Лошо ли е за климата да имаш деца?

Отговорът на хаотичните промени в климата е да направим планетата по-добра за децата, а не да спрем да имаме деца

18:01 | 28 април 2024
Автор: Марк Гонглоф
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

В измисления свят на П.Д. Джеймс „Децата на хората“ и неговата филмова адаптация човечеството е загубило способността си да се възпроизвежда и по този начин е изправено пред сигурно изчезване. Трябва да разбираме това като нещо лошо. Но има част от хората, които биха го сметнали за утопия. За тях Земята е обречена, тъй като е заразена с хора.

Един такъв човек е YouTuber на име Сам Мичъл, който се идентифицира като „еко-нацист“, „безжалостен доомър“ и „непокаян колапситарист“. В скорошен пост в Medium, озаглавен „Защо се гордея, че съм еко-нацист“, той обяснява, че човечеството е чума по Земята, че всички правилно мислещи хора трябва да се стерилизират незабавно, за да не правят повече хора – както Мичъл твърди, че направил, когато е бил на 22 - и че тези, които избират да имат деца, са "невежи идиоти".

Всеки, който се идентифицира като „нацист“ от какъвто и да е вид, трябва да се бори да спечели новопокръстени. Вероятно нямаше да пиша за този манифест, освен факта, че той беше подсилен от много по-известния Twitter акаунт на автора и бивш професор по математика Елиът Джейкъбсън, който след това беше подсилен от още по-известния Twitter акаунт на климатолога от Бъркли Зийк Хаусфедър.

И цялата истерия сочи към безпокойство, което родителите и тези, които се чудят дали да станат такива, чувстват еднакво във време на хаотична промяна на климата (да не говорим за войни, пандемии, масови стрелби, мегаломанични лидери и други): Трябва ли наистина да създаваме деца, които ще трябва да живеят в този свят?

Туитът на Джейкъбсън цитира този ред от публикацията на Мичъл, една от малкото, които предоставят нещо подобно на проверими данни: „[Един] веган шофьор на електрическа кола с едно дете ще причини МНОГО повече щети на тази планета и ще причини безброй повече страдания за планетата, отколкото някога би могъл да направи един ядящ месо, шофиращ джип, возещ се на корпоративен самолет бизнесмен без деца.”

Климатологът възрази. „Това е напълно невярно (и осъдително)“, коментира Хаусфедър. „Предполага се, че не успяваме да декарбонизираме нашите икономики в рамките на живота на нашите деца. В действителност някой в Обединеното кралство днес отделя половината от емисиите за една година, отколкото техните баби и дядовци. В САЩ отделяме около една трета по-малко, отколкото нашите родители.“

Всъщност е малко по-добре от това: въглеродните емисии на глава от населението в САЩ са спаднали с 38% между 1973 г. и 2022 г. (последните налични данни), според цифрите на Глобалния въглероден бюджет, обобщени от уебсайта Our World in Data. Емисиите в Обединеното кралство са спаднали с около 60% през това време. Китай компенсира част от разликата, но нетният ефект е, че глобалният въглероден интензитет остава приблизително равен за 15 години, въпреки че световната икономика се разшири с около 46%.

Това е изключително човешко постижение. И нашите политически лидери са обещали да направят много повече, като премахнат напълно емисиите след едно поколение. Все още не са напът да постигнат това. Но малките човечета стават все по-малко замърсяващи и консумиращи с всяка година.

Междувременно горещото безпокойство в наши дни не е демографска бомба, а демографски спад, като прогнозите очакват човечеството да достигне своя връх някъде през този век и да намалее, може би рязко, след това. Това кара икономистите да се тревожат, но трябва да е добра новина за еколозите.

Разбира се, хората могат да имат много добри причини да нямат деца. И съвестните родители не могат да отрекат, че се страхуват от въздействието, което техните деца могат да имат върху планетата, или обратното. Анкети и проучвания показват, че изменението на климата е основен фактор при решението да нямате деца. Децата, родени днес, могат да претърпят невъобразимо икономическо и физическо унищожение през живота си, ако не поставим глобалното затопляне под контрол.

Учените по климата често насочват проучвания, за да открият как ще изглежда светът през 2100 г., когато околната среда може да е напълно преобразена. Това ми се струва невъобразимо далечно за мен, човек, роден през 20-и век. Но ако дъщеря ми, която е родена през 2013 г., живее толкова дълго, колкото баба ми, която почина на 96 години, тогава тя ще изпита всичко.

Това може да изглежда като ужасяваща перспектива - с изключение на факта, че дъщеря ми вече е много по-добре от дете, родено, да речем, през 1913 г., когато Испанският грип, Голямата депресия, Първата и Втората световни войни, Холокостът и Студената война чакаха зад ъгъла. Или 1313 г., когато Черната чума тепърва започваше. Или 513 г., не много преди годината, за която историците са съгласни, че е била най-лошата година за съществуване. Или 30 013 г. пр. н. е., когато само навършването на 30 е било постижение.

Никога не е имало идеалното време да бъдеш човешко бебе, с други думи. И въпреки това продължаваме да ги правим. Това отчасти се дължи на основни неща като биология и его, но оптимизмът играе голяма роля. Като трикратен родител съм пристрастен. Но бих искал да мисля, че обучението на децата ми да се грижат за своите съседи и околната среда ще им помогне да изградят един по-добър свят. А проучванията постоянно показват, че младите хора са по-загрижени за климата, отколкото по-възрастните, и е по-вероятно да предприемат действия.

На свой ред, възрастните могат да започнат да подобряват света за децата още сега. Милиони вече страдат от последиците от изменението на климата, особено бедните както в развитите, така и в развиващите се страни, които несправедливо понасят тежестта на условията, които не са създали.

Да се каже на хората просто да спрат да имат деца е в най-добрия случай нереалистично и в най-лошия нечовешко. Най-добрата визия за бъдещето се отнася и към хората, и към планетата с грижа и надежда.

Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.