Защо Путин е изправен пред "повече НАТО" и в Арктика след нахлуването в Украйна

Звукът от стрелба отекваше около норвежките фиорди докато редица шведски и финландски войници, разположени легнали зад валове сняг, се целеха с пушки и ракетни установки към близките хълмове, готови за вражеска атака.

Учението през март беше първият път, когато сили от Финландия и Швеция сформираха комбинирана бригада в планирано учение на НАТО в арктическата част на Норвегия, известно като „Студен отговор“. Нито една от страните не е член на НАТО. Учението беше дълго планирано, но инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари добави интензивност към военната игра.

„Бихме били доста наивни да не признаем, че съществува заплаха“, каза шведският майор Стефан Нордстром пред "Ройтерс". „Ситуацията със сигурността в цяла Европа се промени и ние трябва да приемем това и трябва да се адаптираме."

Това чувство за заплаха означава, че президентът Владимир Путин, който предприе това, което той нарича "специална операция" в Украйна, отчасти за противодействие на разширяването на алианса на НАТО, може скоро да има нов съсед от НАТО.

Финландия има граница от 1300 км с Русия. В телефонен разговор на 28 март президентът на страната Саули Ниинисто поиска от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг подробности за принципите и стъпките за приемане на нови членове, написа той във Facebook. Лидерите на Финландия са обсъдили възможното членство с "почти всички" 30 членки на НАТО и ще внесат преглед на политиката в парламента до средата на април, каза пред "Ройтерс" външният министър Пека Хаависто.

Ръководството на финландската Центристка партия се обедини около потенциална кандидатура за членство в НАТО, съобщи Bloomberg в събота. Партията, младши член в петпартиен кабинет, управляван от социалдемократическия премиер Санна Марин, е ключова политическа сила във Финландия с широка подкрепа в селските райони. Партията преди това не се е застъпвала за присъединяване към блока, вместо това традиционно клони към насърчаване на търговски отношения с Русия.

Нейният лидер, министърът на финансите Аника Саарико, в събота поиска от партийните лидери одобрение да вземат всякакви решения в областта на сигурността, които счетат за необходими, включително молба за присъединяване към НАТО, ако правителството пожелае да предприеме тази стъпка. Тя беше подкрепена от министъра на отбраната Анти Кайконен.

„Средата за сигурност на Финландия се промени в ранните часове на 24 февруари, когато Русия започна атаката си“ срещу Украйна, каза Саарико в реч, разпространена по имейл в събота. „Два крайъгълни камъка на нашата сигурност – основан на правила международен ред и функциониращи отношения с Русия – се сринаха под краката ни."

Центристката партия трябва да вземе официално решение по предложението на Саарико през уикенда.

Сред най-големите партии във Финландия опозиционната Национална коалиция е привърженик на НАТО от години, докато социалдемократите преоценяват позицията си за избягване на идеята за членство. Антиимиграционната финландска партия, също в опозиция, стана привърженик на влизането в НАТО след атаката на Русия.

Швеция – дом на основателя на Нобеловата награда за мир и страна, която не е участвала във война от 1814 г. – е по-колеблива. Но скорошно проучване на общественото мнение за голяма шведска телевизия установи, че 59% от шведите искат да се присъединят към НАТО, ако Финландия го направи.

За някои в алианса двете страни, притиснати между Русия и членката на НАТО Норвегия, вече са партньори. Американският генерал Дейвид Бергер, който е комендант на Корпуса на морската пехота на САЩ, каза пред репортери по време на учението, че – оставяйки политиката на членство настрана – те са били братя по оръжие по време на обучението.

„За морските пехотинци, на тактическо ниво... няма разлика“, каза Бергер. "Просто трябва да знам, че отрядът там, те ми пазят гърба. Те ме покриват."

