Какво ще причини коронавирусът на икономическия живот?

Доц. д-р Юлия Добрева, преподавател по икономика във ВУЗФ

13:47 | 20 март 2020
Обновен: 00:10 | 5 юни 2020
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

При оптимистичния вариант, ако се спазват всички мерки, до средата на април, няма да има нови случаи на заразени с коронавирус. В края на юни се очаква рецесия, която да провикира загуби на бизнеса и безработицата. Възстановяване при оптимистичния вариант ще се очаква в началото на 2021 г., а при песимистичния - в средата или дори в края на 2021 г. Банкова криза при всички случаи няма да има. Това коментира доц. д-р Юлия Добрева, преподавател по икономика във ВУЗФ, в ефира на предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки.  

Към 18 март вирус COVID-19, познат като коронавирус, е засегнал 169 държави, с констатирани 221 890 заразени, 85 790 оздравели и 8 999 починали. До моментa, в който четете този текст цифрите вероятно вече ще са различни и за съжаление – ще са по-високи. Въпреки, че смъртността при коронавируса засега е сравнително ниска, болестта вече е обявена от Световната здравна организация за глобална пандемия. Разбира се, тези данни са динамични и се променят всеки месец. Никой не може да прогнозира какви ще са реално статистиките след два, три месеца, в края на годината или след 3 години. Пандемиите от птичи и свински грип са разпространени по света вече повече от 10 години, като в България само от началото на тази година има 3 смъртни случая от свински грип, а днес жертвите на коронавирус в България станаха 3 при общо регистрирани 94 заболели към 19 март .

В Италия, която е най-пострадалата страна в Европа към днешна дата, броят на починалите е 1266. Към общо 60 млн. население на страната това е 0,002%, но очевидно достатъчно, за да блокира живота в цялата държава и да постави всички италианци под карантина по домовете им поне за 1 месец. Примерът им бързо беше последван от други държави като Белгия и Естония, може би в следващите седмици ще бъдет взети такива мерки и в останалите европейски страни.

Какво се промени? За много кратко време всеки гражданин от развития свят на Европа и САЩ осъзна нещо, което отдавна е ежедневие в развиващите се държави – че социалната изолация е единственият инструмент да забавиш разпространението на заразни болести, срещу които нямаш лек все още.

Доколко е основателна паниката от коронавирус епидемията

Всичко е въпрос на гледна точка и към какво е насочен масово фокусът на вниманието ни. С изключение на “хомо икономикус” или “икономическия човек”, който е изцяло рационален и лишен от емоции и чувства, в поведението на хората действа стадния принцип и следването на стериотипите. Това е очевидно от хипер реакциите на всички - от информационния потоп, който струи от медиите и светкавичното разпространение на информация и слухове, до дезорганизацията на обществения живот, опашките за храна и празните щандове, без да има логична предпоставка за наличие на криза за храна. Паниката е абсолютно излишна, важно е обаче да има строга дисциплина и осъзнатост на обществото.

Заболяванията са съпътстващ елемент от човешкия живот, а повечето от тях, с изключение на генетично предаваните, се дължат на начина ни на живот. Например, по данни на СЗО тютюнопушенето убива половината от пушачите, като годишно това са над 8 милиона души по света. Повече от 7 милиона от тези смъртни случаи са в резултат от директна употреба на цигари, а аколо 1.2 милиона са не-пушачи, които са били изложени на пасивно пушене. Около 80% от общо 1.1 милиарда пушачи в света живеят в държавите с нисък или среден доход. Това обаче не води до ограничения на сектора, дори напротив - в някои държави, в т.ч. България, той дори се субсидира. Повечето хронични заболявания, които водят до висока смъртност от инфекциозните болести се дължат именно на тютюнопушенето и нездравословния ни начин на живот.

Наред с това, интересно е да се отбележи, че СЗО съобщава данни за редица заболявания в  световен мащаб. Сред тях е епидемия от холера в Мексико през 2013 със 180 заразени и 1 починал. През 2010 година епидемия от холера има и в Хаити. Тогава са регистрирани 60 240 заразени и 1 415 починали, а смъртността е 2.3%. През същата година са регистрирани 99 случая на холера в Пакистан.

С по-голям процент смъртност е епидемията от холера в Зимбабве, когато заболелите са 26 497, от които смъртните случаи са 1 518 починали или 5,7% смъртност. През същата година холера е регистрирана и в Иран през 2008 г. - 314 са регистрираните случаи, а петима са починалите.

Нека не забравяме и пандемията от Свински грип (H1N1), която започна през есента на 2009 и към август 2010 вече се беше разпространила на 214 държави с 18 449 регистрирани смъртни случаи. Продължава и днес.

През 2012 година за глобална пандемия беше обявен MERS-CoV (Middle East Respiratory Syndrome Coronavirus). Макар броят на болните да не е толкова висок, процентът на смъртност тук е около 50%. Заразата  тръгна от Саудитска Арабия, като до декември 2013 година бяха регистрирани 166 болни и 71 смъртни случая. До октомври 2014 случаите са 883 и 319 смъртни, през 2015 - 1594 и 568 смъртни случая.

През септември 2012 година е открит нов коронавирус (nCoV), при който до май 2013 са регистрирани 40 лабораторно установени случаи, от които 20 са починали. Засегнатите държави са шест - Франция, Великобритания, Германия, Йорадния, Катар, Саудитска Арабия. Първото огнище на заразата е медицински център в източна Саудитска Арабия. 

Списъкът е дълъг и от 2000 година включва още птичи грип, зика вирус, ебола, чума и др.

