Хенри Кисинджър, който преведе САЩ през кризите на 70-те години, е починал

Почина Хенри Кисинджър, детето бежанец, което се издигна до държавен секретар на САЩ и определяше американската външна политика през 70-те години на миналия век със стратегиите си за прекратяване на Виетнамската война и сдържане на комунистическите държави. Той беше на 100 години.

Починал е в сряда в дома си в Кънектикът, се казва в изявление на Kissinger Associates.

Професорът и дипломат от Харвардския университет беше възхваляван заради ролята си в отварянето на Китай към Запада, затопляне на отношенията със Съветския съюз и инициирането на споразумения за контрол на въоръженията по времето на републиканските президенти Ричард Никсън и Джералд Форд.

Той си навлече гнева на мнозина за това, че подкрепи масираните бомбардировки във Виетнам и Камбоджа, подкрепи авторитарния режим на чилийския президент Аугусто Пиночет и си затвори очите за геноцида в Източен Тимор и Бангладеш.

Евреин, избягал от нацисткото преследване в родната си Германия през 1938 г. на 15-годишна възраст, Кисинджър развива консервативни възгледи, които доминират при вземането на решения в правителството.

Според неговата доктрина за реална политика дипломацията и силата трябва да се използват за постигане на баланс на силите. Той не зачиташе идеализма при формулирането на външната политика, което го поставяше в противоречие със защитниците на правата на човека през осемте години на поста съветник по националната сигурност, а по-късно и като държавен секретар.+

Още по темата

Разговор с Хенри Кисинджър: кибервойната, част 4

Разговор с Хенри Кисинджър: AI, част 3

Разговор с Хенри Кисинджър: Европа, част 2

Разговор с Хенри Кисинджър: Суперсилите, част 1

През призмата на "песимизма и мрачната представа за човечеството" Кисинджър вижда ролята на политиците "не в това да направляват света по някакъв предначертан път към всеобща справедливост, а в това да противопоставят сила срещу сила, за да обуздаят различните агресии на човешките същества и да се опитат, доколкото могат, да предотвратят катастрофата", пише Бари Геуен в "Неизбежността на трагедията: Хенри Кисинджър и неговият свят" (2020).

Кисинджър използва този подход, за да оправдае политическите решения от Студената война в отдалечени театри на конфликти като Виетнам, Чили и Близкия изток. "Ако трябва да избирам между справедливост и безредие, от една страна, и несправедливост и ред, от друга, винаги бих избрал второто", казва Кисинджър неведнъж, заимствайки от писателя Йохан Волфганг фон Гьоте.

Критиците смятат, че неговата целенасочена отдаденост на ограничаването на съветската хегемония, независимо от всичко, е морален провал в преследването на това, което той смята за по-висша кауза.

"Най-съществената черта на Кисинджър, която лежи в основата както на неговата личност, така и на политиката му, беше интелектуалната му блестяща способност, която дори най-яростните му критици признават", пише Уолтър Айзъксън в "Кисинджър: Кисинджър: "Биография" (1992 г.). "В случайни разговори или на официални срещи той умееше да преплита нюанси и прозрения по начин, който издигаше дискусиите на по-високо ниво."

Още по темата

Мънгър, майсторът на лаконичния изказ, за политиката, живота и криптовалутите

Дясната ръка на Бъфет Чарли Мънгър е починал

Мястото на Кисинджър в американското общество понякога надхвърля рамките на дипломацията. Ученият държавник, който никога не губи немския си акцент и носи характерните за него черни очила с рогови рамки, придобива почти култов статут в началото на 70-те години на миналия век, като често засенчва самотния Никсън, търкайки рамене с висшето общество на вашингтонския Джорджтаун и срещайки се с изпълнителките Джил Сейнт Джон, Кандис Берген и Шърли Маклейн.

"Властта е най-добрият афродизиак", обяснява той.

Като съветник на Никсън по националната сигурност Кисинджър създава процес на правене на политика, основан на секретност и изключване, като се съобразява с презрението на шефа си към бюрокрацията, заобикаляйки Държавния департамент и служителите на отбраната. Според Айзъксън Никсън и Кисинджър ефективно управляват външната политика от Белия дом, като предават послания на международните лидери, без да информират отговорните служби.

Той също така се е възползвал от параноята на Никсън, като е разпоредил подслушване на подчинени и журналисти с цел установяване на източника на изтичане на информация. Експанзивното използване на наблюдение от Белия дом води до оставката на президента през 1974 г. заради скандала "Уотъргейт", породен от опит за подслушване на централата на Националния комитет на Демократическата партия.

Затопляне на отношенията с Китай
Като размразява отношенията на САЩ с Китай и постига разведряване със Съветския съюз, Кисинджър постига така наречената "триъгълна дипломация". Използвайки разрива между двете комунистически държави, администрацията на Никсън изважда Китай от дипломатическата му изолация и принуждава Съветския съюз да промени външната си политика.

Кисинджър прави тайни пътувания до Китай през 1971 г., за да подготви посещението на Никсън през следващата година. Дипломатическият преврат зашеметява американската общественост, която за пореден път се радва на потайността на Кисинджър.

Триъгълният подход е завършен, когато Кисинджър договаря споразумението, което ще изкристализира сближаването със Съветския съюз: Договора за противоракетна отбрана (ПРО) от 1972 г., подписан от Никсън и съветския генерален секретар Леонид Брежнев. Двете правителства се задължават, с надеждата да охладят надпреварата във въоръжаването, да не разполагат широкомащабни защитни средства срещу стратегически балистични ракети.

Договорът за ПРО е в сила в продължение на 30 години до 2002 г., когато САЩ се оттеглят от споразумението. След атентатите от 11 септември 2001 г. президентът Джордж Буш заяви, че договорът възпрепятства способността на Америка да се защити от бъдещи атаки на терористи или разбойнически държави.

В изявление от сряда вечерта Буш заяви, че Кисинджър "е работил в администрациите на двама президенти и е съветвал много повече. Благодарен съм за тази служба и съвети, но най-благодарен съм за неговото приятелство."
В по-късните години вниманието на Кисинджър, както и на неговите наследници във Вашингтон, се насочва към Азия.

През 2011 г., когато той навършва 88 години, е публикувана книгата му "За Китай", която съдържа 600 страници, посветени на историята и дипломацията на страната. В интервю на Форума за нова икономика на Bloomberg през 2020 г. той предупреждава, че САЩ и Китай "все повече се насочват към конфронтация" и рискуват да тласнат света "към катастрофа, сравнима с Първата световна война". През юли 2023 г., на 100-годишна възраст, Кисинджър се среща с китайския президент Си Дзинпин в Пекин, за да обсъди отношенията между САЩ и Китай в качеството си на частно лице.

Още по темата

Китай привлича Кисинджър за посредник в отношенията със САЩ

Кисинджър е по-голям оптимист за отношенията САЩ-Китай

Доктрината Байдън между Кисинджър и Сорос