Загуба за Украйна, печалба за Полша: горещият пазар на труда приветства бежанците

Правителството във Варшава и бизнесът правят всичко възможно, за да задържат украинците, бягащи от войната

10:30 | 13 август 2022
Автор: Николета Рилска
Снимка: Piotr Malecki/Bloomberg
Снимка: Piotr Malecki/Bloomberg

Обаждането става факт в 6:30 сутринта на 24 февруари – броени часове, след като Русия нахлува в Украйна. То хвърля спасителен пояс на семейство Трущенкови. „Ела, апартаментът ми е твой от началото на следващия месец“, казва приятел, който се обажда  от Варшава – на над 350 км, за да предложи добра сделка за пренаемане. Така започва пътуването, което води 11-челнното семейство на Трущенкови - шестима възрастни и пет деца - от Украйна до тесен апартамент на приземния етаж в полската столица. „Имахме място само за четки за зъби и за малко злато“, казва Олга, 38-годишна майка на две деца, спомняйки си четирите си изтощителни дни на пътуване, пише Bloomberg.

В Полша Трущенкови разчитат на добротата на местните жители. Дрехи втора употреба са доставени до прага им. Правителството предоставя по 500 злоти (108 долара) на дете всеки месец. Наемът им обаче е 6000 злоти, а те са похарчили по-голямата част от средствата си по време на бягството. Поради тази причина семейството има нужда от работа – бързо.

Дали семейства като това на Трущенкови ще намерят работа, ще се върнат у дома или ще продължат нататък, е огромен залог за Полша. Страната се възстанови от бедността, съпътстваща комунистическата ера, за да достигне един от най-високите стандарти на живот в Източна Европа. Днес Полша има недостиг на работна ръка и застаряващо население. Нивото на безработица през май е само 2,7% - второто най-ниско в страна членка на Европейския съюз след Чехия.

Колкото и жестока да е, войната в Украйна може да подсили икономиката на Полша за 670 милиарда долара. Страната приюти повече от два милиона бежанци – удивително число за нация от 38 милиона. В първите седмици на войната само населението на Варшава нараства с повече от 15%. Правителството на Полша и бизнесът искат възможно най-много хора да останат завинаги. Новодошлите имат търсени умения. Например Трушченкови – съпругата преподава английски, майка ѝ е пенсиониран лекар, а племенницата ѝ е счетоводител.

Животът в Полша обаче е по-скъп от Украйна – дори преди войната Полша имаше недостиг на около два милиона апартаменти според базирания Варшава мозъчен тръст Heritage Real Estate. Оттогава цените на наемите се повишават с 20%. На централната железопътна гара на Варшава знаци на английски и украински предупреждават бежанците, че най-големите градове в Полша са пренаселени и казват, че имат по-добър шанс да намерят работа и домове в по-малките градове. Училищата са препълнени. Има и езикова бариера; въпреки че украинският може да се използва в непринуден разговор с полскоговорящи, полският е необходим на работното място.

Печалбата на Полша е загуба за Украйна. Икономиката на Украйна вероятно ще се свие с поне 40% тази година и няма да се възстанови, докато бежанците не се върнат, според Олег Устенко, съветник на украинския президент.

БВП на

БВП на глава от населението, базиран на покупателната способност. Графика: Bloomberg 

В кухните, помагащи на бежанци, хостелите, клиниките и службите за социални грижи полското общество не пести средства, за да накара украинците да се почувстват добре дошли. През първите три месеца на войната гражданите са похарчили 2,1 милиарда долара за помощи, изчислява Полският икономически институт, а правителството обеща 3,4 милиарда долара за тази година. Повече от 1,2 милиона украинци са получили социалноосигурителни номера, които им дават достъп до здравеопазване, образование и социални помощи.

През юли правителството пусна уебсайт на полски, украински и английски език за бежанци, търсещи работа. Училищата предлагат курсове по полски език; неправителствени агенции предоставят дневни грижи, за да могат родителите с малки деца да работят. До края на юли 385 хиляди украински бежанци са намерили работа след пристигането си в Полша, сочат данни на министерството на труда.

Изследователи и бизнес групи изчисляват, че между 20 и 50-процентен дял от уикрайнските бежанци могат да останат след войната. Това би възлизало на около един милион души, което се равнява на броя на украинците, преселили се в Полша през осемте години преди войната. Павел Доброволски, главен икономист в Полския фонд за развитие, определя наплива като „голям положителен шок в предлагането“. Той твърди, че мигрантите, главно от Украйна, са помогнали за запазването на растежа на икономиката на Полша с един от най-бързите темпове в Европа през последните няколко години. През първото тримесечие брутният вътрешен продукт нараства с 8,5% на годишна база.

Нива на

Нива на безработицата в 10-те най-големи европейски икономики. Графика: Bloomberg 

Австрийската строителна компания Strabag изчислява, че индустрията се нуждае от 100 хиляди служители в Полша. „Надяваме се, че повечето от бежанците, достигнали страната ни, ще останат тук“, заяви Войчех Трояновски, главен изпълнителен директор на компанията за Полша. Дружеството е предоставило платен отпуск на няколко десетки негови украински работници, които са се върнали у дома, за да участват във войната. Очаква ги да се върнат.

