Русия има какво да научи от Иран за оцеляването в условия на санкции

Основателят на една от първите ирански рекламни агенции, която се фокусира върху социалните медии, има няколко съвета за руския бизнес, тъй като и неговата страна е подложена на международни санкции: Ще се адаптирате и ще оцелеете, но ще бъде жестоко, пише Bloomberg.

Ахмад Норузи, главен изпълнителен директор на Click, казва, че е било необходимо известно време, за да се приеме, че клиентелата на фирмата от мултинационални компании е изчезнала завинаги, но че скоро са намерили вътрешни заместители. Уловката: годишните приходи са намалели от около 2,3 млн. долара преди санкциите да ударят отново през 2018 г. до 285 000 долара днес.

Русия е член на Г-20, с икономика, която е около седем пъти по-голяма от тази на Иран. Дори и така, като богата на енергийни ресурси страна с население от около 84 млн. души, Иран все още предлага на Русия най-близкия пример за това, което може да се случи в рамките на санкциите, наложени след нахлуването на Москва в Украйна на 24 февруари. 

Техеран е обект на икономически забрани и санкции още от кризата със заложниците в САЩ през 1979 г., но едва след разкриването на тайната програма за ядрено гориво те станаха крайни. На два пъти, през 2012 г. и 2018 г., санкциите почти го отрязаха от световната икономика, като през следващите две години му струваха съответно около 5% и 3,5% от брутния вътрешен продукт.

БВП на глава от населението на Иран спадна след увеличаването на санкциите, в хиляди долари

Основният урок, усвоен с охота от руските официални лица, е, че както страната, така и нейният режим могат да оцелеят, без да се налага да капитулират във външната политика. Опитът на Иран може да съдържа още указания за Русия - от техники за контрабанда в промишлен мащаб до използване на пропуски в санкциите. 

През април Русия беше домакин на необичайно голям ирански търговски форум. В края на миналия месец заместник министър-председателят по въпросите на енергетиката Александър Новак отиде в Техеран, за да разговаря с колегите си, наред с други въпроси, за начините за търговия в местни валути, като се избягва експозицията към щатския долар.

Един високопоставен руски служител от държавния сектор, заяви, че колегите му все по-често правят паралели с опита на Иран като голям производител на петрол в условията на санкции. В началото животът ще бъде труден, според служителя, който помоли да не бъде назоваван поради чувствителността на въпроса. Но след това икономиката ще започне да расте, както се случи през 90-те години на миналия век след разпадането на бившия Съветски съюз. Санкциите, добави служителят, не са толкова страшни.

Ако опитът на Иран е показателен, вероятно санкциите са си страшни. Вярно е, че икономиката се адаптира и животът продължава. Но цената за качеството на живот и потенциала за растеж на страната беше висока. 

Китай - най-голямата надежда за заместване на изгубените пазари, инвестиции и технологии - в крайна сметка разочарова, тъй като не желае да се забърква прекалено директно с вторичните санкции на САЩ. Въпреки че през 2021 г. Китай беше най-големият търговски партньор на Иран, обемът на търговията беше по-малко от половината от 32-те милиарда долара, регистрирани през 2018 г. 

Усилията за заместване на вноса бяха само отчасти успешни. Неспособен да купува модерни самолети например, Иран наблюдаваше със завист как Русия и съседна Турция купуват или вземат на лизинг флотилии от блестящи нови пътнически самолети, за да развият успешни национални въздушни превозвачи, които спомагат за разширяване на външната им търговия и влияние. 

Проектът на стойност 40 млрд. долара за закупуване от Иран на собствена флотилия от самолети на Boeing Co. и Airbus SE, обявен след вдигането на санкциите в резултат на ядреното споразумение от 2015 г., известно като Съвместен всеобхватен план за действие, (Joint Comprehensive Plan of Action - JCPOA) умря заедно с него. Тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп се оттегли от JCPOA и отново наложи санкции през 2018 г.

До края на 2019 г. въздействието върху производството и износа на петрол беше крайно и започна да се възстановява едва през тази година, тъй като вниманието на САЩ се пренасочи към Русия.

