Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Катев: Философията на Бюджет 2022 е правилна, но дяволът е в детайлите

Красимир Катев, финансист и бивш зам.-министър на финансите, в "Светът е бизнес", 27.01.2022

21:12 | 27 януари 2022
Обновен: 10:18 | 28 януари 2022
Автор: Галина Маринова

Философията, заложена в новия бюджет, за увеличаване на капиталовите разходи за сметка на рязко намаляване на нелихвените разходи, е правилен микс, но от тук нататък дяволът е в детайлите. Така коментира Бюджет-2022 Красимир Катев, финансист и бивш зам.-министър на финансите, в ефира на предаването "Светът е бизнес" на Blomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. "Бюджетът е доста добре обмислен, сравнително реалистичен и балансиран", но той може да се разгледа като средносрочна прогноза за тренда до 2024 година.

"Има кратко, макар и закъсняло увеличение на разходите в първите шест месеца на тази година, което е по-скоро свързано с наследството на ковид. Но след това, средносрочно, за 2023 и 2024 година се планира рязко намаляне на текущите нелихвени разходи за сметка на увеличение на капиталовите разходи, които се обеща да бъдат харчени прозрачно. ". 

Ако се харчат прозрачно и правилно тези пари, би трябвало това да доведе до доста сериозен, мултиплициращ ефект в ръста на БВП. 

"Капиталовите разходи от 11% през 2021 стигат до 13% през 2022, а два процента не са малко. Това са едни почти милиард лева. След това скачат на 16,4% през 2023 година и на 17,1% през 2024 година. Тоест, като философия ако се акцентира на капиталови разходи, е правилно, вместо да се харчи за потребление". 

Ако направим дисекция и погледнем текущите нелихвени разходи, там също ще видим сравнително консервативен тренд от 81,4% миналата година се вдигат на 82,9%, но в това число влизат временните мерки срещу ковид, подчета гостът. 

"По-важно е, че през 2023 и 2024 година тези текущи нелихвени разходи падат съществено до 79,4% и съответно 78,4% - с почти три процента спрямо 2021 година. Това е един радващ тенд, който не се коментира толкова много". 

Това, че текущите нелихвени разходи спадат, след временното покачване поради Covid, ми вдъхва увереност, че инфлацията и бюджетните дефицити в България до 2024 година ще бъдат овладени, категоричен бе събеседникът. "При положение, че декларираната ни цел е да влезем в еврозоната, е неразумно да не спазваме бюджетна дисциплина".

Следващите две години - 2023 и 2024 са особени и трябва да сме изрядни, предвид плановете за присъединяване към еврозоната. Това трябва да е най-големия външнополитически приоритет на правителството, добави Катев. "Влизането ни в еврозоната има много ясен геополитически контекст и това е силен геополитически анонс. Като второстепенен приоритет трябва да е влизането ни и в Шенген". 

"Две години - две години и половина трябва да има някаква стабилност, за да може бизнесът да се пренастрои и да работи". 

Инфлацията е проблем, но аз съм на мнение, че тя е по-скоро временна, каза гостът. "Базовият ефект е очевиден, а и силният ръст на възстановяването също е фактор". По-голяма тежест имат нарушенията във веригите за доставки и естествено резкият скок в цената на енергоносителите. Всички тези фактори имат по-скоро временен характер. 

Прогнозата на Катев за инфлацията в България през 2022 година е, че тя може да стигне и 8%, но каза, че се надява тя да падне до 3,5-4% към края на годината, а средносрочно да се укроти на 2,5-3%. "Това е поради факта, че сме все по-интегрирани с еврозоната и ЕС, където инфлацията няма да достигне до неразумни нива".

Решението за увеличаване на максималния осигурителен доход е оправдано, предвид структурния проблем, който имаме със застаряващото население, смята гостът. По думите му в много държави дори няма таван, а IT секторът е "последният, който трябва да се оплаква". "Като цяло това е правилна мярка, която е в тон и унисон и с инфлацията, и с увеличението на минималната работна заплата, на осигурителния праг".

Увеличението на минималната работна заплата е адекватно, макар и леко агресивно, но това е стъпка в посока изсветляване на икономиката, защото "все още има някакви кешови плащания". Това е стъпка, която адресира инфлацията, но цели и да подобри конвергенцията. Това беше една от главните пречки България да не се обсъжда даже да бъде приета в еврозоната, обясни експертът. 

"Най-важният риск пред икономиката ни в момента е повишаването на цените на енергоносителите... Рискът е цената на енергоносителите да не спадне дълго време. В България икономиката е доста енергоемка и ако не паднат цените и няма адекватни мерки да станем по-енергийно спестяващи, може да се отрази в спад на икономическия растеж и евентуално в по-голяма криза". 

Данъчната система в България работи добре, плоският данък работи добре и няма причина той да бъде променян. След пет-шест години той може да бъде променен, "когато сме влезли и сме се закотвили в еврозоната", но това ще стане години след влизането ни в монетарния съюз.

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.