JPMorgan планира да наеме до 50 бежанци във Варшава за позиции в сферите на финансите, човешките ресурси и операциите. Освен това инвестиционната банка ще им помогне да намерят жилище и грижи за деца в предучилищна възраст. Конкуренцията е жестока: кандидатствали са 1400 души.

„Ако наистина искаме украинците да останат, трябва да положим повече усилия, за да им помогнем да живеят тук“, казва Анна Рулкевич, главен изпълнителен директор на Lux Med, мрежа от здравни клиники, собственост на базираната в Обединеното кралство здравна компания Bupa. „Украинските бежанци биха могли да бъдат божи дар за Полша, предвид демографските предизвикателства на страната“, добавя тя.

За да облекчат жилищната криза, корпорациите даряват хотелски стаи и сгради. Германската промишлена компания Siemens превърна офис пространство от над осем хиляди кв. м във Варшава в подслон за 160 украинци.

Цялата тази подкрепа донякъде изглежда изненадваща. Дясноцентристкото правителство на Полша отдавна има една от най-острите антиимиграционни реторики в Европа. То отказа да приеме търсещи убежище по време на мигрантската криза на континента през 2015 г. Някои групи за подпомагане се оплакаха от расизъм поради тази причина. Без съмнение украинците печелят от близостта и недоверието към Москва, споделяни от поляците. Значителна украинска диаспора се установи в Полша, след като Русия анексира Крим и разпали конфликта в Източна Украйна през 2014 г.

Войната също така променя отношението към имигрантите. Последното проучване на Pew Research Center, проведено от 25 март до 5 май, показва, че 8 от 10 поляци сега подкрепят приемането на бежанци от страни, където хората бягат от насилие и война, спрямо 49-процентен дял през 2018 г. Навсякъде има признаци, че Полша се адаптира за новодошлите. По магазините се появяват надписи на кирилица „говорим украински“. Банкоматите и касите в супермаркетите показват инструкции на езика на съседната държава.

Преди войната Володимир и Зоя Трущенкови живеят в четиристайна къща с градина в Ратне, малък град в северозападна Украйна. Това е родният дом на Зоя. Тя е пенсионер, бивш лекар в спешно отделение, а Володимир все още работи, продавайки резервни части за германска компания за селскостопански машини. „Въпреки че съм пътувал по света, винаги ми е липсвал домът ми“, казва Володимир.

Двойката има три дъщери. Две от тях живеят в Ирпин, предградие на Киев, в комплекс от модерни многоетажни сгради с поддържан жив плет и фонтани. Украински официални лица казват, че руски войници са атакували цивилни, извършвайки зверства в града. Апартаментът, в който дъщеря им Олга живеела със семейството си, сега е представлява само фасада с дупка на мястото на банята.

Във Варшава Олга, майка на 12-годишно и 4-годишно дете, първа си намира работа. В Ирпин тя преподавала английски. Две седмици след пристигането си, докато съпругът ѝ остава в Украйна, за да участва във войната, тя става помощник-учител в основно училище, където помага на украински ученици да се интегрират в класовете. Тя очаква да започне да преподава английски на пълен работен ден, когато учебната година започне през септември.

Не след дълго майка ѝ си намира работа благодарение на медицинското си образование. Lux Med, операторът на здравната клиника, търси служители. Хиляда украински лекари и медицински сестри са кандидатствали за 150 места. Два дни, след като вижда онлайн обява, Зоя си намира работа в един от центровете на компанията във Варшава, който обслужва безплатно 200 украински бежанци на ден. Договорът ѝ е до края на септември.

Въпреки цялата помощ на Полша, Зоя вижда доказателства, че украинците се насочват другаде. Тя помага на мнозина да получат медицински прегледи за кандидатстване за виза за САЩ или Канада.

Нейното собствено семейство също не се е уредило. В украинския град Луцк Оксана Драхан, нейната 38-годишна племенница, работела като счетоводител. Тя обаче не си намира постоянна работа във Варшава, защото не говори полски. С две малки деца Оксана се издържа от чистене на къщи, правене на кукли и плетене на дрехи за продажба онлайн.

Дъщерята на Зоя, 46-годишната Тетяна, която има 18-годишен син, обмисля да се премести в Италия. Там тя ще се събере с другата си сестра, Ирина, която живее в Болоня с петте си деца и съпруга си италианец. Зоя иска да запази семейството заедно и посочва, че пазарът на труда не е толкова силен в Италия. „Ние оставаме тук“, казва тя. И добавя: „поне за момента, после ще видим“.

Съпругът на Зоя също се бори да си намери работа. Володимир издържа само четири часа на първата си работа, монтирайки изолация на тръби в сгради. Работата се оказва твърде натоварваща физически за мъж на 67 години. Тогава той кандидатства за куриер в DHL, но не познава Варшава достатъчно добре, за да се ориентира по улиците. Четири седмици след пристигането си, той още без работа, когато започва да губи надежда. Търсейки в интернет, той се натъква на работа, която буди интереса му – да помага на бежанци във Варшавския център за подпомагане на семейства –  четириетажна сграда в центъра, в която са настанени 132 украинци.

Никой от членовете на семейството не иска да разкрие точно колко пари печели от работата си. Володимир обаче посочва, че той и съпругата му печелят повече, отколкото в Украйна, въпреки че все още парите не им достигат.