех, че ще бъде по-лошо. Много хора доброволно се присъединиха към отрядите ни и не го очаквах от много от тях“, каза той, говорейки на широкия централен булевард на Измаил.

Повече от 10 000 доброволци от Бесарабия са обучени да се бият, съобщи одеското подразделение за териториална отбрана в публикация във Facebook във вторник.

В Измаил статуя на Александър Суворов, руският генерал, който за първи път превзема града от Османската империя през 1790 г., е обвита с украински знамена. В един все още разделен регион това беше, каза Скоробреха, най-добрият начин да се гарантира, че паметникът няма да бъде съборен, предизвиквайки напрежение.

Това е големият проблем за Москва, казва Томас Де Ваал, базиран в Лондон старши сътрудник в Carnegie Europe, мозъчен тръст, който написа доклад за региона Бесарабия през 2018 г.

„Те вярваха, че рускоговорящите са отчуждени от Киев и ще се втурват в прегръдките на руската армия. Това беше недоразумение.”

Обратно в Билгород-Днестровский, собственикът на ресторант Татяна Шевченко разказа, че много местни жители вече са избягали, заменени от бежанци като 34-годишният Рилов, който преди войната ръководи изграждането на вятърни паркове.

„Преди се оплаквахме от всичките си проблеми – че няма достатъчно пари, че правителството не е добро и други подобни“, казва Шевченко. "Сега осъзнаваме, че сме били щастливи."