Ирак, с който Иран споделя огромно петролно находище с обем 38 млрд. барела, изнасяше малко по-малко петрол от по-големия си съсед през 2010 г. Към края на миналата година Ирак изнасяше над 10 пъти повече и добиваше почти два пъти повече петрол от общото им находище, известно като Manbooj в Ирак и Azadegan в Иран. 

Износът на иракски петрол изпреварва износа на санкционирания Иран с милиони барела дневно

Агенцията Click на Норузи, с клиентела от чуждестранни мултинационални компании, които масово напуснаха иранския пазар през 2019 г., се оказа особено уязвима. Тези, които Норузи е успял да задържи, включително компания за хранителни продукти, трудно внасят суровините, от които се нуждаят, за да произвеждат продуктите си. 

"Затова цифровата кампания, която бяхме планирали за тях, засега е спряна", казва Норузи.

Според Махмуд Хагани, бивш генерален директор за каспийския нефт и газ в Националната иранска петролна компания, силната зависимост от Китай също е повишила разходите на Иран поради липсата на възможност да купува стоки от други страни. Санкциите създадоха лични интереси за тяхното продължаване, тъй като влиятелни ирански олигарси се възползваха от печалбите, които можеха да се реализират от контрабандата и монополизирането на вноса, добави той.

"Иран има много минерални богатства - злато, мед, желязо, но никой не знае кой ги изнася и кой печели от тях", каза Хагани. "Имаме тъмна икономика и те няма да позволят тя да стане прозрачна".

Със сигурност Русия вече е направила корекции в резултат на това, че е обект на американски и европейски санкции след анексирането на Крим през 2014 г., макар че едва тази година те се доближиха до нивата, наблюдавани в Иран. Освен това, разбира се, има големи разлики между Иран и Русия - много по-голяма, ядрено въоръжена държава със 144 милиона души, която се простира от Европа до Далечния изток.

От една страна, Русия е много по-интегрирана в световната икономика, което означава, че тя може да загуби повече от отделянето, отколкото Иран. Потребителите ще загубят лесен достъп до всичко - от италиански костюми до германски автомобили. Значителната автомобилна индустрия на страната вече се срина, тъй като веригите за доставка на чуждестранни компоненти се свиха. Международният валутен фонд прогнозира, че руската икономика ще се свие с 8,5 % през тази година. 

Производство на Transit Van в завода на Ford Sollers в Елабуга, Русия, през 2020 г. Снимка: Bloomberg

По време на санкциите Китай беше ключов фактор за поддържане на износа на ирански петрол, казва Хомаюн Фалакшахи, старши анализатор, отговарящ за иранския петрол и газ в компанията за данни и анализи на суровини Kpler. Това е урок, който Русия вече е извлякла за себе си, увеличавайки продажбите на петрол на Китай от началото на войната, казва той. 

Все пак има някои области, в които опитът на Иран може да послужи за поука.

Една от тях е, че макар отмяната на санкциите и високите цени на петрола да неутрализират въздействието върху бюджетните приходи, тези защитни механизми се разпадат веднага щом цените паднат. 

Втората причина се крие в сложната мрежа, която Иран е изградил, за да избягва санкциите.

Според Фалакшахи Иран съхранява петрол на танкери, които изключват транспондерите си, за да изчезнат в критични моменти, често при достигане на малайзийски води. Там те изпират продукта, като го прехвърлят на други кораби, които могат да преминат открито през Малакския проток, за да доставят маскирания петрол на азиатските пазари.

Също толкова важен е опитът, който Иран е натрупал в ротационното затваряне на петролни кладенци, които, ако бъдат спрени за повече от няколко месеца, могат да бъдат трайно повредени. 

Тъй като голяма част от руския добив се намира в северната част на Урал, където зимите могат да бъдат екстремни, този проблем е по-остър, отколкото в горещите пустини на Иран, където суровият петрол остава по-малко вискозен.

"Толкова голямо намаляване на производството никога не е правено в Русия", казва Фалакшахи. 

Тези по-ниски температури, съчетани с много по-голямата експозиция на Русия към световните вериги за доставки, вероятно ще създадат някои предизвикателства за президента Владимир Путин, с които дори Иран не се е сблъсквал.