Столтенберг обяви в началото на март, че сега НАТО споделя цялата информация за войната в Украйна с Швеция и Финландия. И двете страни редовно присъстват на срещите на НАТО. На ученията в Норвегия Столтенберг каза, че „никоя друга държава в света“ не е по-близък партньор.

Но той отбеляза важна разлика: „Абсолютните гаранции за сигурност, които предоставяме на съюзниците от НАТО, са само за съюзниците от НАТО“.

Като не-членки, общото население на Финландия и Швеция от 16 милиона няма защитата на гаранцията на НАТО, че атаката срещу един съюзник е атака срещу всички.

Москва не отговори на искане за коментар за тази история. Кремъл многократно предупреждава и двете страни да не се присъединяват към НАТО. На 12 март руското външно министерство заяви, че "ще има сериозни военни и политически последици", ако го направят, според руската информационна агенция Интерфакс.

Столтенберг каза, че би било възможно да се допуснат Финландия и Швеция "доста бързо". НАТО не коментира какво би представлявал бърз процес; Говорител на Министерството на отбраната на САЩ каза, че всяко решение ще бъде взето от самите страни, но присъединяването им ще трябва да бъде съгласувано от всичките 30 съюзници.

„Президентът Путин иска по-малко НАТО по границите на Русия“, каза Столтенберг през януари, имайки предвид и повече съюзнически войски в Югоизточна Европа, Полша и Балтийските страни. "Но той получава повече НАТО."

Спомени от войната

На повече от 1000 км югоизточно от ученията на НАТО, 80-годишният Марку Куусела познава истинската война. Пенсионерът, който живее в Иматра, град на границата на Финландия с Русия, беше евакуиран в Швеция заедно с брат си като бебе, след като баща му беше убит при руска инвазия.

Те се върнаха във Финландия едва след края на войната.

„Винаги е в съзнанието ми“, каза Куусела, посещавайки гробището, където е погребан баща му. В очите му бликнаха сълзи. "Как щеше да е да имаш баща."

Около 96 000 финландци, или 2,5% от населението, загинаха в борбата срещу руската инвазия в две войни между 1939 и 1944 г. Общо 55 000 деца загубиха бащи и над 400 000 души загубиха домове, тъй като около 10% от територията на страната беше отстъпена на Москва.

Но финландците, воюващи под прикритието на гъстата гора, отблъснаха руснаците и оттогава Финландия има ясна цел: силна отбрана и приятелски отношения с Русия.

Страната изгради наборна армия – има около 900 000 мъже и жени в резерв – и според Международния институт за стратегически изследвания, една от най-големите артилерии в Европа.

Години наред финландците и руснаците си взаимодействат широко. Тази година Иматра планираше да отпразнува 250-годишната история на финландския туризъм след посещението на Екатерина Велика, руската императрица, през 1772 г.

Сега граничната гара Иматра е пуста, сергиите не се използват. Финландската служба за сигурност, известна като Supo, казва, че военните ресурси на Русия в момента са съсредоточени върху Украйна и нейните вътрешни операции, но предупреждава, че ситуацията може да се промени бързо.

Инвазията в Украйна предизвика почти 3000 молби от финландци за присъединяване към местни асоциации на резервистите, както и почти 1000 в женските групи за готовност за спешни случаи, казаха групите.

Един от кандидатите е Пиа Луме, 48-годишна координаторка на финландската национална агенция за образование, която живее близо до Иматра. Тя си припомни военните спомени на баба си.

„Мисля, че всички ние, финландците, споделяме... волята да поддържаме тази страна“, каза Луме.

Финландия е една от малкото европейски държави, които поддържат национален спешен резерв с гориво, храна и лекарства. Изграждането на аварийни убежища под всяка голяма сграда е било задължително от Втората световна война. Страната казва, че в нейните 54 000 убежища има място за 4,4 милиона от 5,5 милиона население.

Подкрепата на финландците за присъединяване към НАТО нарасна до рекорден брой през последния месец, като последното допитване на обществената телевизия Yle показва 62% от респондентите "за" и само 16% "против".

