Безспорно има криза на ценностите, за да се стига до намаляване на броя на населението. Става дума за комплексно действащи фактори и в никакъв случай не може да се твърди, че само икономическите процеси са в основата на демографския срив. Опитите, само чрез икономически механизми или чрез социални механизми, да подобрим демографските показатели са обречени. Това каза доц. Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека при БАН, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Трябва да има цялостен, нов поглед върху тези демографски процеси, за да смятаме, че в перспектива можем да повлияем на тези процеси". "Нужен е един комплексен подход. Няма как с работа на парче да решим демографския проблем. Очевидно е, че социалните помощи не са адекватни като механизъм за преодоляване на демографската криза". 

Спадът на населението, сам по себе си, не е голям проблем, но е проблем това, че този процес, протичащ в световен мащаб, има различни посоки в отделните части на света. Така възникват диспропорции, които застрашават определени аспекти на статуквото и на сигурността в региона, подчерта Ташев. "От тази гледна точка демографските процеси са важни, но те не трябва да се абсолютизират". 

"Ако човек прочете програмата на всички политически формации ще види колко е "важна и опасна демографската криза". А аз веднага ще ви кажа, че според мен няма демографска криза. Мога да се аргументирам - защото демографските процеси не протичат изолирано и сами за себе си. Ако приемем, че те са последица от други процеси, то тогава, ако говорим за криза, то тя е в процесите, които провокират тези демографски последици, а не в самия резултат, който е неизбежен при тази ситуация". 

И в демографията, и в социологията има сблъсък на мнения и няма единна позиция за това каква е причината за настоящите демографски процеси. Преобладава твърдението, че икономическата криза е в основата на сегашния срив на населението. Но благоденстващи страни като Германия, като Япония, също имат демографски проблеми, които не са по-малки от българските, изтъкна доц. Спас Ташев. "Нещо повече - не е много политкоректно да се говори за етно-демография - но ние, в съвременен аспект, даваме демографията за цялото население. Но в Западна Европа имаме голяма емиграция. Виждаме, че има проблеми с адаптацията на второ, трето и дори четвърто поколение емигранти - възникват капсулирани общности".

"Ако се направи едно разслоение на всички демографски процеси в тези общности ще се види, че една част от тези емигранти - второ, трето поколение - дават своя демографски принос за изравняване на демографските процеси и те са леко по-добре от нас, но ако вземем предвид коренното население в Западна Европа, което е благоденстващо, ще видим, че те демографски в никакъв случай нямат по-добри показатели, отколкото българският народ като цяло". 

В миналото децата, освен емоционална потребност, са били и фактор на труда - производствена сила, допълни демографът. "Тях са ги използвали за работа на полето, в търговията. В наши дни такава потребност няма и основната потребност е емоционална - естествената необходимост на човек да продължи своя род. И тук възниква темата за демографския преход".

"Смята се, че с подобряването на начина на живот, с по-доброто здравеопазване, имаме удължаване на човешкия живот, намаляване на смъртността, но и намаляване на раждаемостта. Тоест, това са едни естествени процеси. Това, обаче, заляга в теорията за демографския преход. В последните години се заговори за втори демографски преход или пък за фази на демографския преход". 

В миналото, когато намалява раждаемостта, родителите смятат, че с намаляване на броя на децата, те ще дадат едно по-качествено поколение, ще инвестират в тяхното образование - т.е. по-малко деца, но по-голяма инвестиция в образование, за да получат те по-добра реализация в бъдеще, а и евентуално да се погрижат за техните старини, допълни доцент Ташев. "В съвременния свят, в модерния живот, всъщност се оказва, че понятието остаряване на населението вече е доста с по-размити граници. Например лица на 50-годишна възраст в миналото са се разглеждали като отпаднали от контингента на продуктивното население, а днес все още се смята, че при тях има личностно развитие. Тоест, хората инвестират в своето личностно развитие и смятат, че могат да дадат още на обществото и реализирайки себе си в живота се оказва, че времето, в което е можело да създадат семейство и да имат деца вече е безвъзвратно отминало".

"Би могло да се спори дали това е вид егоизъм, дали са новите ценности. Според мен безспорно има криза на ценностите, за да се стига до намаляване на броя на населението. Но това са едни комплексно действащи фактори и в никакъв случай не мога да твърдя, че само икономическите процеси са в основата, ако говорим за демографска криза, и от тази гледна точка опитът само чрез икономически механизми или чрез социални механизми да подобрим демографските показатели смятам, че са обречени". 

Трябва да има цялостен, нов поглед върху тези демографски процеси, за да смятаме, че в перспектива можем да повлияем на тези процеси, категоричен бе събеседникът. 

Демографските процеси в света не са еднакви. Ако в Европа, в богатата част на света имаме намаляване на населението, то все още в други региони на света - основно Африка и Азия имаме все още демографски взрив, добави гостът. "Имаме неравномерно развитие на икономическите показатели с развитието на населението. Икономическите показатели изостават, поради което новопоявилото се население не може да намери своята реализация там и порати това естествено възниква един емиграционен натиск, за което е добре да се говори".

"Често пъти говорим за бежански натиск, но в дъното на тези бежански вълни, дори и да говорим, че те са продукти на конфликти и на войни, причината за тези конфликти и войни са до голяма степен тези икономически отношения, да не говорим за засушаването и за климатичния фактор, който и в перспектива ще създава огромни проблеми в изхранването на това население". 

Доц. Спас Ташев каза и че има "някои оптимистични теории, че в света като цяло към 2076 (незнам точно как са го определили, че е 2076), но да кажем към 80-те години на настоящото столетие, в света вече ще спре да нараства населението и ще започне неговото постепенно намаляване. Когато стигнем до тази фаза, вече няма да е проблем диспропорцията на населението. Но поне в перспектива от 50 години, ние безспорно трябва да се погрижим за нашата социална сигурност, нашата миграционна сигурност, трябва да има миграционен контрол, за да може миграцията наистина да бъде източник на блага". 

"Не съм сред тези, които казват, че миграцията е вредна, но е добре да се приемат такива мигранти, които могат да получат своята реализация на пазара на труда, да дават принадена стойност и  да допринасят за развитието на обществото". 

Защо ако се приеме, че демографските процеси са последица от криза в ценностната система, еднакво важни в управлението на демографските процеси са, редом с политиките на социалното министерство и министерството на образованието, на финансите, на културата? Защо трябва да се "възпитават ценности, които да носят демографска отговорност"? Каква трябва да бъде адекватната социална и демографска политика на България? Наблюдава ли се обръщане на негативните тенденции в държави като Унгария, където се дават значителни субсидии за новородено? Има ли държави в света, които са успели да обърнат тенденцията, когато стартира процес на намаляване на раждаемостта? Имат ли резон твърденията, че България рискува да изчезне от картата на света след няколко десетилетия, ако демографските процеси запазят своя темп и посока? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате  тук.