Китай трудно ще може да изпълни амбициозните си климатични цели

Най-големият емитент на парникови газове в света Китай се приготвя за климатичните преговори в Глазгоу, които ще се проведат през следващата седмица. За първи път Пекин обещава да предприеме по-големи стъпки, за да се откаже от изкопаемите горива. Страната се ангажира да постигне въглеродна неутралност до 2060 година, пише The Wall Street Journal. 

През следващото десетилетие обаче въглеродните емисии в страната ще продължат да нарастват, като се очаква да достигнат пика си преди 2030 г. Обещанията на Китай за климата се сблъскват с реалността. Втората най-голяма икономика в света е толкова голяма, че може да се окаже технически невъзможно и политически неприемливо за лидерите в страната да поемат по-големи климатични ангажименти. По-рано тази година Пекин наложи редица мерки, за да обезкуражи използването на въглища и да контролира емисиите. В края на август вицепремиерът по въпросите с климата и енергетиката свика онлайн среща с провинциалните лидери в Пекин, където ги предупреди да „ограничат развитието“ на проекти, които замърсяват планетата.

Месец по-късно на фона на ескалиращия недостиг на въглища и прекъсвания на електрозахранването китайският вицепремиер каза на лидерите на държавни енергийни компании, че въпреки че ограничения все още са важни, приоритетът е електроцентралите да заработят отново. Въглищата захранват около 56% от промишлената икономика в страната, което е основна причина Китай да представлява повече от една четвърт от въглеродните емисии в световен мащаб.

Правителствата на китайските провинции одобриха строителството на 24 вътрешни въглищни централи през първата половина на 2021 г., според изчисленията на китайските данни на екологичната група "Грийнпийс". Китайските населени места имат планирани около 104 гигавата капацитет за производство на енергия от въглища – повече от това, което в момента същвствува в страни като Япония и Русия, които също разчитат на изкопаемите горива. Въпреки това не всичко ще бъде реализирано. Някои по-стари централи обаче могат да бъда затворени, което да компенсира нетното увеличение.

Еколозите и редица правителства призовават Китай да ускори промените. За да се постигне целта, приета от напредналите икономики за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий през този век, глобалните емисии на парникови газове през 2030 г. трябва да бъдат намалени до около 25 милиарда метрични тона, от около 52 милиарда през 2019 г., според оценка на Програма на ООН за околната среда. Само Китай генерира около 14 милиарда метрични тона парникови газове годишно. Ако този брой остане до непроменен през 2030 г., страната ще представлява повече от половината теоретично допустими емисии в света.

Това означава, че останалата част от света ще трябва да работи по-усилено, ако Китай не предприеме по-сериозни действия, каза пратеникът на САЩ за климата Джон Кери по време на реч през юли в Лондон, като отбеляза, че постигането на въглеродните цели в този случай вероятно ще бъде „невъзможно“.

Китайските политици казват, че планират да компенсират по-бавния напредък в климата преди 2030 г. чрез бърз спад на въглеродните емисии с до 10% годишно през следващите 20 години. Централното правителство на Китай иска да бъде световен лидер в новите енергийни технологии като батерии и слънчева енергия и да покаже на хората си, че работи за справяне с по-мащабните екологични проблеми в страната.

Основният проблем е, че Китай се нуждае от много повече енергия, за да постигне целите си за разрастване на икономиката си и да посрещне енергийните нужди на своето все по-заможно население, което наброява около 1,4 милиарда души.

Климатичните активисти са на мнение, че Китай се стреми сериозно да намали използването на въглища, но се притесняват, че местните власти не са готови да се откажат от замърсяващата индустрия. Добивът на въглища поддържа икономиките на някои от най-бедните региони в Китай и осигурява милиони работни места.

Получаването на достатъчно енергия по начин, който да отговаря на целта на Китай за нулеви емисии до 2060 г., ще изисква инвестиции до 2 трилиона долара годишно до 2060 г., изчислява UBS Group. Друго предизвикателство е, че Пекин не може да се откаже от въглищата, докато не разполага с достатъчно други алтернативи, за да гарантира, че потребителите ще имат надеждно захранване.

През последните седмици се видя ясно, че въглищата все още играят важна роля за китайската икономика, след като най-голямата енергийна криза през последните 10 години заплаши глобалните доставки и доведе до затварянето на редица заводи. Проблемите започнаха да се появяват по-рано тази година, докато търсенето на китайски износ по време на пандемията накара фабриките да увеличат производството на електроника, автомобилни части и множество други стоки.

Последвалото нарастване на търсенето на електроенергия съвпадна с недостига на вътрешни доставки на въглища, който беше причинен отчасти от усилията на Китай да почисти своята въглищна промишленост и изострен от политическото решение миналата година да бъде блокиран вноса на въглища от Австралия, който съставлява 5% от китайските доставки през 2019 г. Тъй като цените на въглищата се повишиха, електроцентралите намалиха производството на електроенергия, за да избегнат загуби, което предизвика съкращения на услугите.

Президентът Си Дзинпин разпореди облекчаване на твърдата ценова структура в страната, така че въглищните електроцентрали да могат да зареждат повече и да възстановят производството на електроенергия, според двама души, запознати с дискусиите. Според анализатори стъпката, която прави енергията от изкопаеми горива по-скъпа, може да накара компаниите да ускорят прехода си към възобновяеми енергийни източници.