Пол Ромър за ролята на пазарите и мястото на общностите

Пол Ромър, професор по икономика в NYU Stern School of Economics, нобелов лауреат и бивш главен икономист на Световната банка. Иска ми се да започнем с големия въпрос в икономиката свързан с производителността. Дали можем да се надяваме, че ще я повишим през идващите месеци, години или страховете от рецесия ще провалят подобни очаквания?

Мисля, че можем да повишим производителността. Винаги съм твърдял, че икономиката ни може да расте по-бързо. Но трябва внимателно да помислим кои ще са работещите политики в бъдеще, какво се изпробвали, а не е проработило.

Свидетели сме на много иновации, свидетели сме на появата на фирми, които откровено подкопаха доверието на потребителите. Ако се замислите за цялата интернет революция, то вероятно единствената нейна рожба, на която хората наистина се доверяват е Уикипедия, а това е организация с идеална цел издържаща се с дарения.

Разговарял съм с мнозина относно решаването на проблемите с киберсигурността, с идентификацията и докато се водеше разговора брат ми попита: А не може ли някоя компания да го направи? Отговорих му: Не, никога не бих се доверил на компания да направи такова нещо, защото вече няколко пъти сме си патили от това.

Трябва да измислим как да използваме тази технология чрез подходящите средства, така че да даде тя своя принос за качеството на живот.

Реално ние сме направили тази размяна, при която корпорации заемат ниши, в които правителството не се справя. Например дебата за изкуствения интелект, който се свежда до това коя компания ще успее и не се говори за правителството.

Смятам, че наистина в момента протича една промяна.

Започваме да се връщаме към идеята, че правителството не е съвършено, но то може да върши добре някои неща и вероятно е в по-удачна позиция да помогне – например за съживяването на производството, нещо което започваме да виждаме с чиповете и някои регулации.

Ако успеем да преодолеем тази идеологическа патова ситуация относно кой и как да направи това, то правителството ще може да предприеме нещо. Както при въвеждането на интернет, както при космическата надпревара.

Дали дебатът е изцяло идеен? Мнозина умни икономисти, ваши колеги излагат емпирични данни, сочещи точно обратното.

Смятам, че гледаме на тези данни с конски капаци. Трябва да видим цялостната картина.

Една нация която расте е нация, в която хората живеят по-дълго. А още преди ковид, ние имахме проблем с намаляването на продължителността на живота в нашата страна. Ние се проваляме в превръщането на технологиите в широко споделено подобряване на качеството на живот.

Има и теза, че отчасти заради икономистите, които спорят твърде много или заради позицията „пазарът ще си свърши работата“, не се вижда мястото на общностите, на сдруженията и дори на самото правителство.