Меркел насърчи страните от Западните Балкани да продължат по трудния път за членство в ЕС

Марин Лесенски, програмен директор Програма „Европейски политики и гражданско участие“ в институт "Отворено общество", „В развитие“, 17.09.2021

16:33 | 17 септември 2021
Обновен: 12:02 | 20 септември 2021
Автор: Александра Попова

В началото на тази седмица германският канцлер Ангела Меркел отиде на посещение в Сърбия и Албания, където се срещна с представителите на страните от Западните Балкани. Посещението на Меркел имаше двойно значение: от една страна да се сбогува с лидери, с които е общувала толкова време. От друга беше важно да се увери, че Западните Балкани ще останат по пътя на европейската интеграция, въпреки трудностите, които срещат по редица причини. Меркел даде ясен сигнал на нейните наследници, че трябва да запазят фокуса на немската външна политика върху Балканите. Това каза Марин Лесенски, програмен директор Програма „Европейски политики и гражданско участие“ в институт "Отворено общество", в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки. 

Страните от Западните Балкани се различават в степента си на напредък за присъединяване в ЕС. Имаме страни, които вече преговарят за членство като Черна гора и Сърбия. Други държави като Северна Македония и Албания са официални кандидат-членки, но договорите засега са поставени на пауза. Косово и Босна и Херцеговина са потенциални кандидати, но все още са далеч от перспективата за членство в ЕС.

Марин Лесенски е на мнение, че Меркел се е опитала с посещението си в Белград да насочи вниманието към двустранните отношения между Сърбия и Косово. Белград има собствени виждания как да се развива, като има по-тесни отношения с Китай и Русия. В страната се наблюдава тенденция, където перспективата за членство в ЕС не е толкова популярна сред населението. 

Друга тема от разговора бе свързана с Берлинския процес и проекта "Отворени Балкани".

"Берлинският процес и „Отворените Балкани“ са по-скоро паралелни процеси. В „Отворени Балкани“ имаме три страни – Албания, Сърбия и Северна Македония. Другите държави от региона не се присъединиха към този процес, тъй като имат опасение, че  инициативата може да се окаже заместник на истинското членство в ЕС. Сред другите притеснения е хегемонията на Сърбия".

"Отворени Балкани е по-скоро субрегионален интеграционен процес, който дава нещо на гражданите", смята Марин Лесенски.

Балканските страни са нетърпеливи за членството си в ЕС. Преговорите на Северна Македония и Албания бяха забавени заради ветото на България.

Марин Лесенски е на мнение, че страната ни трябва ясно да осъзнае, че сегашното правителство в Северна Македония е проевропейско. Ако се смени, може би ще се промени и позицията на страната, като отношенията между Скопие и София могат да се влошат още повече. Не трябва да оставим двустранните отношения да се влошат. България рискува да остане встрани от европейския интеграционен процес, вместо да е държава, която определя по позитивен начин процесите.

Целия разговор вижте във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.