Огнищата на всички заболявания са в най-бедните региони на Азия, Африка и Южна Америка, провокирани основно от бедността, лошата хигиена и влошеното ниво на здравеопазване. За глобалните пандемии през 21 век, обаче, няма граници и беше само въпрос на време те да преминат от развиващите се в развитите държави - нещо което наблюдаваме днес с новия коронавирус. И това е само началото. С изчерпването на водните ресурси в Африка, комарите ще пренесат заболявания като малария и жълта треска в Европа. Населението на развития свят тепърва ще  осъзнава, че е необходимо да промени съществено начина си на живот, за да продължи да живее така, както е живяло досега. Ако не бъдат взети спешни мерки днес, следващото поколение ще бъде все по-бедно и по-болно. В този смисъл, коронавирусът е само предупредителен сигнал за това, което предстои и трябда да е добър урок за всички.

Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху икономическия живот у нас и по света

През последните години, след края на икономическата криза от 2008 г, икономическият растеж в Европа не достига желаните резултати. След критичната 2009 г., когато растежът на БВП в ЕС е -4.3%, следват също лоши за икономиката години -  2012 г. с отрицателен растеж на БВП -0.4% и 2013 г. с растеж на БВП едва 0.3%. Оттогава до края на 2018 г. растежът на повечето държави в Европа е между 1.0 и 2.5%, което е твърде недостатъчно, за да говорим за съществено възстановяване от кризата преди 10 години. Особено ниски през последните 5 години са резултатите на икономиките на Белгия, Австрия, Франция, дори Германия. Изключително кризисна е ситуацията в Италия, която от отчетения -0.3% отрицателен растеж на БВП през 2012 стига едва 0.8% през 2018г. Трябва да се отбележи, че това влошаване на европейските икономики се дължи на няколко фактора, сред които са бежанските вълни, застаряващото население, липсата на работна ръка и до голяма степен именно заболеваемостта от различните разновидности на грипа през годините. Много от предприятията през последните 10 години значително свиват производството си през първото тримесечие на годината именно заради увеличения брой болни служители, които са възпрепятствани да работят.

Безспорно е необходимо да се вземат най-строги санитарни мерки и да се осъзнае, че животът ни тепърва ще трябва да се съобразява с все повече ограничения. Икономическият процес обаче по никакъв начин не бива да бъде ограничаван, особено за чувствителните сектори като туризма и търговията, защото това би причинило още по-големи и задълбочаващи се дисбаланси в икономиката, които трудно ще бъдат преодоляни в следващите 10-15 години. За това е необходимо институциите да действат организирано, но и с умерени и не прекалени мерки, с цел да се избегне застрашаването и на финансовата ни система. Една задълбочаваща се бедност ще доведе до нови пандемии и все по-трудното им ограничаване в глобален мащаб - или това ще е т.нар. порочен кръг на бедността.

Много е важно в следващите месеци да се запази разумен баланс, включващ повишено внимание и дисциплиниран режим, но и поддържане на икономическата активност с цел да не се предизвика трудно преодолима в последствие икономическа рецесия.

Бъдещите предизвикателства пред световните икономики

За да се преодолеят днешните глобални предизвикателства е необходимо да има цялостна промяна на мисленето ни, осъзнаване на ролята ни на глобални граждани с отговорност, солидарност и съпричастност. Защото проблемите на Азия вече не са регионално ограничени. Те са проблем на всеки един от нас и това се доказва именно с пандемията на коронавируса днес. Идентифицирането на нулевия пациент за всяка епидемия е особено трудна задача, но всъщност нулевият пациент е добре известен - това е бедността и произтичащите от нея влошавания на образователната система и на здравеопазването. Може би сравнително бързо ще успеем да овладеем епидемията от коронавируса днес, но той трябва да е подготовка за все по-трудно преодолими бъдещи предизвикателства, с които предстои да се справяме - пандемии, бедствия в резултат от климатичните промени, липсата на вода и храна, глобалното замърсяване, намаляващите ресурси и др. За съжаление все повече ще трябва да свикваме със социалната изолация и редица други ограничения, докато не осъзнаем, че е необходимо да се положат съвместни усилия за премахване на бедността и неравенството там, където те са най-концентрирани днес.

Визитка:

Доц. д-р Юлия Добрева е директор на направление „Икономика“ на Лабораторията за научно-приложни изследвания на Висшето училище по застраховане и финанси. Тя е един от най-изявените преподаватели по икономика и финански в бизнес университета. Доктор по икономика, със специалност „Политическа икономия“, тя е автор на два учебника, три книги и редица статии и научни публикации, посветени на проблемите на устойчивото развитие,  лобалната икономика, поведенческата икономика и институционалното развитие. Участвала е в различни международни научни конференции и проекти в Италия, Англия, Дания, Литва, Чехия, Полша, Гърция, Турция, Румъния, Катар и др.

От януари 2012 г. е хоноруван преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), както и почетен лектор към Международния факултет на Университета в Шефийлд, Великобритания. От февруари 2014 г. Юлия Добрева е главен асистент във ВУЗФ, а през март 2016 г. е избрана за доцент. Води лекции и упражнения в бакалавърските курсове по дисциплините „Устойчиво развитие“, „Оперативен мениджмънт“, „Финансов мениджмънт“, „Счетоводство“, „Управленско счетоводство и Финансови институции и пазари“, както и в магистърските курсове по дисциплините „Поведенчески финанси“, „Глобалистика“, „Потребителско поведение“.

В допълнение към академичната си кариера, доц. Добрева има дългогодишен управленски опит в банковата сфера.