Дали германците са забравили прочутата си работна етика?

Германски политици и бизнес лидери, отчаяни от слабата икономика, напоследък повдигат тема, която някога е била табу: твърдят, че техните сънародници не работят достатъчно. И може да са прави.

Германският министър на финансите Кристиан Линднер даде последния залп в дебата миналата седмица, когато каза, че „в Италия, Франция и другаде работят много повече от нас“. Министърът на икономиката Робърт Хабек, представител на Зелената партия, измърмори през март, че стачкуването на работниците е нещо, което една страна, обзета от недостиг на работна ръка, „не може да си позволи“. (По-късно същия месец машинистите си осигуриха 35-часова работна седмица вместо 38, при същото заплащане.) Сигнализирайки своето несъгласие с четиридневната работна седмица, главният изпълнителен директор на Deutsche Bank AG Кристиан Севинг през януари призова германците „да работят повече и по-усърдно.”

Профсъюзите отхвърлят всеки опит да бъдат описани германците (и мигрантите) като криещи се от работа, отбелязвайки, че има повече заети хора от всякога и милиони работят на различни места, за да издържат семействата си.

Но не е нужно да гледате на германците като на мързеливи или самодоволни – аз не го правя – за да се чудите дали страната може да направи повече, за да насърчи хората да реализират своя неизползван трудов потенциал, особено жените и тези, които са пред пенсия. Това ще помогне на Германия да финансира енергийния преход и щедра система за социално осигуряване на фона на безпрецедентни предизвикателства пред нейния модел на растеж.

До неотдавна Германия изглеждаше постигнала добър баланс между икономическа тежест и добрия живот, до голяма степен благодарение на високопродуктивния си производствен сектор. Германците се радват на около 30 дни платен отпуск в сравнение с около 10-15 дни в САЩ например. Въпреки това производството се е увеличило средно с 2% годишно през последното десетилетие, което е доста добре.

Уви, този компромис започва да се разпада. Факторите, допринесли за предишния успех на Германия – като евтиния руски газ и китайското търсене на нейния износ – изчезват. Забавянето на растежа на производителността и вълната от бейби бумъри, които ще напуснат работната сила, се очаква да намалят потенциалния ръст на производството през следващото десетилетие до едва 0,4% годишно, според Германския съвет на икономическите експерти. (Миналата седмица министърът на финансите обеща да удвои потенциалния растеж и обяви план от 12 точки за стимулиране на инвестициите и заетостта, включително ограничаване на ранното пенсиониране. Партньорите от социалдемократите в коалиционното правителство бяха възмутени.)

Съобщава се, че около 1,7 милиона позиции са незаети от работна сила от около 46 милиона, а недостигът на работници може да се влоши, освен ако не пристигнат повече мигранти, за да ги запълнят. Въпреки че безработицата се е увеличила през изминалата година, нивото на безработица от 6% не е толкова лошо, като се има предвид слабостта на икономиката.

Отсъстващият персонал се превърна в порочен кръг. Германците са взели средно по 15 дни болнични миналата година и тези отсъствия са допринесли значително за изпадането на страната в рецесия. Това отчасти е свързано с нарастването на респираторните инфекции след COVID, но влошеното психично здраве също играе роля; служителите във фирми или институции с недостиг на персонал са податливи на прегаряне, което води до повече дни по болест и т.н. За да намали инфекциите и натиска върху медицинската система, правителството възстанови политика, позволяваща на служителите да бъдат освобождавани от работа до пет дни поради болест, като просто се обадят, без да посещават своя лекар. Засега обаче няма доказателства, че с политиката се злоупотребява.

Средните годишни работни часове на служител бяха вторите най-ниски в историята през миналата година, което изследователският институт IAB на Федералната агенция по заетостта приписва на болест, по-малко извънреден труд и повече работа на непълно работно време.

По един показател - средни отработени часове на служител - германците са най-малко трудолюбивите от всяка нация от ОИСР и тя не се класира много по-високо, дори ако вземете предвид часовете работа на възрастен жител, което е по-справедливо отражение на успеха на Германия в повишаването на общата заетост. Проучванията показват, че германците също работят сравнително малко през целия си живот.

Международните сравнения могат да бъдат подвеждащи, тъй като държавите събират тези данни по различни начини. Германия също отбелязва лоши резултати поради високите нива на заетост на непълно работно време: около половината от жените служители в Германия работят на непълно работно време в сравнение със само 13% от мъжете. (Служителите на пълен работен ден работят около 40 часа седмично, което е подобно на средното за Европейския съюз.)

Но накратко: Германия би била по-добре финансово (а може би и холистично), ако повече жени можеха да работят на пълен работен ден - и много биха искали! — и се пенсионират по-късно.

Вместо това, поради данъчни субсидии за семейни двойки с двоен доход, може да бъде финансово неизгодно за лицето с по-ниски доходи (често жената) да работи повече. Тези стимули, известни като "Ehegattensplitting", се реформират, но не са премахнати.

И въпреки че Германия се е ангажирала да повиши законоустановената възраст за пенсиониране до 67 до 2031 г., много германци се възползват от необмисленото законодателство, прието преди десетилетие, което им позволява да се пенсионират на около 64 години. Докато германците все още напускат работната сила по-късно от французите, като цяло има място за подобрение.

За да противодейства на тенденцията към прекарване на последните две десетилетия от живота на гражданите без доходоносна работа, правителството трябва да свърже възрастта за пенсиониране със средната продължителност на живота - сега 78 за новородените мъже и 83 за жените - с изключения за физически тежки професии. Политически това ще бъде трудно, така че междувременно Германия трябва да засили финансовите стимули за „сребърните работници“, които решат да работят по-дълго.

Намаляването на данъците за извънреден труд – както е предложено от опозиционните християндемократи и от Линднер – заслужава да се обмисли, но това е само един аспект от по-големия проблем: данъчната система на Германия силно санкционира заплатите, докато богатството се облага леко. Нищо чудно, че хората не виждат смисъл да работят повече.

Германия увеличи финансирането за детски градини и начални училища, което трябва да помогне на повече жени да се върнат на работа. Детската градина е безплатна в Берлин и държавното училище, което моето седемгодишно дете посещава, предлага грижи до 18:00 часа. ако е необходимо; обаче, както и в други сектори, недостигът на персонал е проблем. Докато училищата и детските градини на теория са отворени до 18:00 часа, в действителност родителите може да почувстват натиск да вземат децата си по-рано.

Германците не могат да разчитат само на повишаване на производителността от изкуствен интелект или на временни признаци на икономическо възстановяване. За да гарантират, че следващото поколение ще се радва на същия жизнен стандарт и дълги ваканции, много от тях също ще трябва да работят малко повече през останалото време.

Крис Брайънт е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ индустриални компании в Европа. Преди това е бил репортер за Financial Times.

Още по темата

Перспективите за германския бизнес достигат едногодишен връх

Отбранителната индустрия спасява инженери от закъсали автопроизводители в Германия

Доверието на германските инвеститори расте, наближава ли възстановяване на икономиката?

Германия може да превърне в слабото звено на Европа в сезона на отчетите

Имотната криза в Германия се задълбочава с 19% спад на инвестиционните сделки

Германия е болният човек в Европа, но и други кашлят