Протести в стил #MeToo срещу пиянството по служба

Компаниите се борят с алкохола и сексуалния тормоз на работното място с нови правила

09:00 | 19 ноември 2021
Обновен: 11:15 | 19 ноември 2021
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Ерин се присъединява към фирмата за транспортни услуги Didi Global Inc. през 2020, привлечена от възможността да работи в една от световно известна технологична компания. През юли е получила първия си ангажимент в един малък град: да бъде личен шофьор за бизнес среща, която завършва с банкет, с много храна и бутилки червено вино и китайска ракия байджиу.

В това няма нищо необичайно: китайските бизнес вечери най-често се поливат обилно с много алкохол, подобно на работните срещи на по питие от 60-те в Ню Йорк, както бяха показани в сериала Момчетата от Медисън авеню. Ерин, сега на 33, била единствената жена на масата и казва, че се почувствала длъжна да се присъедини към пиенето и да продължи, когато партито се пренесло в друг ресторант. Следващото нещо, което си спомня, е как клиентът я опипвал на задната седалка на кола, а после и в нейната хотелска стая. По-късно, в социалните мрежи тя поства снимки на подуто ляво око и рани по устата, причинени, когато клиентът я насилил сексуално, казва тя.

Два дни след предполагаемото нападение, Ерин съобщава за инцидента в полицията. Разследването е прекратено месец по-късно, а в доклада на прокурора липсва медицинското свидетелство, което доказва, че се касае за „принудително непристойно поведение“, термин, който в Китай се използва общо за всякакво сексуално насилие. Ерин започва да публикува често историята си в социалните мрежи, но не получава особено внимание.

През август тази година служителка на Alibaba Group Holding Ltd. публично обвини управителя си в сексуален тормоз, отново след нощен купон с голямо количество алкохол. Alibaba уволни незабавно обвинения управител, а двама началници подават заради „неадекватна реакция“ на случилото се. След като този случай стана нашумя Ерин отново започва да споделя травмиращата си история в най-големия уебсайт за микроблогинг в Китай – Weibo. Този път потребителите в социалната мрежа започват да я следват масово и споделят историята ѝ.

Случаят Alibaba насочва вниманието към преживелиците и на други жени като Ерин. Тези скандални случки предизвикаха цялостна ревизия на корпоративната култура, изградена върху пиянски запой и непристойно фамилиарничене с фирмени служителки, като в крайна сметка се стигна до безпрецедентен натиск върху компаниите да се заемат с недопускане на подобно скандално поведение. Контролираните от държавата медии отприщиха порой от критики, свързвайки сексуалния тормоз върху жени-служителки с корпоративната политика за прекомерна употреба на алкохол. Властите в Пекин на свой ред активно се включиха в кампанията, съпричастни с усилията на президента Си Цзинпин за „чист морал“ във всичко, без значение дали става въпрос за плащане на частни уроци или за покварата сред младите от онлайн игрите. Alibaba, онлайн порталът Sina и IQiyi – китайската версия на Netflix – през последните години представиха по-стриктни политики за ограничаване на безконтролното пиянство по време на служебни събирания и ограничаване на сексуалния тормоз.

Вероятно ще минат години, преди промяната да бъде осъществена реално и повсеместно, но кампанията представлява е повратна точка за една нация, която почти не подкрепи движението „Аз също“ (#MeToo) през 2017 и впоследствие. „Културата да се сяда на маса с алкохол се превърна в смокиново листо за тормоза на работното място, превръщайки масата в място, където висшестоящите използваха властта си, да тормозят другите и дори да насърчават осъдителни престъпления“, написа в коментар Китайската информационна агенция през август.

Компанията Didi не отговаря на множеството покани да коментира случая с Ерин и корпоративната политика спрямо алкохола и сексуалния тормоз. Местната полиция и властите в град Сингуа, където Ерин съобщава за сексуалния тормоз, също остават безмълвни.

Ерин, която помоли да се обръщаме към нея само с английското й име, което използва в работата си, защото се притеснява от отмъщение, показа пред Bloomberg документи, включително и полицейския доклад, доклад на местния прокурор и доклад от болницата, който описва нараняванията ѝ, които преди беше показала със онлайн. Bloomberg не успя в усилията си да се свърже с клиента, който тя обвинява, той не отговори и на съобщенията ни в своя профил в WeChat, Ерин ни показа.

Ерин също така предостави на Bloomberg запис от разговор, който се е провел между нея и клиента в полицейското управление. В записа, чиято автентичност Bloomberg не успя да потвърди самостоятелно, клиентът отрича да е направил нещо нередно, казвайки, че Ерин е паднала и той я е носил до хотела ѝ.

След като случаят с Alibaba стана известен, Централната инспекционна и дисциплинарна комисия, правителствен орган за борба с корупцията, критикува компанията с критики за „лоша култура на работното място“. Alibaba по това време не отговори директно на тези коментари. Въпреки това през август започна вътрешно разследване във връзка с обвиненията на жените-служителки. Компанията по-късно публично порица шефа на отдел „Човешки ресурси“ и откри гореща линия за оплаквания от сексуален тормоз, създаде и авторитетна комисия, която ще решава в бъдеще подобни казуси и проблеми.

