Ник Клег от META за прехода към метавселената, част 1

Променихте името. Очевидно сте променили и целия бизнес. Докъде стигнахте в процеса на промяна от традиционна компания за социални медии към нещо съвсем различно.

В процес на преход сме защото, изграждането на метавселената не е работа за ден. Ще отнеме години.

Намираме се съвсем в началото на създаване на метавселената. Това е велик преход за всички нас – от телефон в ръката си до това да поставим нещо на носа си и да общуваме помежду си като холограми.

Всичко това ще се реализира в бъдеще. Но ще отнеме милиарди долари инвестиции. Ще са необходими някои успехи, някои неуспехи, стъпки напред, стъпки назад.

Но в същото време, нашите съществуващи бизнеси, нашите приложения, Facebook, Instagram, Messenger, WhatsApp се справят изключително добре. Имаме повече човешки същества, които използват нашите приложения - 3.7 милиарда всеки месец, над 2 милиарда всеки ден в WhatsApp, почти 2 милиарда всеки ден във Фейсбук, 2 милиарда всеки месец в Instagram. И това са огромни числа.

Тези приложения продължават да набират популярност, защото реагират на един прост човешки инстинкт - хората обичат да използват технологии. В този случай те са безплатни за използване, защото това е бизнес, за който се плаща от реклама. Хората обичат да общуват със семейството и приятели и да споделят неща с тях. И точно за това са създадени тези приложения.

Дали вашата способност за монетизиране, грозна дума, но знаете какво имам предвид, да печелите пари от тези неща, е ограничена от опасенията за неприкосновеността на личните данни  и регулациите в Европа и в Съединените щати?

Има едно огромно махало на технологичната еуфория. В миналото, когато технологиите не можеха да сгрешат, спомнете си епохата на Арабската пролет, когато всичко светло и красиво и се приветстваше защото бе създадено от технологиите.

А сега, разбира се, махалото отиде доста рязко в обратна посока и всичко лошо, независимо дали става дума за избори или резултат от референдум, който хората не харесват, или някакво бедствие, се приписва на социалните медии.

Това махало може да спре, защото крайният оптимизъм и крайният песимизъм са еднакво глупави, ако има регулации. Съществуват въпроси като защитата на личните данни, правила за съдържанието, преносимост на данните, правила за работата социалните медии по време на избори и т.н. Всички тези правила трябва да се определят не от технолози, не от инженери от Западното крайбрежие, а от законодателната власт, от законодателите, избрани от избирателите.

Това е процесът в момента. Най-напредналата му версия в Европа. Но този дебат във Вашингтон не създава законодателство толкова както в Брюксел, Лондон и Австралия. Виждате това преминаване към регулиране. Подозирам, че част от него няма да работи много добре и няма да издържи проверката на времето. А други части от регулацията ще имат смисъл и ще издържат теста на времето.