Supo, службата за сигурност, заяви на 29 март, че Финландия трябва да се предпази от потенциално руско отмъщение срещу дискусиите в Хелзинки за присъединяване към НАТО или от намеса в обществения дебат.

„Не е нужно да вземаме никакви бързи решения в собствената си защита, но със сигурност евентуално заявление за членство може да доведе до превръщането ни в мишена на намеса или хибридни действия“, каза Хаависто пред "Ройтерс" в интервю. „Финландия трябва да се подготви за това и също така да изслуша как биха реагирали страните от НАТО“.

Кризисни комплекти

Швеция, която твърди, че необвързаността е послужила добре на народа ѝ, по-бавно разглежда Русия като заплаха – например, тя позволи на разходите за отбрана да паднат и аварийните убежища да станат почти неизползваеми след Студената война. Но и там настроението се променя.

След като Русия нахлу в Крим през 2014 г., правителството ускори превъоръжаването и увеличи военната сила на остров Готланд, близо до щаба на руския Балтийски флот. То също така въведе отново ограничената военна служба през същата година.

Стокхолм заяви по-рано този месец, че почти ще удвои разходите за отбрана до около 2% от БВП и обновява мрежа от аварийни бункери, за да приюти до седем милиона души. В момента има около 65 000 убежища, предимно в частни домове.

Около 71% от шведите са притеснени от нарасналата военна заплаха от Русия – спрямо 46% през януари – според проучване на социологическата агенция Demoskop за всекидневника Aftonbladet от 2 март.

Три търговски вериги казаха за "Ройтерс", че продажбите на продукти за подготовка за извънредни ситуации отново са се ускорили след нарастването в началото на пандемията от COVID-19.

„Продажбите на кризисни комплекти, радиостанции, водни филтри и контейнери за вода – почти всичко – се увеличиха“, каза Фредрик Штокхаус, основател на Criseq, шведски онлайн магазин. Шведската статистическа служба не измерва продажбите на това ниво на детайлност.

Ако някоя от страните реши да стане член на НАТО, Финландия изглежда е готова да тръгне първа, казват дипломати и политици. Външният министър Хаависто каза, че води "почти ежедневни" разговори с шведския си колега по темата.

„Не би било идеално Финландия да влезе сама, защото тогава всички рискове в процеса на кандидатстване ще бъдат върху Финландия“, каза Мати Песу, анализатор по външна политика във Финландския институт по международни отношения.

В Швеция правителството и опозицията правят анализ на политиката за сигурност, който се очаква през май. Премиерът Магдалена Андерсон подчерта по националната телевизия на 30 март, че е "важно да изчакаме и да видим до какви изводи ще стигне". Управляващите социалдемократи са против присъединяването, но четири опозиционни партии го подкрепят.

Лидерът на втората по големина опозиционна партия в Швеция заяви в събота, че ако съседна Финландия кандидатства за присъединяване към НАТО, ще предложи неговата партия да промени позицията си в полза на шведското членство, каза той за всекидневника Svenska Dagbladet. Промяната на позицията на Партията на Шведските демократи би означавала промяна към парламентарно мнозинство в полза на дълго неутрална Швеция да се присъедини към алианса.

„Тогава (ако Финландия кандидатства) моята амбиция е да отида в партийния съвет с искане да променим решението си“, каза в интервю лидерът на шведските демократи Джими Акесон, цитиран от изданието в събота.

Въпреки това статутът на Швеция на необвързаност е все по-замъглен, каза Анна Висландер, директор за Северна Европа в мозъчния тръст на Атлантическия съвет.

„Ако погледнете, ние се подготвяме да срещнем противника заедно и мисля, че няма съмнение в кой лагер сме“, каза тя. „Виждате предупрежденията, които Русия отправи, така че няма съмнение и от тяхна страна."