„Ние сме твърдо против грозната принудителна култура на пиене“, казва главният изпълнителен директор на Alibaba, Даниел Джанг във вътрешна записка през август. „Независимо от пола, дали по молба на клиент или началник, нашите служители имат право да откажат да се напиват.“

Макар прекомерната употреба на алкохол на работа и на служебни събития да се осъжда от корпоративните правила да поведение в много западни компании, доскоро китайските фирми имаха съвсем различен подход. Китайските работодатели често са домакини на събития, където мениджърите притискат подчинените си да пият като част от традицията на „куанджу“ – принудително пиене“ – написа Не Хихуа, професор в Икономически университет „Женмин“ в Китай в статия през август за китайската медийна компания „Gaixin Global”. Но след като обвиненията към Alibaba бяха по всички заглавия, жените се обединиха в социалните мрежи, за да дадат гласност на сексизма, който казват, че е ендемичен в бизнес света на Китай и особено в технологичната индустрия. Той има най-различни проявления - ритуали с унизителни шеги, по време на които жените са принуждавани да имитират сексуален акт, до обяви за работа, при които жените са ползвани само като примамка, за да привличат мъже за служители. Много от този тормоз се случва на събития с много пиене, казват жени.

Технологичните компании първи откликват на критиките. Говорител на Sina Corp. в Пекин, която контролира Weibo, казва, че са добавили нови клаузи срещу сексуалния тормоз. А IQiyi Inc. през август 13-ти август обяви пред служителите си актуализирани правила за дисциплината на работното място, в които забраняват сексуалния тормоз, принудителното пиене и друг вид тормоз на работното място.

Ръководството на конгломерата Dalian Wanda Group Co. организира специална среща, на която обяви новите политики дни след като гръмнаха новините за случая с Alibaba, казвайки, че служителите от женски пол не би трябвало да са задължени да придружават клиенти на питие и че мъжете и жените служители не би трябвало да ходят на командировки заедно. Целта е да се избягват скандали, въпреки че компанията не поддържа културата за принудително пиене.

Горе-долу по същото време, служител от женски пол в Guizhou Guotai Liquor Group заяви, че е жертва на сексуален тормоз от нейните колеги от мъжки пол след като са пили, съобщи China Daily. Компанията обяви становището си през август, казвайки, че са „шокирани“ от скандала и въпреки че не са получили информация от полицията, смятат проблема за сериозен и ще съдействат на разследването по всякакъв начин.

Въпреки това, промяна едва ли ще настъпи за един ден. Емили, на 32, бивш маркетингов специалист в технологична компания в Шънджън, казва, че клиентите са я принуждавали да пие, въпреки че ясно им е казала, че не пие. Културата вътре в компанията не е била по-добра и нейният женен мениджър я поканил на среща, а след като му отказала, започнали да я изолират на работа и в крайна сметка не подновили договора си с нея, под претекст, че не се справя добре. Когато тръгнала да си търси нова работа, един бъдещ работодател я попитал дали носи на пиене, а друг обсъждал външния ѝ вид, казва тя.

Прокурорите свалили обвиненията срещу бившия управител на Alibaba, който бил обвинен в сексуален тормоз рано през септември, като се аргументирали с „липса на доказателства“ за криминални действия. Друг съд в Пекин отхвърли иск от бивша стажантка в държавната китайска телевизия, която казала, че популярен телевизионен водещ я е тормозил сексуално през 2014. Съдът обявил, че липсват доказателства и телевизионният водещ отхвърлил обвинението, което било прехвърлено като граждански иск. Жената казва, че ще обжалва и въпреки че профилите ѝ в социалните мрежи са премахнати, хората я защитавали онлайн. „Правната отговорност не послужи като достатъчно възпиращ фактор, но социалните медии промениха играта по някакъв начин, защото дават сила да се започне кампания, да се информира светът“, казва Бони Левин от кантора по трудово право „Ogletree Deakins” в Атланта. Бони Левин е съветник на интернационални компании, опериращи в Китай.

Въпреки че много от жените, които публикуват историите си, получават подкрепа онлайн, много често има и такива, които се изправят пред остри критики. Правителството до момента е позволило критики в държавната преса и е толерирало дискусии в строго цензурирани социални медийни платформи. Нов граждански кодекс, който влезе в сила през януари изтласква нещата още по-напред, като изисква работодателите да предприемат мерки за превенцията на сексуалния тормоз и да разследват обвиненията. В правилата остава неясно дали компаниите носят отговорност за случващото се на места, където бизнеса забавлява клиентелата, но те предлагат промяна в културата. „Случаят с Alibaba показа, по отношение на публичното мнение, че хората мислят, че това има значение и нещата, които се случват извън работното място, също трябва да се считат за сексуален тормоз“, казва Матю Дърам, адвокат по трудово право в правна кантора “Gall” в Хонконг.

Ерин, жената, която повдигна обвиненията срещу клиент на компанията Didi, казва, че е напуснала компанията три месеца след нападението срещу нея и все още е без работа. Скоро след като полицията изоставила разследването, шефът ѝ започнал често да я кара да ходи сама с него на бизнес пътувания и предлагал срещи в неговата хотелска стая, казва тя. Когато се свързахме с управителя по телефона, той отказа да коментира и пренасочи въпросите към компанията Didi. Те от своя страна не коментираха и не отговориха на молбата ни да позволят на управителя да говори с нас.

Ерин сега стриймва почти всеки ден в Weibo относно нейните преживявания. Тя е обещала на последователите си, че ще продължи да говори, освен ако някой не я спре принудително. „Културата на пиене сама по себе си не е грозна. Грозното е, че културата се станала част от работната среда“, казва тя в интервю. „Те са неразривно свързани.“ - Джепинг Хуанг и Брус Айнхорн, с Анджали Кордейро, Шърли Джао, Коко Лиу и Клер Че