Планът на ЕС за справяне с "натиск" се сблъсква с неодобрение

Предложеният закон от страна на ЕС, който би позволил бързи ответни мерки срещу държави като Китай и Русия във връзка с икономически санкции, среща съпротивата на някои държави членки, пише Financial Times.

Инструментът за предотвратяване на натиск ще даде на Европейската комисия широки правомощия за налагане на мита и квоти, ограничаване на защитата на интелектуалната собственост и дори блокиране на достъпа на държави до финансовите пазари на ЕС. Някои страни обаче се опасяват, че регламентът може да наруши правилата на Световната търговска организация (СТО), да засили протекционизма и да навреди на крехката търговска система.

Преди да влезе в сила, планът трябва да бъде подкрепен от мнозинството от държавите-членки на ЕС, както и от Европейския парламент. В проектопредложението, твърди FT, което трябва да бъде одобрено от комисията в сряда, се казва, че инструментът ще възпира външни страни да се целят в държави членки.

Длъжностни лица заявиха, че той може да бъде използван в спора между Китай и Литва, която твърди, че Пекин е блокирал целия внос заради политиката си спрямо Тайван. Литва разреши на тайванско представителство да отвори врати през ноември; Китай смята Тайван за част от своята територия.

Съгласно новия закон комисията ще може да реагира бързо. Ако разговорите с другата страна не решат въпроса, тя ще може, с одобрението на държавите членки, да предприеме 12 възможни контрамерки. Те включват налагане на мита; забрана на вноса на химикали; спиране на научното сътрудничество; и "налагане на ограничения за банковото дело, застраховането, достъпа до капиталовите пазари на ЕС и други дейности, свързани с финансови услуги".

Мерките могат да бъдат предприети срещу дружества или физически лица. В предложението на Комисията икономическата принуда се определя като "стремеж за оказване на натиск върху съюза или държава членка да направи конкретен политически избор чрез прилагане или заплаха за прилагане на мерки, засягащи търговията и инвестициите".

"Налице е продължаващо и значително използване на икономическа принуда от страна на трети държави, което заплашва да подкопае правата и интересите на съюза и държавите членки", се казва още в предложението.

Използването на търговска, а не на външна политика дава на Комисията по-голяма свобода на действие. За да се превърне в закон, регламентът и всяко действие, предприето по него, изисква само квалифицирано мнозинство сред държавите членки, а не единодушие, което е необходимо за инструментите на външната политика.

Възможните задействащи фактори биха включвали бойкота на Русия на продукти от ЕС през 2014 г., след като блокът за първи път наложи санкции заради свалянето на самолета на Malaysia Airlines над Украйна. Комисията също така посочи като спусък ефективната забрана от страна на Индонезия за внос на спиртни напитки от ЕС през 2019 г. в отговор на действията, които ЕС предприе за справяне с производството на палмово масло, причиняващо обезлесяване.

Няколко държави членки обаче смятат, че СТО е по-ефективна от едностранните действия. Според дипломати Швеция, Чешката република и Естония са поставили под въпрос необходимостта от плана, а Финландия и Италия са скептични. 

Няколко други държави, като Германия, Дания и Ирландия, изчакват да се запознаят с предложението, преди да го одобрят.

Япония направи публично възражение, заявявайки, че инструментът може да наруши правилата на СТО - опасение, което се споделя от някои страни-членки на ЕС.

В отговор на допитване Естония поиска "предложеният инструмент да бъде в пълно съответствие с правилата на СТО". Комисията следва също така да оцени "възможността за изостряне на търговските спорове, за предизвикване на ответни мерки от страна на нашите търговски партньори и за вредни последици за основаната на правила многостранна търговска система, в допълнение към кумулативния отрицателен ефект върху отвореността на ЕС по отношение на търговията".

В съвместно изложение до Комисията Швеция и Чешката република заявиха, че всякакви ответни мерки следва да бъдат "крайна мярка". Те също така предупредиха, че подобни стъпки могат да причинят на ЕС повече вреда, отколкото полза, като засегнат собствените му предприятия.

"Изключително важно е държавите членки да участват пълноценно във вземането на решения", заявиха те. Дипломатите заявиха, че САЩ също имат опасения. Вашингтон отказа да коментира.